Християнинът не бива да помни злото, но е длъжен от сърце да прощава на съгрешилите срещу него. (свт. Василий Велики)

Не трябва да помним греха на този, който е съгрешил и се е покаял, а трябва да му простим от сърце. (свт. Василий Велики)

Ако ти, човече, не простиш на всеки, който е съгрешил против теб, не се насилвай с пост и молитва. Ако на брата си, срещу когото за нещо си се прогневил, не прощаваш дълга, то съвсем напразно постиш и се молиш: Бог няма да те приеме. (преп. Ефрем Сирин)

От все сърце да си простим един другиму съгрешенията! Защото ние сме раби на нелъжовния Бог, Който е казал: „Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:15). А ние понякога дори три пъти в един ден не можем да простим един на друг. (преп. Ефрем Сирин)

Прошката често води към спасение, обуздавайки със срам обидилия и извеждайки го от състоянието на страх, тя го привежда към чувство на любов и най-крепко благоразположение. (свт. Григорий Богослов)

Прощавай ти, който си получил прощение; бъди милостив ти, който си помилван. Чрез човеколюбие припечелвай човеколюбие, дорде е време. (свт. Григорий Богослов)

Колкото повече някой е съгрешил против нас, толкова повече ние трябва да бързаме да се примирим с него, защото той става причина да ни се простят по-голям брой грехове. (свт. Иоан Златоуст)

Нищо не ни уподобява на Бога така, както когато прощаваме на хората, които ни обиждат. (свт. Иоан Златоуст)

Каквато е разликата между сто динария и десет хиляди таланта, толкова голяма е и разликата между нашите грехове пред Бога и прегрешенията на ближните по отношение на нас. (свт. Иоан Златоуст)

Ако ние просим от Бога прошка на греховете и сме получили многократно просимото, така че заради това не сме претърпели тук никакво зло, а в същото време нашите ближни не желаем да сподобим с този дар, то така се уподобяваме на онзи лукав раб, който като получил от своя господар прощение на дълга от десет хиляди таланта, не простил на своя ближен дълга от сто динария, заради което и Господ, като че съдейки по закона, казал: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, казано е, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг”. И като заключение от това казва: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му” (Мат. 18:32-35). (преп. Марк Подвижник)

Добродетелта да бъдат прощавани обидите се препятства от две страсти: тщеславието и сластолюбието, затова преди всичко е нужно да се отречеш от тях в ума си и след това вече да се стараеш да придобиеш тази добродетел. (преп. Марк Подвижник)

Макар този, който трябва да те моли за извинение да не те моли и да не се безпокои от това, поради което и ти би могъл да сметнеш, че е извинително за теб да не му прощаваш това, което той ти е сторил; но ти въпреки всичко дай му прошка, ако може, като го повикаш при себе си, а ако това е невъзможно, сам в себе си му прости и със своите постъпки му показвай, че не желаеш отмъщение. (прп. Исидор Пелусиот)

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Мат 6:12). Милостивият Господ ни обещава прощение на нашите грехове, ако ние сами покажем добър пример, прощавайки греховете на нашите братя: прости нам, както и ние прощаваме. Очевидно е, че с надежда в тази молитва може да проси само онзи, който сам е простил на своите длъжници. Който от все сърце не прости на съгрешилия против него брат, такъв чрез тази молитва ще си изпроси не помилване, а осъждане. Защото ако тази негова молитва бъде чута, то в съответствие с неговия пример какво би трябвало да последва, ако не неумолим гняв и непременно наказание. „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13). (преп. Иоан Касиан)

Прощението на греховете е освобождение от страстите, за които този, който не се е избавил чрез действието на благодатта, още не е получил прощение. (авва Таласий)

В прощението на нашите врагове и вършенето на добри дела по отношение на тях се състои истинското великодушие, което е една от най-важните черти на богоподобието. (преп. Никодим Светогорец)

Верен признак, че са ни простени греховете е тогава, когато усетим в сърцето си, че напълно сме простили на ближните си всички съгрешения против нас. (свт. Игнатий Брянчанинов)

Библиотека „Святоотеческое наследие”

Превод: прот. Божидар Главев