Една сестра дохожда при блажената Матрона и я пита: какво да правя, смущава ме блудна мисъл. Бла­жената й отговаря: прости ме, аз никога не съм била напа­дана от блуден демон. Сестрата се съблазнила от това, за­щото то е по-горе от природата, и си излязла без да се про­сти. След това отишла при блажената Теодора и й казала за станалото, като прибавила: аз много се съблазних от това, защото тя ми каза нещо, което е по-високо от природата. Блажена­та й казва: не току тъй ти е казала Божията рабиня това; но иди, поклони й се и я помоли да ти открие смисъла на тая дума. Монахинята станала и отишла при блажената Матро­на. Като направила земен поклон, тя казала: прости ме, че постъпих неразумно, като излязох не както е редно. Но моля те, гос­пожо, обясни ми, как ти никога не си била нападана от демона на блуда. Блажената Матрона, като се усмихнала й казала: Прости ме! Откак съм станала монахиня, не съм се пресищала ни с хляб, ни с вода, нито сън; и понеже водя борба с тия неща, не ми остава време да чувствам блуд­на бран. И монахинята си отишла с назидание.

Блажената Матрона казваше: Господ мой ми каза: ти върши Моето дело и Аз ще те храня; но откъде, не изпит­вай. А делото Божие е: първо - безмълвие, второ - мълчание^[1], трето - молитва, псалмопение и коленопреклонение, четвърто - четене, пето - сълзи, шесто - памет (помнене) на Бога и смъртта, седмо - блаже­но смирение. А тия добродетели ти не можеш да придобиеш, ако не се обезмълвиш^[2] от всички мирски грижи, ако ще и мъртви да възкресяваш.

Пак тя казваше: търпението на монахинята се от­крива в безмълвие и мълчание. Защото който претърпи докрай, той ще се спаси, е казал Господ.

Казваше също: мирските хора, които вършат прес­тъпление, биват хвърлени в тъмница, дето им надяват желе­за и вериги. Нека заключим и ние себе си в тъмница, нека сами си наложим вериги, та чрез това произволно наказание да избегнем бъдещите мъки. А тъмница за монаха е негова­та килия, в която той безмълвства заради Господа.

Още казваше: започни доброто дело на безмълвие­то и не слушай врага да излизаш от килията си освен при велика и крайна необходимост. Защото с търпението си ще победиш дявола.

Блажената Матрона казваше за светата майка наша Сарра, че тя показала такова дивно и славно търпение, че от нея треперели демоните и я славили ангелите. Защото макар килията на блажената, в която тя безмълствала, да стояла на брега на една река, тя, през всичките 60 години от своя живот там нито веднъж не се навела да погледне към реката.

Блажената Теодора казваше на една сестра: да ти бъде известно, дъще моя, че монахиня, която дружи с миря­ни или монаси, лишава се от дружба с Бога и се намира на страната на демоните. Затова се нарича тя монахиня (т. е. сама), защото има любов и стремеж само към единия Бог.

Веднаж една монахиня дошла при преподобната и блажена Теодора и я попитала за безмълвието. Блажената, като въздъхнала дълбоко и се просълзила, й казала: О, сест­ро! За ангелско житие ме питаш ти! Да безмълвстваш, зна­чи да седиш в килията си, имайки съкрушено сърце и страх Божий, без злопаметство и тщеславие. Такова безмълвие раж­да всички добродетели и пази оная, която го обича, от на­жежените стрели на врага.

