Свидетелства от Свещеното Писание, светите отци на Църквата и богослужебните книги за избавлението на хората със силата на кръстната смърт на Христа от проклятието и за даруването на възраждащата благодат на Светия Дух с нейните велики блага

От Свещеното Писание е видно, че кръстната смърт на Христа и Неговата честна кръв ни избавят не само от греха, но и от проклятието като първо негово следствие.

Някога в рая Господ преподал Своя Божествен закон на нашите прародители, като им позволил да вкусват плодовете на всички райски дървета и им забранил да вкусват само от едно дърво – дървото за познаване на добро и зло: „в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17). Тези страшни слова на Божественото правосъдие съдържали в себе си проклятие за хората в случай че бъде нарушен даденият им Божествен закон. Последният бил нарушен и проклятието влязло в сила. Първите хора били изгонени от рая; благодатта на Светия Дух, която ги съединявала с Бога за райско блаженство, се отделила от тях и те били подложени на тление и смърт.

След това в течение на дълго време старозаветните хора продължавали да се намират под проклятие за нарушаване не само на Божествения закон в рая, но и на закона даден вече на Моисей за народа, защото в него било написано: „Проклет да е (всеки), който не изпълни (всички) думи на тоя закон и не постъпи според тях!” (Втор. 27:26). Но хората, тъй като нямали у себе си вътрешната възраждаща благодат, не могли да изпълнят закона и следователно да се оправдаят пред Бога, както учи за това св. ап. Павел, защото според казаното от него: „Всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие” (Гал. 3:10).

По този начин от момента на грехопадението в рая всички хора се намирали под клетва, защото над тях тежало проклятието заради неизпълнението на Божествения закон, повлякло след себе си лишаването на хората от вътрешната възраждаща и спасяваща благодат на Светия Дух и отделянето им от Бога. А заедно с това последвало и отделянето им от светия и блажен живот, тъй като той не е възможен без благодатта.

Освен това проклятието действало върху хората и зад гроба, защото започвайки от Адам, всички хора без да се изключват и праведниците, след смъртта слизали в ада.

Такава била силата на Божественото проклятие, такова било вследствие на него нашето голямо нещастие.

Но щом Господ умрял на кръста, тозчас от хората било снето и наказанието за греха – неговото първо последствие, тоест Божественото проклятие. Ето защо великият апостол Павел в своето Послание до Галатяните пише: „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво").”^[1]

След унищожаването на проклятието чрез кръстната смърт на Христа на мястото на последното върху хората тозчас слязло Божието благословение. Първите, които изпитали върху себе си спасителното действие на това благословение, били всички умрели с вяра в очакване на пришествието Христово, които се намирали в ада. Но това благо им било дарувано от Бога пак заради кръстната смърт на Спасителя. Веднага след нея Господ се явил при тях с проповед за спасението, както за това свидетелства св. ап. Петър в своето Първо послание: „Христос, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница” (1 Пет. 3:18-19). Разбира се, не само заради едната проповед се явил след Своята смърт Господ в ада. Според учението на Църквата Той освободил всички пленници в ада, които през своя земен живот проявили вярата си в идещия Месия и ги въвел заедно със Себе Си в рая.

Впоследствие действието на това Божествено благословение всички хора - и иудеи, и езичници, започнали да изпитват възраждащата спасителна благодат на Светия Дух низвеждана върху тях за истинната вяра във вече дошлия Христос. Ето защо св. ап. Павел непосредствено след думите си за нашето изкупление от клетвата от страна на Христос, казвал: „Та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.”^[2]

Но благодатта на Светия Дух ни се дарува пак заради тази кръстна смърт на Христа. Тази зависимост на изпращането на благодатта на Светия Дух на вярващите в Христа от Неговите кръстни страдания и смърт посочва и Самият Господ, когато казва: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.”^[3] „За вас е по-добре, казва Господ на Своите ученици по време на прощалната Си беседа с тях, Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя.”^[4]

Този Дух Свети със Своята благодат извършва нашето спасение: „Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е.”^[5] Иначе казано, тази благодат на Светия Дух ни прави близки на Бога, нови и свети люде и благодатни синове Божии. Тя ни прави и наследници на бъдещата небесна слава, явявайки се сега за нас, както учи ап. Павел, залог на тази слава, която е нашето бъдещо небесно наследство с цялото му райско блаженство.

