На седемдесетата година от раждането си свети Кириак се оттеглил в пустинята. Той взел със себе си един ученик и като пътешествал дълго време из пустинята, достигнал до тази част от нея, която се наричала Натут, където се поселил. Нямайки нищо за прехрана, тъй като растителността в тази пустиня била извънредно горчива, той се помолил на Бога и вярвайки в Неговото милосърдие, рекъл на ученика си:

- Чедо, иди да набереш горчиви треви и ги свари. Благословен е всемогъщият Бог - Той и с тези треви ще ни нахрани!

Ученикът изпълнил това, което му наредил светецът, а Бог, Който храни всички, които възлагат упованието си на Него, превърнал горчивината на тази трева в сладост и тя им служела за храна в продължение на четири години. В края на четвъртата година старейшината на комитите от Текуя чул за свети Кириак от пастири, които пасели овце в пустинята. Като натоварил на едно магаре торба, пълна с хляб, той отишъл при светия, просейки неговото благословение и неговите молитви. Като се помолил, свети Кириак разговарял с него за душеполезни неща и след това с благословение го пуснал. Оттогава те започнали да се хранят с хляб, донесен от старейшината. Но веднъж ученикът на свети Кириак сварил треви, без да е получавал нареждане за това от блажения старец, и когато вкусил от тях, усетил такава горчивина, че не можел да произнесе нито дума. Като разбрал причината за немотата му, старецът се помолил над него, причастил го с Пречистите Тайни и с това изцерил недъга му. При това той му казал за наставление:

- Бог невинаги върши чудеса, но само когато сме в беда и в крайна нужда. Когато нямахме хляб, Бог подслади заради нас тревата, за да можем да я ядем, а сега имаме хляб и има ли необходимост от това чудо, горчивата трева да се превръща в сладка?

Но ето, хлябовете свършили и отново се появил недостиг на храна, тогава старецът пак казал на ученика:

- Благословен е Бог, чедо, набери и свари трева.

Ученикът изпълнил заповедта, но когато настъпил часът за приемане на храната, той не искал да я вкуси, боейки се да не си причини отново страдание, а старецът, като осенил ястието с кръстното знамение, отначало вкусил сам, а после и ученикът се осмелил да вкуси, и намерили ястието сладко, както и преди, и оттогава започнали пак да се хранят с тази трева.

Жития на светиите, месец септември, Издателство на Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф” – Света Гора, Атон.