Христовият мир, който „надвишава всеки ум”, съединяващ в едно човека, разсечен от греха, Христовият мир, който изпълва цялото ни същество с непостижима сила и небесна сладост, започва да слиза в душата, когато тя се очисти от страстите с пазене на Христовите заповеди и с благочестив подвиг.

За да се запази Христовият мир, за да се вкуси той обилно, за да се измени човек от стар в нов, необходимо е уединение. Съкровище, подхвърлено на кръстопът, непременно ще бъде заграбено и похитено.

Могъщ е мирът, произтичащ от действието на Светия Дух. Кой може да се противопостави на неговото влечение? От неговото лице бягат страстите, от неговото действие умът и сърцето се преселват на Небето.

Човек се примирява с всичко в Бога. Той започва сякаш да плава в неизмеримото пространство на духовния свят и познава, че Божията заповед е „безмерно широка”.

Христовият мир е създал мъчениците и преподобните: той извежда християнина от властта на плътта и кръвта, извлича греховната отрова от душата и тялото, унищожава насилственото влияние на демоните върху душата и тялото, въвежда в християнина Христовите качества, кротост, смирение, благост. Душата, почувствала тези качества, започва да вкусва от чудния покой, който е залог и начало на вечния покой на праведните в селенията на вечното блаженство.

Святитель Игнатий Брянчанинов, Письма к мирянам.

Превод: Десислава Главева