Всички тези блага, произтичащи от благодатта на Светия Дух, станали достъпни за нас пак заради кръстната смърт на Христа. „А сега в Христа Иисуса, пише св. ап. Павел на ефеските християни, вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова. Той е нашият мир, Който направи от двата народа един^[6],... за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек.”^[7] А в посланието си до Колосяни този свети апостол пише: „И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си.”^[8]

Имайки пред вид даруваното ни чрез изкупителната смърт на Христа състояние на синовство, ап. Павел в посланието си до Галатяните пише: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден)..., за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението... Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.”^[9] „Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.”^[10] Впрочем мисълта, че нашето бъдещо блаженство или нашата вечна слава на небесата се явява плод от кръстната смърт на Христа намираме и в думите на Самия Господ, Който казва: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.”^[11]

По такъв начин според учението на Свещеното Писание кръстната смърт на Господа унищожила първородния грях, унищожила и проклятието като първо следствие от този грях и ни дарувала Божието благословение заедно с посочените велики спасителни за нас блага на благодатта на Светия Дух.

Ако се обърнем към творенията на светите отци, ще видим, че и тук както и в Свещеното Писание се намира учението за нашето избавление от първото следствие на първородния грях – проклятието.

Тъй като това проклятие заключвало небето дори за праведните хора, душите на които след смъртта без изключение слизали в ада, то Спасителят Христос веднага след Своята кръстна смърт слязъл в ада, за да изведе оттам душите на праведниците, отвеждайки ги в райските обители. Тази истина изповядвал в своите творения още св. Ириней Лионски. „Господ, казва той, слязъл в земната преизподня, благовествувайки и тук за Своето пришествие и обявявайки прощение на греховете на вярващите в Него. Вярвали в Него всички уповаващи се на Него, тоест предвъзвестителите на Неговото пришествие и служещите на Неговото разпореждане праведници, пророци и патриарси.”^[12]

В своето тълкуване на думите от 16-ти стих на 48 псалом: „Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме”, св. Василий пише: „(Давид) ясно пророчества за слизането на Господ в ада, Който заедно с другите души избавил и душата на самия Пророк, за да не остане тя в ада.”^[13]„Погребва се, разсъждава св. Григорий Богослов за Христа, но възкръсва. Слиза в ада, но извежда от него душите.”^[14] „Прониквайки в ада, учи св. Касиан, Христос със сиянието на Своята слава разпръснал непроницаемия мрак на тартара, разрушил медните врата, съкрушил железните ключалки, и светите пленници, държани в непроницаем адски мрак извел от плен и възвел със Себе Си на небесата.”^[15]„Божият гняв, говори св. Григорий Велики, по отношение душите на праведниците преминал с пришествието на нашия Изкупител, защото тях освободил от тъмницата на ада Божият ходатай за човеците, когато Сам слязъл там и ги възвел към райските радости.”^[16]

Така учили за унищожаването на проклятието по отношение душите на старозаветните праведници и други свети отци на Църквата^[17].

Но плодът от кръстната смърт на Христа бил не само снемането на проклятието от душите на праведниците, заключени в ада. В творенията на светите отци ние намираме учение за унищожаване чрез кръстната смърт на Христа на проклятието и по отношение на живеещите истинно вярващи люде. Унищожаването на това проклятие и даруването нам на Божественото благословение, се изразило, както по-горе казахме, в изпращането на хората на благодатта на Светия Дух. Ето как учат за това св. Иоан Златоуст и преп. Макарий Велики. Първият в своето тълкувание на думите на Спасителя: „Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя”^[18], казва: „Защо Дух Свети не дошъл преди да отиде Христос (подразбира се на кръст и смърт)? Защото клетвата още не била унищожена, още грехът (първородният) не бил разрушен, все още всички били виновни, подлежащи на мъчения, затова и не дошъл тогава. Подобавало първо враждата да се разруши и да се примирим с Бога и тогава да приемем онзи дар.”^[19]

„Господ при Своето пришествие съблаговолил да пострада за всички, учи преп. Макарий, да изкупи всички със Своята кръв и небесната закваска на благостта да вложи във верните души... Без небесната закваска, тоест без силите на Божествения Дух, не е възможно душата да се приобщи към Господнята благост и да достигне до живота”.^[20]

Светите отци на Църквата в своето учение прекрасно са ни изяснили какви велики блага ни дарува благодатта на Светия Дух, ясно показвайки в същото време, че тези блага, както и самата благодат, ние получаваме от Бога заради кръстната смърт на Христа. Същността на това учение ние намираме изложена у св. Атанасий Велики.