След това, като въздъхнала пак, продължила: О, безмълвие и мълчание — майка на съкруше­нието! О, безмълвие и мълчание — баща на покаянието! О, безмълвие и мълчание — огледало на греховете! О, безмълвие и мълчание — свобода за сълзите и въздишките! О, безмълвие и мълчание — съжител на смирението! О, безмълвие и мълча­ние — просветител на душата! О, безмълвие и мълчание — родител на кротостта! О, безмълвие и мълчание — събеседник на ангелите! О, безмълвие и мълчание — водител към мирно със­тояние! О, безмълвие и мълчание — светилник за ума! О, безмълвие и мълчание — зрител на помислите и сътрудник на разсъждението! О, безмълвие и мълчание — спътник на стра­ха Божий! О, безмълвие и мълчание — твърдина за поста, юзда за езика и препънка за чревоугодието! О, безмълвие и мълча­ние — майка на молитвата, школа на четенето, тишина на по­мислите и безбурно пристанище! О, безмълвие и мълчание — неотстъпно просещо от Бога, ограда за младите, подателка на неосъдително мъдруване, охра­нителко от смущения на всички, които искрено са те възлю­били! О, безмълвие и мълчание — благо иго и леко бреме, което успокояваш и носиш оня, който те носи! О, безмълвие и мълчание — радване на душата и веселие на сърцето! О, безмълвие и мълчание — което само себе си изпитва и за се­бе си се грижи, което с Христа денонощно беседва и непре­станно пред очите си има смъртта! О, безмълвие и мълчание — което ден и нощ очаква Христа, и пази своята надежда неугасима. Желаейки Го, ти непрестанно пееш: готово е сърцето ми, Боже мой, готово е сърцето ми! О, безмълвие и мълчание — изтребител на сластолюбието, което, вместо в смях, в страх докарваш оногова, който те е придобил! О, безмълвие и мълчание — враг на безсрамието и ненавистник на дързостта! О, безмълвие и мълчание — което постоянно приемаш в себе си Христа! О, безмълвие и мълчание — ве­риги за страстите! О, безмълвие и мълчание — нива Божия и дърво на живота, принасящо добри плодове!

Виждаш ли сега, сестро моя, какво е величието и колко са дивни де­лата на безценното безмълвие и мълчание! Сестрата със сълзи пада в краката й и казва: виждам и се учудвам на дадената ти от Бога премъдрост и сила на езика. Чрез тебе днес е спа­сена душата ми, която видя правия път към Бога. Блажена­та пак й казала: тъй е, сестро моя! Ако искаш да спасиш душата си, придобий тези две добродетели и — вярвам в милостта на разпналия се заради нас Бог и Спасител — ще се спасиш. А без тези добродетели едва ли могат да се спа­сят ония, които са взели на себе си нашия обет, ако ще би някой с молитвата си да спира и самото слънце.

Авва Антоний казваше на блажената Теодора: имай­ки пред очите си страха Божий, нека винаги да помним смъртта, да намразим света и всичко, що е в света, да възненавидим всяко плътско успокоение, да се отречем от тоя живот, за да живеем по Бога; защото това ще поиска Той от нас в деня на съда. Нека безмълвстваме, нека мълчим, гладуваме, жадуваме, бдим, плачем, постим, въздишаме от сърце; да изпитаме дали сме станали достойни за Бога, да обикнем скръбта, та да намерим Бога, нека презрем плътта, та да се спаси душата ни.

Блажената Теодора попитала великия Антоний: кажи ми, отче, как мога да се спася аз — жена? Старецът казал: Един Бог знае кой как да се спаси. Впрочем казвам ти, че не само жени, но и мъже, ако те не се обезмълвят от всички мирски похоти и не се отдадат на мълчание, не могат да угодят на Бога и да се спасят.

И тъй, ако искаш да ме послу­шаш, иди и седни в килията си, събери ума си, припомняй си деня на смъртта, съзерцавай мъртвостта на тялото, презри су­етата на мирското, отдай се на труд, бъди примерна в пост, бдение и молитва, та да можеш да срещнеш Христа с добродетели от всеки вид. Помни също така и за низвергването в ада и си мисли какво е там на душите! В каква горест и безпомощност са те, в какво страшно стенание, в какъв страх и труд, в какво безнадеждно очакване! Помни и мисли за страшния и ужасен съд, и носи в мисълта си злостраданията, които очакват грешните — срам пред Бога, пред ангелите и всички люде и ония мъчения — огън вечен, незаспиващ червей, тъмнина, тартар, скърцане със зъби, страхове и терзания.

Мисли си и за благата, приготвени за праведните: дръзновение към Бога, съжитие с ангелите, архангелите, властите и всички светии, царството с неговите дарове, неизказания мир и всецялото успокоение. И за едното и за другото носи па­мет в сърцето си и за съдбата на грешниците стени, плачи, скърби в сърцето си, страхувайки се за душата си да не би и ти да се намериш в числото им, а за блаженството на пра­ведните, радвай се и весели се. И по такъв начин възгрявай ревността си да се удостоиш с благата, а да избегнеш злините. Гледай никога да не забравиш за това. Седиш ли в килията си или стоиш в църква или отиваш някъде по не­обходима работа, винаги имай в сърцето си памет за всич­ко туй и не откъсвай ума си от него, та поне по такъв на­чин да избегнеш нечистите и вредни помисли.

