Относно плача за умрелите. - Бог наказва милостиво
Вселенска задушница
Угодно бе на неведомите Божии съдби с настъпването на новата 1848 година да ви отправя не толкова поздравително слово, колкото слово на утешение.
Бог ви призовава да Го познаете, а чрез това познание ви призовава и към вечното блаженство! Днес Той ви призовава по-ясно, по-силно, по-решително.
Първоначално Божието призвание беше тайнствено в непостижимото влечение на вашата душа към Божиите служители, към слушането на Божието Слово. И служителят на Словото ви говори слово чуждо на всяко ласкателство, чуждо на всяко човекоугодие!
Днес това призвание бе ознаменувано с внезапното вземане от земята на един член от вашето семейство: вашият син премина от времето във вечността, премина като предтеча за останалите членове на семейството. Вечността си е присвоила всички човеци – тя всички очаква в своите необятни недра!
Не ви казвам „не плачете”! Не! Не ви казвам това! Дайте свобода на сълзите, пролейте ги обилно, толкова, че сърцето да пие до насита от тях, и нека не бъдат погасени светата вяра, кротката покорност на Божия Промисъл, мъжественото себеотрицание.
Плачът е полезен, когато е разтворен с упование в Бога - той утешава душата, смекчава сърцето, отваря го към всякакви свети, духовни впечатления.
Тази печал, която не е съединена с упование, е чужда на благите плодове, [...] но е близка с плодове зловредни, убийствени! От нея се раждат униние, отчаяние, телесна смърт и смърт душевна! – Не! Не изпадайте в тази печал! Вас невидимо ви държи силната Божия десница! Тя ви е въвела в дни на сълзи, за да се вглъбите повече в себе си, да се умиете със светото умиване – сълзите, за да се понесат към Небето многото въздишки, които ще се родят в гърдите ви и които ще очистят за душата ви пътя към Небето.
Постигнало ви е Божие наказание, наказание, разтворено с милост, наказание, с каквото Бог наказва тези, които иска да приближи към Себе Си, а не такова, с което Той наказва и съкрушава Своите врагове.
Постигнало ви е Божието наказание, разтворено с милост! Погледнете как изсред мрака, изсред пратената ви скръб, ярко, благотворно свети Божието милосърдие!
Смъртта е неизбежна дан на смъртните; нея трябва да заплати всеки човек – и на кого от вашето семейство я прати Бог? – На кроткия и непорочен юноша! За него смъртта е преселение в истинското блаженство! – Ангелът-юноша сега е на Небето и натам към своето блажено жилище ще привлича той вашия взор, и ще започне този взор, очистен от сълзите, да гледа с упование и с радост, да гледа често към чистото, свето Небе.
Призовавам над вас благословение и утешение от Бога.
Святитель Игнатий Брянчанинов, Письма к миряном.
Превод: Десислава Главева