В първата си книга срещу Аполинарий той пише: „Словото благоволило да приеме човешко рождение и Своето създание разслабено от греха, тлението и смъртта да възстанови в Себе Си в обновен образ. Затова... Той сътворил... отмяната на клетвата на дървото,... за да извърши спасението на целия човек.”^[21]

Разкривайки мисълта за нашето обновление, св. Атанасий Велики в своето трето слово против арианите пише: „макар един да е Синът по естество... но и ние ставаме синове... не по естество, а по благодатта на Призоваващия, и бидейки земни люде се именуваме богове, не такива, какъвто е Бог и каквото е истинското Негово Слово, но... по благодат... Само по този, а не по друг начин и ние можем да станем в някаква степен подражатели на Бога...

Защото не е казано: както Синът е в Отца, така да бъдем и ние... Той по естество... е Слово и истински Бог,... а ние по осиновяване и по благодат чрез Него ставаме синове, приобщавайки се към Неговия Дух, защото е казано: „На всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии” (Иоан 1:12)^[22].

И тъй, според учението на св. Атанасий, заради снемането на проклятието от нас на кръста, като родени от Св. Дух в кръщението, ние се обновяваме и в това обновено състояние можем да достигаме чрез благодатта на Светия Дух до подражание на Бога до степен на обóжение. Изказвайки мисълта за това благодатно обновление заради кръстната смърт на Христа, св. Атанасий Велики има предвид не само получаването от нас на благодатните дарове на Светото Кръщение^[23], но и тяхното пълно разкриване посредством изпълнението от нас на Божествените заповеди, защото той говори за обновлението като подражание на Христа, подразбира се в Неговата святост или нравствено съвършенство. Ясно е оттук, че и за осиновяването той говори не само като за дарование, което ние получаваме в кръщението, но и като за състояние на нашето нравствено съвършенство.

Мисълта на св. Атанасий за нашето обновление и синовство по благодат (заради кръстната смърт на Христа) подробно се изяснява и от други св. отци на Църквата. Те учат, че процесът на нашето обновление от момента на кръщението до придобиването от нас на нравствено съвършенство се осъществява чрез кръщенската благодат на Светия Дух, чрез нейното разкриване в нас посредством изпълнението от нас на Божествените заповеди. При това от светите отци се посочва, че плодът на това съвършенство се явява нашето бъдещо райско блаженство, което ние предвкусваме още в земния живот особено при Светото Причащение.^[24]

От цялото това светоотеческо учение се вижда, че нашето обновление се свежда до придобиване на благата, които ни се даруват чрез благодатта на Светия Дух и за които говорихме по-горе на основание свидетелствата на св. ап. Павел и думите на Христа Спасителя. Но от това учение на светите отци на Църквата, както и от посочените тук изречения от Свещеното Писание също е ясно, че нищо друго, а само кръстната смърт на Христос унищожила проклятието, наложено на нас от Божественото правосъдие, дарувала на всички истинно вярващи хора Божието благословение и ни съобщава кръщенската възраждаща благодат на Светия Дух, а чрез нея и благодатното обновление или нравствено съвършенство с неговото райско блаженство.

Обръщайки се към богослужебните книги, виждаме, че последните също както и Свещеното Писание и светоотеческото учение свидетелстват, че нашето избавление от проклятието е плод пак на тази кръстна смърт на Христа.

„Чрез Твоя Кръст, се казва в една от стихирите на Октоиха, Ти Си унищожил клетвата от дървото.”^[25] „Като доброволно Си се приковал на кръста, всички нас Си освободил от законната клетва.”^[26]

За отбелязване е, че нашите предци са се учили на истините на православната вяра посредством богослуженията на светата Църква. И това е разбираемо, защото богослужебните книги точно изобразяват цялото догматическо учение за нашето спасение, което намираме в Божественото Откровение и светоотеческите творения. Затова те свидетелстват и за даруваното на хората Божествено благословение – дарувано след снемането от тях на проклятието заради кръстната смърт на Христа. „На кръста приковаван, се казва в една стихира от Октоиха, освободил Си ни от клетвата, наложена заради дървото,… за да подадеш на всички благословение и велика милост.”^[27] В празничния тропар в чест на Рождество на Пресвета Богородица намираме тези думи: „От тебе изгря слънцето на правдата Христос Бог наш и като унищожи клетвата, даде благословение.”

