Може би в никоя друга страна няма такива колосални богаташи като в Америка. В последно време например там много се е прославил милионерът Рокфелер. Освен всичкото си недвижимо имущество, той имал и пари – цял милиард. Та това са хиляда милиона. Представете си само хиляда сандъка, а във всеки от тях по милион и до всеки сандък въоръжен войник. Цял полк войници ще бъдат нужни.

Ако разсъждаваме по човешки, нима този човек може да не е щастлив! А впрочем той е най-нещастният човек на света. Има неизлечима болест на стомаха, в който е поставен триъгълен клапан, през който през златни сонди се вкарва храна. Останалите хранителни сокове се втривали през кожата му. При това той понякога изпитва такива мъчителни болки, че иска да умре, мислейки, че в ада ще му бъде по-леко. Прекарва цялото си време, четейки всевъзможни вестници, желаейки да узнае дали не се е появила някаква знаменитост в медицинския свят. И щом прочете за някаква такава знаменитост, веднага изпраща кораб да я докара. Но досега никакво облекчение от никого не е получил.

Изглежда странно защо заговорих за Рокфелер, какво ни влиза това в работата? Заговорих за него, за да покажа, че самò по себе си богатството не може да донесе щастие на човека. Истинската радост е само в Господа, а ако човек е далеч от Бога, той е далеч и от истинското щастие.

Наскоро ме посети един учител от Пенза, чийто син е невярващ. Казах на бащата: „Без вяра вашият син не ще има никакво щастие на земята”. Той пък ми се обиди. Апостол Павел, предвиждайки нашето време, пише: „пътя свърших, вярата опазих” (2 Тим. 4:7). Значи това е много трудно, особено в наше време.

У нас се появиха много крадци. Не такива, които бъркат в джобовете или ограбват домовете – не; появиха се нови много по-зли и по-опасни крадци. Те са прилично облечени, говорят гръмки фрази, а в резултат ограбват най-скъпоценното – вярата. А когато на човек му е открадната вярата, той пита своите учители: „И как ще живея сега?” - „Живей според своя разум”, му отговарят. Но разумът, както е известно, без вяра не винаги е добър съветник и човек така започва да следва прищевките на своята плът, че пада все по-ниско и по-ниско.

Деца, пазете своята свята вяра, тя е неоценимо съкровище, с него ще влезете в Царството. Та нали не за нещо малко ние се трудим, а за завоюване на Царството, и то какво Царство – Небесното! Искаме да станем негови граждани.

Ето и аз, грешният игумен, и денем и нощем не зная покой. А за какво? Много ми се иска да попадна в Царството, а ако без да щеш попаднеш в ада, то целият ти живот е отишъл на вятъра.

Преподобный Варсонофий Оптинский (Плиханков), Духовное наследие, Часть 3.

Превод: прот. Божидар Главев