Света Синклитикия казваше: както открито съкровище го разграбват крадци, така и над монахиня, която излиза от своята килия, се надсмиват демоните, дърпайки я насам и натам, докато я въвлекат в някоя страст; а оная, която пребивава в килията си, като скрито съкровище, не се бои от кражба, защото такава душа я пази сладчайшият Иисус Хри­стос, нашият Бог. Ако правиш нещо добро в килията си, не мисли, че то е угодно Богу — и не ще дръзнеш да осъждаш ближния.

Пак тя казваше: Както е невъзможно на пясък да расте трева, така заетият с мирски развлечения и беседи не може да принася небесен плод, защото Господ казва: никой не може да слугува на двама господари (Мат. 6:24).

Казваше още: миряните колкото повече печелят, толкова по-усърдно го скриват и уверяват, че са бедни. Ние пък, щом постигнем някакъв успех в добри дела, веднага се превъзнасяме в себе си, тщеславим се и го разгласяваме. За­това врагът веднага отнася и онази искра добро, която ние сме считали за своя. И тъй, добре е, когато правим добро, никому да не говорим за това. Тия, които постъпват обрат­но, понасят голяма загуба. Защото им се отнема и това, що мислят, че имат (Лук. 8:18).

Още казваше: както восъкът се топи от лицето на огъня, така и душата се размеква от похвали и губи твър­достта си. Но ако топлината разтапя восъка, студът го втвър­дява, и ако похвалата отнема твърдостта на душата, то поношението^[3] и безмълвието привеждат добродетелта й в голяма сила.

Една монахиня дохожда при блажената Сарра и й казва: помоли се за мене, госпожо моя. Блажената й казва: нито аз ще те помилвам, нито Бог, ако ти сама не се мил­ваш, като вършиш добродетелите, както са ни предали отците.

Една монахиня попитала блажената Сарра: кажи ми, госпожо моя, как да се спася? Светата й казала: бъди като мъртва, без да се грижиш ни за човешко безчестие, ни за мирска чест, но обезмълви се в килията, помни само Бога и смъртта — и ще се спасиш.

Дохожда веднъж една сестра при блажената Сарра, носейки със себе си от света нещо за ядене и малко вино. Като направила земен поклон пред нея, тя й подала яденето и виното. Блажената взела всичко освен виното, като казала: вземи от мене смъртта. После, като изгледала сестрата, прибавила: как ти, такава млада, дръзваш да се докосваш до вино или дори да подушваш миризмата му? Не знаеш ли, как са пострадали от виното Ной и Лот? Монахинята й казва: гос­пожо моя, ако не пия вино, коремът ми се отегчава. Казва й блажената: ако не се отегчи коремът ти, ако не те поболи, ако не се изтъни тялото ти и не стане като сухо дърво, то как ще се всели в душата ти благодатта на Духа? Убой се от Бога: как ти, такава млада, дръзваш да пиеш вино? Ето вече 59 години аз съм в тая килия и по благодатта Христова никога не съм вкусила вино. Макар в началото дяволът, тър­сейки да пресече доброто ми намерение, за да ме склони да пия вино, толкова да ме нападаше, че аз не мога да не ти разкажа това; защото ми изпрати тригодишна болест и дру­ги безчислени хитрости употреби, за да ме отклони от доб­рото намерение; но въпреки тая мъка и болезненост, аз по­бедих мисълта си при съдействието на моя Господ. Знай, че който не пострада тук за Бога, в деня на съда как ще го помилва благият Владика? Тогава монахинята, като й се по­клонила, казва: ето, госпожо моя, отсега нататък давам дума на Бога пред тебе, че никога вече няма да пия вино, ако ще да умра, само споменавай ме в молитвите си. Блажената станала и като направила молитва, отпуснала я.

