За д-р Панчовски въпросът значи стои така: Бог е любов и би следвало всички да спаси. Но човеците имат свободна воля и ако не искат да се спасят, трябва да бъдат в ада. Как да се излезе от тая антиномия? Как да се примири Божията любов с ада?

Ние тук няма да опис­ваме всички дълги и безплодни екскурзии на нашия автор, при които той много неща утвърждава, за да ги отрече след малко (вж. напр. стр. 191-192) и при които той за­тъва в нови и нови безизходни противоречия (стр. 194, 195). Ние накратко ще изложим и разкритикуваме крайния ре­зултат на неговите лутания, с които той завършва главата за ада, видимо напълно задоволен.

Според него Бог е любов и няма защо да се коригира това понятие за Бога. Поради свободата на волята и ад трябва да има. Само че този ад не трябва да се мисли като реална битийна сфера, допусната от Бога за удовлетворяване на Неговата справедливост, както учи Църквата. Адът е само постулат на свободата на човешкия дух (стр. 185), т. е. свободните духове сами и доброволно са се отклонили от Бога и са се обособили като адско царство на богомразци. Тъй че не Бог, а те са си създали ада (стр. 187).

Вярно е, че Бог, Който никакво зло не е създал, не е Тво­рец на ада. Адът е само допуснат от Бога във връзка със свободната воля на падналите духове и човека. Но несъм­нено е, че върховният Властелин над всичко съществува­що, следователно и над ада, е Бог, Който има власт да по­губи и душата и тялото в геената (Мат. 10:28). Ключовете на ада са у Иисуса Христа (Откр. 1:18). Тъй че адът не е самостоятелно „царство на богомразците”, ненамиращо се в никакво отношение — „в своето съществуване — с Бога” (стр. 188), както мисли д-р Панчовски, създавайки сам по тоя начин груб дуализъм, а е една реална сфера, отделена от Царството Божие, но все пак подчинена на вър­ховния Господар на Всемира.

Без да съзира своя дуализъм, д-р Панчовски продъл­жава: и понеже адът не е обусловен в своята поява от Бога, той не принадлежи към божествената сфера, към обективно и реално съществуващото битие, а към сферата на субекта. „Поради това адът няма обективно съществу­ване, не е обективно битие, а има само субективно съществуване, даден е само в субекта” (стр. 188). Като тво­рение не Божие адът във времето е възникнал, във времето и ще изчезне, т. е. няма да бъде вечен.

Така, най-сетне, за да запази свободата на волята, д-р Панчовски допуска ада, само че му приписва субектив­но, „призрачно”, фиктивно съществуване. Но тук се явя­ват сериозни недоумения. Как мисли д-р Панчовски, субектът съществува ли обективно? Разбира се, ще каже той! Тогава щом субектът е обективна величина, и адската сфера, в която тоя субект живее — „вън от Бога и Царст­вото Божие” (стр. 208), трябва да е обективна величина. Иначе ще излезе, че всатанените свободни духове, които няма да бъдат в Царството Божие, в това единствено обек­тивно, реално битие, ще се превърнат сами в призрачни сенки, във фиктивни същества, в нищо, щом са далеч от Бо­га. Но ние знаем, че тия духове са безсмъртни и вечни; следователно и адът им трябва да е вечен.

Без да се взира в тия нови свои противоречия д-р Панчовски смело заявява нататък: „Всеобщо спасение може би ще има и трябва да има, но то съвсем не отхвърля и не изключва идеята за ада” (стр. 200). По такъв начин и Божията любов е защитена, и свободната воля е зачетена, въпреки че Словото Божие е пожертвано и всяка логика — потъпкана. Но да чуем обяснението как всички ще се спа­сят, без да се унищожи адът. Много просто: у човека има двойственост — и божествена искра, която не може да поги­не, и греховно ядро — злото, което не може да бъде при Бо­га в Царството небесно. Божият образ като божествено ядро у човека ще бъде спасен, а греховната надстройка над Божия образ ще бъде изрязана и като небожествена и небитийна ще пребивава в призрачната сфера на ада (стр. 203) т. е. във „външната тъмнина”, в призрачната сфера на чистата субек­тивност, в света на сенките, на нищото (стр. 208).