Както казахме по-горе, това Божие благословение преди всичко се изразило в слизането на Христос в ада, за да изведе душите на старозаветните праведници, да ги засели в райските обители, и в изпращането на вярващите в Христа благодатта на Светия Дух.

Ето как свидетелства за слизането на Христа в ада светата Църква в своето богослужение: „Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, се пее във възкресния тропар на втори глас, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството… и умрелите възкреси от преизподнята…” „Злият ад потрепера, се казва във втората статия от службата пред Плащаницата от утренята на Велика Събота, когато видя Теб, Слънцето на славата, Безсмъртни, и бързо отпусна заключените.”^[28]

Известявайки ни за изпращането на благодатта на Светия Дух, светата Църква възпява: „Приковал Си се на кръста, Христе, Лоза истинска и Си източил питието на спасението, напоявайки сърцата на всички верни с благодат.”^[29] В канона на кръстопоклонна седмица срещаме следните слова: „Благодатта подаваща нам освещение си ни дарувал, кръсте светий.”^[30]

Тази благодат, както видяхме от богооткровените и светоотечески свидетелства, ни обновява и възсъздава, дарувайки ни безстрастие, тоест съвършенство (разбира се, при неотклонното изпълнение на Божествените заповеди). Следователно кръстната смърт на Христа ни дарува спасителната благодат на Светия Дух, а заедно с нея ни дава и нов живот с нейното съвършенство.

Впрочем в богослужебните книги ние намираме и пряко засвидетелствана истината, че причина за този нов живот се явяват същите тези страдания на Христа. В първата песен от канона на празника Възнесение Господне намираме следните слова: „Господи, Ти обнови чрез Своите страдания света състарен от много грехове… и се възнесе над небесата.”^[31] А във възкресния канон на първи глас светата Църква така изразява тази истина: „Кой е Този Спасител… висящ на дървото… за наше спасение и наше обновление.”^[32] „Прободен в Твоето ребро, се казва във възкресния канон на трети глас, с боготочивите капки на Твоята животворяща кръв, Христе, промислително капещи на земята, съществуващите от земята Ти Си възсъздал.”^[33]

В една от стихирите на осми глас се казва: „Страдания Си претърпял, Владико, за да подадеш безстрастие на всички, които се покланят на Твоите страдания, доброволна смърт, копието, гвоздеите и тръстта, които с дълготърпение Си претърпял, за да изходатайстваш безстрастие и за мен чрез Твоите страдания.”^[34] Тази мисъл изразява светата Църква и на Велика Събота на службата пред Плащаницата, облажавайки така Христос за Неговите кръстни страдания: „Достойно е да величаем Теб, Създателя на всичко. Заради Твоите страдания имаме безстрастие, като се избавяме от тлението.”^[35]

Това безстрастие или съвършенство ни въвежда в синовството, както за това учат св. Антоний Велики и други свети отци на Църквата. Иначе казано, разкривайки в себе си посредством изпълнение на заповедите, получени от Бога, възраждащата благодат на Светия Дух до нейните съвършени проявления, ние ставаме по благодат синове Божии и ставаме сродни на Бога дотолкова, че се обóжваме.

За това наше висше благодатно състояние на синовство, като наше родствено единение с Бога до степен на нашето обóжение, чрез благодатта по силата на тази кръстна смърт на Христа, ние също намираме свидетелства в богослужебните книги. „На кръста приковаван, Христе Боже, като човек, човешкото естество Си обóжил, и си поразил главата на злобната змия.”^[36]

Най-вече това обóжение ние достигаме при сърдечна чистота в тайнството св. Причастие. И в молитвата преди приемането на това велико тайнство светата Църква влага в нашите уста думите на преп. Симеон Нови Богослов: „С трепетна мисъл и със съкрушена душа да се причастя с пречистите и пресвети Твои Тайни, чрез които се оживява и обожествява всеки, който яде и пие с чисто сърце.”^[37]

Както казахме на основание на Свещеното Писание и светоотеческото учение, висшето състояние на нашето истинско синовство не само ни сродява с Христа до поразително единение с Него, но и ни прави наследници на вечното райско блаженство дори още в земния ни живот. И тази истина ни разкриват богослужебните книги, посочвайки кръстните страдания и смърт на нашия Спасител като причина да ни бъде върнато райското блаженство.

