„И по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.”

В притчата за блудния син се заключава най-поучителният урок за младите. На практика в блудния син виждаме въплътен характера на вятърничавата младост: лекомислие, прибързаност, страст към независимост, с други думи всичко, с което обикновено се отличава голяма част от младежта.

По-младият син израснал в родителския дом. Като станал младеж, решил, че родителският дом е вече тесен за него. Започнало да му се струва, че е неприятно да се живее под бащино ръководство и майчин надзор; искало му се да подражава на своите приятели, предали се на шумни светски удоволствия.

„Аз — разсъждавал той, — съм наследник на богато имение. Няма ли да е по-добре, ако сега получа своя дял? Аз мога да се разпореждам с богатството по-иначе от баща ми”. И лекомисленият юноша се увлякъл по лъжливия блясък на светските удоволствия и решил да свали от себе си игото на послушанието и да напусне родителския дом.

Не подобни ли подбуди заставят мнозина и днес да напускат, ако не дома на родителите си на земята, то дома на Небесния Отец, тоест да спрат да се покоряват на Светата Църква? Христовото иго се вижда трудно на незрелите умове, и Неговите заповеди - тежки. Те мислят, че няма никаква нужда да спазват това, което ни повелява Бог и Неговата Света Църква. Тям се струва, че може да се служи и Богу и в същото време да не се отказват от служение на света.

„Ние — казват те, — вече сме достатъчно силни, за да противостоим на гибелните изкушения и съблазни. Ние можем и сами твърдо да се държим за истината и здравото учение. Дайте ни да усъвършенстваме своя разум с многостранни сведения! Предоставете ни сами да укрепим волята си сред изкушенията и съблазните! И нека опитно се убедим в гнусотата на порока!” — Такива желания са същото каквото и необмислената молба на младия син към баща му: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!”

И ето че лекомисленият юноша престава да обръща внимание на заповедите и поученията на Светата Църква. Престава да се занимава с Божието слово и учението на светите отци, а почва да слуша мъдруванията на лъжеименните учители и да убива в тези занимания най-хубавите часове от своя живот. Започва по-рядко да посещава храма Божий или да стои в него невнимателно, разсеяно. Не намира възможност прилежно да се занимава с благочестие и да се упражнява в добродетелите, защото голяма част от времето употребява за посещение на зрелища, обществени увеселения и т.н. Накратко, с всеки изминал ден все повече и повече се предава на света и накрая отива „в далечна страна”.

До какво води това отделяне от Светата Църква? До това, до което е довело и блудния син напускането на родителския дом. Лекомислените юноши много скоро прахосват прекрасните сили и способности на душата и тялото и разпиляват всичкото добро сторено от тях за вечността.

А междувременно настава „голям глад в оная страна”, в душата се появяват пустота и неудовлетвореност — неизбежно следствие от шумните удоволствия. Повява се жажда за наслаждения, която още повече се усилва от удовлетворяването на порочните страсти и накрая става неутолима. И както често се случва, за да удовлетвори своите страсти, нещастният любител на света прибягва до низки и срамни дела, които му пречат да се осъзнае, както станало с блудния син, и които не му позволяват да се върне на пътя на спасението, а го довеждат до погибел - временна и вечна!

Святитель Иоанн Шанхайский и Сан-Франциский. Протоиерей Петр Перекрестов.

Превод: Десислава Главева