Тази те­ория д-р Панчовски е намерил у създателя на софийната ерес гностика свещ. Павел Флоренски, (стр. 202) и напълно я усвоил като такава, която е изградена върху Св. Писание и която „като че ли най-много отговаря на неговия основен дух” (стр. 209). По такъв начин всички грешници ще бъдат помилвани и спасени („всеобщо спасение”, „вселенско, кос­мическо спасение”, стр. 199), като „само греховете им бъдат изрязани от тях и изхвърлени във външната тъмнина, в метафизическото „ми он” на Платон”, в „мъчителната сфера на призраците, на нищото, на небитието” (стр. 208). За да не се усъмни пък православният християнин, че това ще бъде тъкмо така, д-р Панчовски казва, че неговата теория „е засвидетелствана ясно и недвусмислено в Св. Писание”, но не привежда ни един ясен и недвусмислен цитат, който да ни убеди в това. Вместо туй, той ни дава ясно и недвусмислено доказателство за това из областта на гръцката… митология! „Адската действителност е призрачна, в нея се движат само сенките на умрелите; задгробните мъчения се състоят в безплодност, в пустота на всички усилия, понеже там не се бо­рави с действителности, а само с измамни сенки и призрач­ни образи” (стр. 209). С други думи, съгласно езическите представи за ада и християнското учение трябва да е такова. Адът ще бъде във външната тъмница, в мъчителната сфера на призраците, на нищото. Грехът и злото „ще гинат вечно в небитийната сфера на ада” (211).

По такъв начин се утвърждава, че само Божието Цар­ство обективно ще съществува, а адът като призрачна сфера ще бъде небитие, ще бъде нищо, т. е. няма никак да съществува. И в тая сфера, която няма да съществува, грехът ще живее вечно! Кой може да разбере нещо от тия софизми? Но д-р Панчовски е спокоен, защото модерният човек и неговите вкусове са напълно задоволени, макар че вместо да бъде доведен до Бога, нещастният модерен човек съвсем неочаквано е въвлечен в гръцката езическа митология!

В Свещ. Писание адът навсякъде е представен като обективна битийна сфера. Никога ли не е чел д-р Панчовски Христовата притча за богаташа и бедния Лазар? (Лук. 16:19-31). Там адът е представен толкова реално, че не оставя сянка от съмнение в своята битийност. Сред мъките в пламъка богаташът говори, разсъждава, проси милост. На друго място Иисус Христос казва, че „там ще бъде плач и скърцане със зъби”, и като че ли предвиждайки недоверието на хората, че тъкмо такова реално ще е това място на мъки­те, добавя: „който има уши да слуша, нека слуша!” (Мат. 25:30). Ако адът има само субективно битие, тогава къде е слязъл Иисус Христос след издъхването Си на Голгота? Св. ап. Петър свидетелства, че Той е слязъл именно в действител­ната реална сфера на ада, където е проповядвал на духовете, които са били в тая тъмница (1 Петр. 3:19). Цялата Църква вярва в тая истина. Своята вяра тя е изразила в богослужебните песнопения^[1]. Според д-р Панчовски обаче обективният ад, за който Иисус Христос е проповядвал, е сатанинска из­мислица, а неговата митологична представа била „ясно и не­двусмислено” засвидетелствана в Св. Писание! (стр. 209).

Друга една безсмислица у нашия автор е, че не цялостният човек ще бъде измъчван в ада. Той ще бъде опериран и само греховете му ще идат в ада (стр. 204). Но може ли та­ка да се разсича човекът? Къде в Словото Божие се говори за такова разсичане? Иисус Христос свидетелства, че не греховете, а тъкмо грешниците ще бъдат в ада (Мат. 25:46). Грешникът става едно със своя грях. Ако той през земния си живот чрез разкаяние скъса с греха и отсече пороците от се­бе си, ще се спаси цялостно. Ако си остане фанатично при­вързан към греховете, ще погине пак цялостно. За частично спасение, за разсичане на човека никъде не се говори в Св. Писание, нито в светоотеческата литература. Изкуственото и явно нагодено тълкувание, което авторът дава на 1 Кор. 3 гл., ясно се опровергава от диаметрално противоположното тълкувание, което св. Иоан Златоуст дава на същия този пасаж. Словото Божие казва просто и ясно, че цялостният човек — с тяло и душа — или ще се спаси, ако е вършил доб­ро, или ще се мъчи в ада, ако е вършил зло. (2 Кор. 5:10, Иоан 5:29; Мат. 10:28; Мат. 25 гл.). Може ли да се дели грехът от човека и да се обособява като нещо отделно? Та нали грехът е последствие от злоупотребата със свободната воля и вън от дявола и човека той не съществува? А ако той, според д-р Панчовски, съществува като нещо независимо и самобитно, па макар и в небитийната сфера на ада, не се ли създава по такъв начин дуализъм, по-груб дори и от персийския?