„На Твоето кръстно дърво се покланяме, Човеколюбче. Защото на него Си се приковал, Животе на всичко, и рая Си отворил, Спасителю…”^[38] „Дойдете, верни, да се поклоним на животворящото дърво, ни призовава самогласната стихира, която се пее при целуването на Кръста на Кръстовден, на него Царят на славата Христос доброволно ръце разпростря, като ни възнесе на първото блаженство.”^[39]

Накрая в добре известната ни църковна песен „Като видяхме Христовото Възкресение…” намираме следните слова: „чрез кръста дойде радост за целия свят”. А в седалния след полиелея на Кръстовден светата Църква възвестява: „Дървото на кръста, носещо одеяние за живот на людете, бе забито в земята и целият свят се изпълни с велика радост.”^[40]

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Гал. 3:13; Втор. 21:23.

[2] Гал. 3:14. Не бива, разбира се, да се мисли, че ап. Павел гледа на Авраамовото благословение или на благодатта на Светия Дух, като на благо предназначено от Бога само за езичниците. Тук трябва да имаме предвид, че ап. Павел писал посланието си до галатяните като към християни от езичниците, което се вижда от съдържанието на самото послание (Гал. 4:8). Този апостол в друго свое послание пише, че Христос „един е умрял за всички” (2 Кор. 5:14), тоест за спасение на иудеите и езичниците. Тази истина се вижда от думите на свети ап. Павел в неговото Послание до Ефесяните (2:13-15). Тази истина според тълкуването на еп. Теофан Затворник изразява апостолът и в своето настоящо послание, когато привежда думи от книга Битие, казани на Авраам: „В тебе ще бъдат благославяни всички народи.” (Гал. 3:8; Еп. Феофан Затворник. Толкование посл. св. ап. Павла к Галат., стр. 228-230. М. 1893.) В такъв смисъл според изяснението на еп. Теофан Затворник ап. Павел привежда в тази глава от посланието към Галатяни посочените думи от 14-ти стих: „Та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата”. Имайки предвид тези апостолски думи еп. Теофан Затворник казва: „Законът бил стена между езичниците и иудеите... Това означавало, че чрез такова отделяне езичниците били отделяни от това благословение, което било скрито в закона чрез вярата в Идещия... Но... смъртта (на Христа)... била изкупление от законната клетва. Ето по какъв начин се оказало, че с изкуплението от законната клетва се съединявало разпространението на Авраамовото благословение върху езичниците. Това изкупление е извършено от кръстната смърт на Господа. Кръстната смърт направила ненужни всички подзаконни чинове за оправдание, а с тяхното отменяне се премахвало всякакво старозаветно учреждение и скритото в него благословение... чрез вярата ставало достъпно за целия свят” (Пак там, стр. 246-247).

[3] Иоан 7:38-39. Св. Иоан Златоуст под прославяне на Иисус Христос разбира Неговите кръстни страдания и смърт. (Св. Иоанна Златоустого „Беседы на Иоанна Евангелиста”. Беседа 67-я, лист 275-276 на обор. Киево-печ. Лавра. 1829).

[4] Иоан 16:7.

[5] Ефес. 2:8.

[6] Подразбира се съединението в Христа на иудеите и езичниците.

[7] Ефес. 2:13-15.

[8] Кол. 1:21-22; срв. 1 Пет. 2:24.

[9] Гал. 4:4-5, 7.

[10] Рим. 8:17-18.

[11] Иоан 3:16.

[12] Творения св. Иринея, Против ересей, ч. ІV, гл, 27, стр. 391, СПб, 1900.

[13] Твор. св. Василия Великаго, т. І, стр. 201.

[14] Твор. св. Григория Богослова, т. І, Слово 29, о богословии третье, о Боге Сыне первое; стр. 428.

[15] М. Макарий, Догматическое богословие, т. ІІ, стр. 173.

[16] Пак там, стр. 173.

[17] Виж пак там, стр. 170-173.

[18] Иоан 16:7.

