Смирението е единственото състояние на духа, чрез което в човека влизат всички духовни дарования. То е вратата, която отваря сърцето и го прави способно на духовни усещания. Смирението дава на сърцето ненарушим покой, на ума – мир, на помислите – немечтателност. Смирението е сила, която обхваща сърцето и го прави чуждо на всичко земно, дава му разбиране за онова усещане за вечен живот, което не може да поникне в сърцето на плътския човек.

Смирението дава на ума първоначалната чистота. Той започва ясно да вижда във всичко разликата между добро и зло, а вътре в себе си дава име на всяко свое душевно състояние и движение, както първозданният Адам дал имена на животните по свойствата, които забелязвал у тях. Чрез смирението се слага печатът на безмълвието върху всичко човешко у човека и в това безмълвие духът на човека, който предстои на молитва пред  Господа, внимава в Неговите наредби.

Преди сърцето да почувства смирение, не може да има чиста, духовна молитва. Непрестанното помнене на Бога не позволява на нашите помисли да се разсейват и да увличат ума в суетни грижи. Само когато целият ни живот е изцяло насочен към Бога, само тогава ставаме способни и започваме чрез вярата във всичко да виждаме Бога – както във всички важни обстоятелства в живота, така и в най-малките, и във всичко да се покоряваме на Неговата воля, без което не може да има памет за Бога, чиста и непрекъсваща молитва.

На паметта за Бога, а след това и на молитвата, пречат още повече чувствата и страстите. Затова трябва строго и постоянно да се внимава за сърцето и неговите увлечения и твърдо да им се противостои, защото увлеченията отвеждат душата в непроницаема тъма. Всяка страст е страдание на душата, нейна болест и изисква незабавно лекуване.

Унинието и другите видове охладняване на сърцето към духовните дела по същество са болести. И както човек, който е бил болен от треска, след като се излекува още дълго остава слаб, вял и неспособен за работа, така и душата болна от страст, става равнодушна, слаба, немощна, безчувствена и неспособна за духовна дейност. Това са душевни страсти. Главната ни задача трябва да бъде да се въоръжаваме срещу тях, да се борим с тях и да ги побеждаваме.

Нужно е усърдно да се трудим в борбата с душевните страсти. Молитвата ни разкрива страстите, които живеят в нашето сърце. Която страст пречи на нашата молитва, с тази страст сме длъжни да се борим без отлагане и самата молитва ще ни помогне в тази борба; чрез молитвата се изкоренява страстта.

Светилникът, с който девите могат да срещнат Жениха, е Светият Дух, Който освещава душата, като обитава в нея, очиства я, уподобява я на Христа и оформя всички душевни свойства по Великия Първообраз. Такава душа Христос признава за Своя невеста и в нея вижда Свое подобие.

Ако тя не е осветена от този светилник - Светия Дух, то тя цялата е в тъмнина и в тази тъмнина се вселява Божият враг, който изпълва душата с всякакви страсти и я уподобява на себе си. Такава душа Христос не признава за Своя и я лишава от общение със Себе Си. За да не угасне светилникът трябва постоянно да го пълним с елей, а елеят е постоянната молитва, без която светилникът не може да свети.

Игумения Арсения (Себрякова). Жизнеописание. Письма к П.А. Брянчанинову и другим лицам

Превод: Даниела Димитрова