Теорията за разсичането се явява в пълно противоречие със свободната воля на човека. Чудно ни е как д-р Панчовски не е съзрял това, той, който би приел с радост Оригеновото учение за възстановяването на всичко, ако не виждаше в него противоречие със свободата на волята (стр. 178-183). Едно подобно насилствено отделяне на греха от грешника би било най-грубо незачитане на свободната воля на личността! Ако човек е обикнал греховността си, ако е толкова сраснат с нея, че пред перспективата да бъде вечно с Бога, реши по силата на свободната си воля да остане с греховете си, как би могъл Бог да го накара насила да се откаже от тях и да влезе в рая? Ако въпреки това Бог би отсекъл греховете от него, грешникът, ненавиждащ Бога, не би бил честит с Него в рая.

Св. Димитрий Ростовски говори много мъдро в една своя проповед, обръщайки се към грешника от името на Бога: „Без тебе да те създам Аз можах, но да те спася без тебе, т. е. без твоето доброволно съизволение, не мога”. Има всатанени личности подобно на Иуда, у които всяко добро заглъхва и умира^[2]. Какво добро би останало за отделяне от тях? И най-сетне, дори да признаем, че у всеки човек остава под пепелта на греховете някоя искрица добро, какво добро има у самия сатана и неговите ангели, за които д-р Панчовски в своята теория за разсичане не е казал нито дума? Къде ще бъдат те според него? — Разбира се, в ада като свободни и всатанени духове. Но тогава къде е „всеобщото, космическото спасение”?! Къде е „любовта Божия”? Ето тъй и при новата теория се явяват пак старите антиномии и старите кошмарни противоречия! Със своята фантастична и митологична теория за разсичането д-р Панчовски ни най-малко не е избегнал и разрешил тия антиномии, а само не ги е догледал и за туй прибързано се е успокоил.

Оставяме другите заблуди и противоречия у него без по-нататъшно обсъждане, защото това би ни отвело много далече^[3]. За нас е достатъчно, че с Божията помощ се доказа, че учението на д-р Панчовски за ада противоречи и на Св. Писание, и на светоотеческите схващания, и на църковното убеждение, а на край и само на себе си.

Може би д-р Панчовски, въпреки самоуверения си тон, сам е бил обхванат от тревожна несигурност в правилността на своите смели теории и изводи и затова като мото и предупреждение е написал в началото на книгата си хубавите думи на Марк Аврелий: „Ако някой ме изобличи и ми докаже, че мисля неправилно, аз на драго сърце ще се поправя, защото търся истината, от която никой никога не е имал вреда. Напротив, вреди на себе си всеки, който упорства в грешките си и в своето невежество”.

Нямаме основание да подозираме, че тия прекрасни мисли д-р Панчовски е поставил само за украшение на такова лично място в книгата си. За туй смеем да се надяваме, че след направеното от нас братско изобличение на неговите погрешни идеи той ще съзре сам заблудите си и ще се откаже от тях в интерес на своето православие и спасение. Дано да бъде!

<< предишна

Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.

[1] Вж. Октоих, 1-ви гл. Съб. вечер, 3-та стихов. стихира; 4-ти гл. Съб. вечер на Господи воззвах, 2-ра стих. и на стихов. стих. 2-ра стих.; 7-ми гл. Съб. вечер на Госп. воззвах 6-та стих.; 8-ми глас, Съб. вечер, 2-ра стихов. стих и мн. др.

[2] Виж Еп. Теофан, посоч, съч., стр. 16.

[3] Стр. 196, където авторът твърди, че адът е човешка измислица, противоречи на стр. 235., дето той признава, че Иисус Христос е проповядвал за ада. На стр. 234 се утвърждава, че адът и раят не са използвани от Спасителя като мотиви за нравствената дейност на човеците, но на стр. 235 се казва, че Спасителят ги е използвал от педагогически съображения, т. е. тъкмо като мотиви.