От древност Църквата прославя Пресвета Богородица като покровителка и закрилница на християнския род, която със своите ходатайствени молитви умилостивява Бога за нас грешните. Безброй пъти била явéна очевидната помощ на Пресвета Богородица както по отношение на отделни хора, така и на цели народи, както във време на мир, така и по време на война, както в монашески пустини, така и сред многолюдни градове. Самият празник, който днес се празнува е доказателство за постоянното покровителство на Пресвета Богородица над целия християнски род.

Ето какво се случило на днешния ден през 911 г. по време на царуването на Лъв Мъдри (или Философ) по време на едно бдение във Влахернската Богородична църква в Цариград.

Цялата църква била пълна с народ. По-назад в дъното на наоса стояли св. Андрей Христа ради юродиви и неговият ученик Епифаний. В четвъртия час на нощта се появила света Богородица, която разпростряла над народа своя омофор, като така покрила молещите се. Тя била облечена в порфира със златни украшения и блестяла с неизказана светлина, заобиколена от апостоли, светители, мъченици и девици.

Като посочил това с ръка на блажения Епифаний, св. Андрей го попитал: „Виждаш ли, брате, Царицата и господарката на всичко как се моли за целия свят?” Св. Епифаний отвърнал: „Виждам, отче, и се ужасявам!”

Оттогава бил установен този празник, за да ни припомня това събитие и непрестанното покровителство на Пресвета Богородица. Това покровителство и този Неин покров ние молитвено търсим в неволите.

Свети владика Николај, Охридски пролог.

Превод: прот. Божидар Главев