[19] Св. Иоанна Златоустаго „Беседы на Иоанна Евангелиста”. Беседа 78, лист 317.

[20] Преп. Макарий Египетский, Беседа 24, стр. 182.

[21] Творения св. Афанасия Великаго, ч. ІІІ, стр. 320.

[22] Творения св. Афанасия Великаго, ч. ІІ, „На ариан слово третье”, стр. 394-395.

[23] По думите на св. Симеон Нови Богослов, ние в кръщението получаваме даровете освещение и синоположение (т. І, стр. 275). В кръщението ние получаваме ново раждане, ставаме синове и богове по благодат. (Пак там, Слово 49, стр. 410).

[24] Виж учението на преп. Макарий Велики за благодатното обновление. Беседа 44, стр. 282; срв.: стр. 287. Учението на св. Симеон Нови Богослов за това, че ние в своето обновление не можем нищо да сторим без благодатта. (Т. І, стр. 40-41, 47, 25, 38, 284); за същото у св. Григорий Синаит (Добротолюбие, т. V, стр. 215); учението на св. Марк Подвижник за нашето обновление чрез благодатта на Светия Дух до степен на съвършена неотпадаща любов (Добротолюбие, т. І, стр. 479-480); учението на св. Симеон Нови Богослов за съвършената любов като дивна и съвършена проява на благодатта на Светия Дух (т. ІІ, Слово 84, стр. 415); учението на св. Макарий Велики за разнообразните проявление на благодатта като наше съвършенство (Творения св. Макария Великаго, Беседа 18, стр. 160-163); учението на св. Антоний Велики за състоянието на нашето синовство или за поразителното наше единение с Бога като плод на нашето съвършенство (Добротолюбие, т. І, стр. 27-29); учението на св. Марк Подвижник за това, че нашето съвършенство произтича от съвършената благодат на Светия Дух, дарувана нам в кръщението, която се разкрива по мярата на изпълнението от нас на Божествените заповеди (Добротолюбие, т. V, стр. 336); учението на св. Исаак Сирин, основано на думите на Христа (Иоан 15, 10-11; 14:21, 23-24), че любовта към Бога е наслаждение с всички блаженства (Творения св. Исаака Сирина, стр. 482-485. М. 1854); учението на св. Симеон Нови Богослов за това, че райското блаженство ние получаваме в тайнството на Божествената Евхаристия (т. І, Слово 52, стр. 440-441, 445; Слово 45, стр. 347; Слово 37, стр. 286); учението на еп. Теофан основано на тълкуването от св. Иоан Златоуст на апостолските слова (Филип. 4:7) за мира като едно от дивните проявления на благодатта на Светия Дух или райско блаженство (Толкование еп. Феофана послания св. ап. Павла к Филип., стр. 166-169, изд. второе, М. 1895); учението на еп. Теофан за това, че целият наш живот, когато той се ръководи от Светия Дух и Неговата благодат, ни прави причастници на небесните радости, ако ние изпълняваме Божествените заповеди (Еп. Феофан, толков. послания св. ап. Павла к Римл., гл. 14, 17, стр. 325-326. М. 1890); учението за същото у св. Антоний Велики (Добротолюбие, т. І, стр. 50-52, 35).

[25] Октоих, 2 глас, събота на вел. вечерня, пета стихира на Господи воззвах.

[26] Постен триод, Сирна седмица, канон в сряда на утренята, песен 9; друг трипеснец, тропар 1. Сравни: Октоих, глас 1: вторник на вечернята, първа стихира на Господи воззвах; сряда на утренята, песен 4 на канона, тропар 1; неделя, Богородичен след Евангелската стихира „Преблагословена еси, Богородице Дево…”; вторник на вечернята, първа стихира на Господи воззвах. Октоих, глас 2: събота, велика вечерня, пета стихира на Господи воззвах; първа стихира на стиховните; сряда, канон на утренята, песен 4, тропар 1. Октоих, глас 3: неделя, възкресен канон, песен 1, тропар 2; петък, канон на утренята, песен 3, тропар 2.

И в другите гласове на Октоиха намираме множество песнопения с подобно съдържание.

[27] Октоих, гл. 1, вторник, вечерня, първа стихира на Господи воззвах.