Дошла веднаж една монахиня при блажената Сарра и й казва: госпожо моя! Защо не отстъпват от мене помис­лите и страстите? Блажената отговорила: съдовете им са вътре в тебе; върни им ги и ще те оставят^[4].

Някога двама велики и свети старци, отшелници от пелусийските страни, дохождат при блажената Сарра. Отивайки си от нея, те си казали един другиму: я хайде да сми­рим тая старица. И казват й: гледай, майко, не се въздигай в мисълта си, не казвай в себе си: ето тия отшелници дой­доха при мене, която съм жена. На това блажената със смире­ние и сълзи им казва: по природа, отци, аз съм жена; но по помисли съм мъж^[5].

Една монахиня работела в деня, когато била памет­та на един мъченик; като я видяла, друга сестра й казва: може ли сега да се работи? Оная й отговаря: днес Божият раб се е топял от мъки и страдания — не трябва ли и аз малко да се потрудя за Бога, та като имам с какво да се храня, да не дотягам на другите, или, като дам на бедния, да облекча скръбта му?

Попитали блажената Сарра: какво е тесен и прискърбен път (срв. Мат. 7:13-14). И тя отговорила: тоя тесен и прискърбен път е да седиш в безмълвие, да постиш, да мълчиш, да извършваш бдение, да се занимаваш с четене, да правиш много поклони, доколкото имаш сила, да не излизаш вън от килията, освен в църква, да отсичаш волята си заради Бога; защото туй последното и означават думите на апостола към Господа: ето ние оставихме всичко и Те последвахме (Мат. 19:27).

Св. Синклитикия казваше: да нямаш нито даване, нито вземане с миряни; не беседвай с мъж; не се шегувай с дете и твоите страсти скоро ще се усмирят.

Говореше също: трябва да си пазим езика и слуха, да не говорим празни и осъдителни думи, също да не слу­шаме такива с пристрастие. Не слушай празни работи и не ще бъдеш вместилище на чужди пороци. Ако приемеш в себе си смърдящата нечистота на празни думи, ще опетниш молитвите си. След като се наслушаш на безсмислени дър­дорковци, ще гледаш на всички с развалена душа, подобно на око, което, след което е гледало на ярки цветове, после не може да различава добре предметите.

Блажената Теодора попитала блажената Сарра: как­во да правя, нападат ме много мисли. Светата й отговорила: не се бори с всички, но с една; защото всички помисли имат над себе си един като глава. Воювай против тази глава и всички други помисли ще се смирят. А борбата с главата на помислите се състои в: безмълвие, пост, долулежане^[6], жажда, всенощно стоене, преодоляване на съня, сълзи от сърце, много поклони, биене в гърдите, смирение. Ето борбата и оръжията, които трябва да употребяваме против главата на помислите! Така с благодатта Хри­стова ще победиш помислите, иначе да се победят е невъзможно.

Пак казваше: докато душата обича своето тяло, не може да обича Бога, защото Господ е казал: който Ме оби­ча, ще погуби душата си заради Мене.

Дохожда една монахиня при блажената Матрона и я попитала: ако ми се случи да ме налегне сън и мине ча­сът на моето молитвено правило, то душата ми от срам не иска вече да изпълнява правилото. Блажената й казва: ако ти се случи да проспиш и до сутринта, като станеш затвори килията си и изпълни правилото си без смущение и без да бързаш; защото писано е: Твой е денят и Твоя е нощта (Пс. 73:16).

Блажената Сарра казваше: макар и да се поизмъчват тук светиите, обаче още тук получават и известно успо­коение. Така казваше тя затова, че те се освобождават от мирски грижи.

Говореше също: ако потърсим Господа чрез труд и добродетели, Той ще ни се яви, и ако пребъдем в безмъл­вие, Той ще пребъде с нас.

Пак тя казваше: отгонва паметта за Бога от душата следното: многословие, услаждане с нещо, смях, скитане из­вън килията, познанство с мъж, гняв, изоставяне на четене­то и размишлението, грижа за мирски суети, непомнене на смъртта. Всичко това отгонва спомена за Бога. Но мъдрата монахиня, щом забележи в себе си някоя от тия злини, бър­за да се поправи, като усърдна Божия слугиня, и по такъв начин избягва всички мрежи на лукавия.

