„И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лука 17:12-13).

Оттук всеки може да узнае, че на никого нищо не пречи да угажда на Бога, дори той да е от прокълнат род, стига само да има добро произволение. Ето „десет души прокажени” срещнали Иисус, когато влизал в едно село. Посрещнали Го извън селото, защото на тях не се позволявало да живеят в него, тъй като се смятали за нечисти (Лев. 13:46). Те се спрели „отдалеч”, като че срамувайки се от своята мнима нечистота и не смеейки да се приближат, мислейки, че и Иисус ще се погнуси от тях, както правели другите, издигат глас и просят милост. Като място те стояли надалеч, но по силата на молитвата станали близки на Господа. Защото Той е близък към всички, които Го в истина призовават (Пс. 144:8). Те просят милост не като от обикновен човек, но като от такъв, който е по-високо от човека. Защото те наричат Иисуса Наставник, тоест Господ, Попечител, Надзирател, което е съвсем близко до наименованието Бог.

„Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се” (Лука 17:14).

Той (Иисус) им заповядва (на прокажените) да се покажат на свещениците. Защото свещениците оглеждали такива хора и вземали решение, чисти ли са те от проказата или не са (Лев. 13 гл.). Имало признаци, по които свещениците отбелязвали, че проказата е неизлечима. Но и когато някой болен от проказа след това оздравявал, свещениците го оглеждали и на тях се принасял дар, както било заповядано в Закона. В този случай, когато прокажените безспорно били такива, каква нужда имало да се показват на свещениците, ако не предстояло да бъдат съвършено очистени? Заповедта да отидат при свещениците показвала именно това – че те ще се очистят. Затова е и казано, че те, когато вървели по пътя, се очистили.

„А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин” (Лука 17:15-16).

Но виж, че девет от десетимата, макар те да били израилтяни, се оказали неблагодарни. А самарянинът, макар да бил чуждородец, се върнал и изказал своята признателност (а самаряните били асирийци), за да не се отчайва никой от езичниците и никой, който има свети предци, да не се хвали с това.

„Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси” (Лука 17:17-19).

Това чудо намеква и за общото спасение приготвено за целия човешки род. Десетте прокажени означават цялата човешка природа, проядена от злоба, носеща върху себе си безобразието на греха, живееща заради своята нечистота извън небесния град и стояща далеч от Бога. Самата тази отдалеченост от Бога ходатайствала за милост. Защото за човеколюбивия и желаещ всички да спаси и облагодетелства Бог най-силният подтик да прояви милост е това, че вижда, че никой не участва в благостта. Затова и Той склонил да излекува намиращите се в това положение. И макар Той да излекувал цялата прокажена природа, въплътявайки се и вкусвайки смърт за всеки човек, иудеите независимо от това, че от страна на Господа били очистени от цялата нечистота на греха, се оказали неблагодарни и не се отвърнали от своя суетен път, за да въздадат слава на Спасителя Бога, тоест да Му повярват, че Той, истинският Бог благоволил да претърпи най-тежки страдания. Защото Плътта и Кръстът са слава Божия. И тъй, Въплътилия Се и Разпнатия те не признали за Господ на славата.

А езичниците, чуждородците, признали очистилия ги и Го прославили с вяра, че Бог е толкова човеколюбив и силен, че заради нас приел върху Себе Си крайно безчестие, в което се състои делото на човеколюбието и приемайки това, не претърпял никаква вреда в Своето естество, в което се състои пък делото на всемогъществото.

Блаженный Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Луки

Превод: прот. Божидар Главев