[28] Постен Триод, лист 379, М. 1895. Сравни: Октоих, глас 1: събота на великата вечерня, трета стихира на стиховните; неделя на утренята, втори седален; кръстовъзкресен канон, песен 6, тропар 1; възкресен икос; възкресен канон, песен 8, тропар 2; кръстовъзкресен канон, песен 9, тропар 2; пета от хвалитните стихири. Октоих, глас 2: възкресен тропар на втори глас; Богородичен след първия седален на неделната утреня; неделя, възкресен канон на утренята, песен 3, тропар 2; кръстовъзкресен канон, песен 6, тропар 1; възкресен канон песен 9, тропар 2; след славословието тропар, който се пее на гласове 2, 4, 6 и 8; канон на срядата, песен 8, тропар 2. Октоих, глас 3: събота на великата вечерня, шеста стихира на Господи воззвах; трета стихира на стиховните; неделя на утренята, втори седален; кръстовъзкресен канон, песен 7, тропар 2. И множество подобни песнопения от другите гласове на Октоиха.

[29] Октоих, глас 5, в петък на Блажените, тропар 3.

[30] Триод, четвъртък на четвърта седмица, канон, песен 4, тропар 1; Сравни: Трета Неделя на Великия пост, утреня, трета стихира на хвалитните; петък на Четвърта Седмица, утреня, трети канон, песен 8, тропар 2; Октоих, глас 7, сряда на утренята, канон, песен 7, Богородичен; Октоих, глас 8, петък на утренята, канон, песен 8, тропар 2.

[31] Цветен Триод, лист 192, на гърба, М. 1905.

[32] Октоих, песен 4, тропар 1.

[33] Октоих, неделя, възкресен канон, Песен 7, тропар 2. Сравни: Октоих, глас 1: неделя на утренята, възкресен канон, песен 4, тропар 1; Октоих, глас 3: вторник на вечернята, шеста стихира на Господи воззвах; Октоих, глас 6: събота на великата вечерня, шеста стихира на Господи воззвах; неделя, кръстовъзкресен канон, песен 5, тропар 1; Октоих, глас 7: неделя на утренята, втори седален; възкресен канон, песен 7, тропар 1; песен 8, тропар 2; сряда, канон, песен 6, Богородичен; песен 8, тропар 1. Октоих, глас 8: петък на утренята, канон, песен 5, тропар 2. Постен Триод. Службата пред Плащаницата от утренята на Велика Събота, втора статия, стих 14; канон на Велика Събота, песен 1, тропар 3. Цветен Триод. Канон на Празника Възнесение Христово, песен 1, тропар 3 (слава).

[34] Октоих, глас 8, вторник на вечернята, стихири на Господи воззвах.

[35] Триод, Велика Събота, статия 2, стих 2, Сравни: Октоих, глас 1: неделя, кръстовъзкресен канон, песен 1, тропар 1; песен 6, тропар 2; събота на великата вечерня, първа стихира на стиховните; Октоих, глас 4: неделя, възкресен канон, песен 4, тропар 1; петък, четвърта песен на канона, тропар 2; Октоих, глас 5: сряда, тропари на блаженствата 2 и 5. Октоих, глас 6: Неделя, възкресен канон, песен 9, тропар 1; петък, канон, песен 4, тропар 2; песен; песен 9, тропар 2. Октоих, глас 7: сряда на утренята, канон, песен 1, Богородичен; сряда на утренята, Блажени, тр. 6, и на и нине… петък на утренята, канон, песен 4, тропар 2; Октоих, глас 8: събота на великата вечерня, четвърта стихира на стиховните, възкресен тропар на осми глас; неделя на утренята, възкресен канон, песен 1, тропар 1; вторник, вечерня, втора стихира на Господи воззвах; петък на утренята, канон, песен 9, Богородичен; Постен Триод: Неделя Кръстопоклонна, на целуването на кръста, трета стихира; Неделя Вайя, на малкото повечерие, трипеснец, песен 1, тропар 7; Службата пред Плащаницата от утренята на Велика Събота, втора статия, стих 1.

[36] Октоих, глас 1, вторник на вечернята, първа стихира на Господи воззвах.

[37] Каноник, лист 143 на гърба и 144. М. 1894; сравни с лист 144 на гърба.

[38] Октоих, седален на първи глас в сряда на утренята.

[39] Миней, месец септември, М. 1885, лист 123.

[40] Пак там, лист 119 на гърба, лист 120.