Въпросът относно допустимостта на употребата на наименованието църкви по отношение на еретическите сборища - не дали, а как

Тъй като названието църква^[1] се употребява в различни случаи, както например е написано за народа, събрал се на Ефеското зрелище: „Като каза това, разпусна събранието [ἐκκλησίαν]” (Деян. 19:40) - по право и наистина можем да наречем църкви на лукавстващите сборищата на еретиците, тоест маркионитите, манихеите и другите.

Затова Символът на вярата, учейки те да бъдеш внимателен, поучава те така: „[Вярвам] и в една Света, Съборна Църква”, за да отбягваш тези скверни сборища, а да пребиваваш винаги в Светата Вселенска Църква, в която си се възродил от вода и Дух.

Ако някога дойдеш в града, не питай просто къде е храмът Господен. Защото и другите нечестиви еретици наричат своите бърлоги храмове Господни. И не питай просто къде е църквата. Но питай къде е Вселенската Църква. Защото това е собственото име на тази Света и всеобща наша Майка Църква, която е Невеста на нашия Господ Иисус Христос, Единородния Син Божий. Защото е написано „както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея” (Ефес. 5:25). Тя носи образ и подобие на „горния Иерусалим, [който] е свободен: той е майка на всинца ни” (Гал. 4:26). Тя преди била безплодна, а сега има много чеда (виж Гал. 4:27).

Святитель Кирилл Иерусалимский, Поучения огласительные, Поучение восемнадцатое.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] В това огласително слово свети Кирил Иерусалимски изразява общоприетото за Православната Църква схващане, че названието църква може да се употребява и по отношение на еретическите общности. Тоест можем „по право и наистина” да кажем, че има много църкви, но само една от тях е света, съборна и апостолска Църква, и това е Православната Църква, Христовата Невеста. Всички останали, макар да могат понякога и да се наричат църкви, всъщност са еретически сборища и събрания (църкви) на лукавстващите – бел. прев.