Неделя 27-ма след Петдесетница
„В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи” (Лука 13:10-11).
Недъгът на тази жена бил в резултат от дяволско насилие, както и Господ казва: „която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години” (Лука 13:16). Може би сатаната я е мъчил, задето е била оставена от Бога заради някакви престъпления, защото той, когато му бъде допуснато свише от Бога, причинява всевъзможни болести на телата на хората (Иов 2:6-7). Той и в началото бил виновникът за това ние да бъдем лишени от нетление, с каквото сме били създадени (Прем. 2:23), както и за това, че сега сме съединени с тяло склонно към болести и немощи. Защото това разбираме ние под кожени дрехи (Бит. 3:21).
„Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога” (Лука 13:12-13).
Господ сам с богоподобаващо и пълновластно повеление прогонва болестта от тази жена и възлага върху нея ръце, за да познаем, че тази плът носела силата и действието на Словото. Защото тя била Неговата собствена плът, а не плътта на някой друг, съществуващ отделно от Него като отделна личност, както представял нещата нечестивият Несторий. Такава е благостта на Господа и така Той помилвал Своето създание!
„При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?” (Лука 13:14-15).
А сатаната, който отначало бил свързал жената, ядосан от нейното освобождение, тъй като желаел да й причини още повече зло, свързва със завист началника на синагогата и чрез неговите уста хули чудото. Така той винаги и навсякъде се противи на доброто. Онзи негодува, че изцелението е извършено в събота, но Господ го изобличава с прекрасен пример за неразумните животни.
„А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него” (Лука 13:16:17).
Затова не само той, но и всички други, „които бяха против Него, изпитваха срам” при тези Негови думи. Защото твърде неразумно било да забраняват изцелението на човек в събота като че в събота било предписано да се пази бездействие. И тъй, противниците на Иисус се срамували от тези Негови слова, а „целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него”. Когато първите не се радвали на делата, но се топели от завист при Христовите чудеса, народът, получавайки полза от знаменията и ползвайки се от изцеленията, се радвал.
Разбирането на тези чудеса може да се отнесе и към вътрешния човек. Защото душата бива прегърбена, когато е обзета от грижи само за житейското и не мисли за небесното и божественото. Затова и се казва, че тя боледувала осемнадесет години. Защото който съгрешава спрямо заповедите на Божия Закон, които са десет и е слаб в упованието на осмия век, е прегърбен от осемнадесет години. Нима не е прегърбен онзи, който бидейки привързан към земята и постоянно съгрешавайки, нарушава заповедите и не приема бъдещия век? Но Господ изцелява такава душа в събота и в синагогата. Защото който събере в себе си мисъл за изповедание (защото Иуда означава изповедание) и пази (съботата), тоест бездействие в злото, тогава Иисус го изцелява не само чрез слово, казвайки му: освобождаваш се от недъга си, но и с възлагане на ръце.
Блаженный Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Луки
Превод: прот. Божидар Главев