Казваше също: докато живееш в тяло, не се превъз­насяй в сърцето си, като че ли си извършила нещо добро, защото врагът, като намери чрез това достъп, ще те под­хвърли на нечиста страст.

Още казваше: да почетем Единия и всички ще ни почетат. Ако пък презрем Единия, т. е. Бога, всички ще ни презрат и тогава ще идем в крайния огън.

Пак казваше: думите на Господа - в тъмница бях и Ме споходихте (Мат. 25:26), значат да седиш в килията си и с трезвение да помниш за Бога до последното издихание.

Една сестра молела блажената Матрона да й каже как да се спаси и тя й казала с плач: да се спаси човек, сест­ро, сега е много трудно, защото ние оставяме килиите си и скитаме, където ни заповяда дяволът. Ако пък искаш да спа­сиш душата си, послушай ме: иди, седи в килията си в мъл­чание и молитва с много сълзи, като предадеш душата и тя­лото си Богу и Той, Който научава човека на разум, ще на­учи и тебе как да се спасиш.

Св. Мелания попитала преподобната Матрона: искам да запазя сърцето си и не мога. Казва й преподобната: учудвам се на думите ти: искам и не мога. Или не знаеш, че оня, който не безмълвства, не може да придобие нито една доб­родетел? Как можеш да пазиш сърцето си, когато са отво­рени дверите на езика, слуха и очите? Затова ако искаш и сърцето си да запазиш и в добродетелите да преуспяваш — седи безмълвно в килията си и килията ще те научи на всичко.

Св. Синклитикия казваше: всички знаем как да се спасим, но поради нерадение отиваме към пагуба. Защото дяволът е изобретил за монасите разни примамки, измъква ги из килията и ги кара да скитат насам-натам, докато не ги вкара в някоя съблазън; или те съблазняват някого, или сами се съблазняват, или падат в блуд. И това става не са­мо с монасите, но и с нас бедните. И тъй, каква полза има, дъще моя, да се скиташ вън от килията, щом това е причи­на за много грехове, които ще ти докарат вечната мъка?!

Пак тя казваше: да бъде паметта ти винаги в цар­ството небесно и ти скоро ще го наследиш.

Казваше също: животът на монаха подобно на рая (Бит. 3:24) трябва да бъде пазен с пламенен меч — меча на молитвата и паметта за Бога.

Една монахиня попитала блажената Теодора: Какво да правя, госпожо моя? Озлобява ме езикът ми, не мога да го удържа, когато се намирам между хора. Преподобната й отговаря: ако не можеш да сдържаш езика си, бягай в уединение и като пребиваваш в безмълвие, пази ума си в страх Божий и в мълчание славослови Господа своего. Като пос­тъпваш по тоя начин, ти ще обуздаеш не само езика си, но и всички страсти, и с благодатта на Бога ще се спасиш.

Блажената Теодора казваше: спомняй си за добро и ще се предразположиш да го вършиш. Мисълта на чове­ка не е скрита от Бога, затова нека мисълта ти да бъде ви­наги чиста от всяко зло.

Пак тя казваше: монахът трябва да пости с труд, да пее с разум, да се моли с трезвение, да проси от Бога със страх, да не прави нищо земно, но всичко духовно, а най-много от всичко постоянно да безмълства, защото в това е монахът.

Пак казваше: монахът трябва всяко утро и вечер да си дава отчет за това какво не е направил от това, що иска Бог и какво е направил от онова, което Бог не иска. Ако по такъв начин той прекарва в безмълвие и се труди, то Бог, като види доброто му разположение, ще му даде си­ла да победи страстите и винаги ще пребъдва с него, ако и той постоянно безмълвства.

Казваше блажената Теодора: ако някой изгуби зла­то или сребро, може вместо него да спечели друго; но кой­то изгуби време в суетата на тоя живот, той не може вече да го намери. На смъртния си час такъв много ще се раз­кайва, защото неговият дял е с демоните.

Пак тя казваше: както никой не може да обиди близкия на царя, така и сатаната не може нищо да ни на­прави, ако паметта за Бога е винаги в сърцето ни. Защото Бог казва: приближете се до Мене и Аз ще се приближа до вас (срв. Иак. 4:8). Понеже ние, като напущаме често килиите си, разсейваме се в празни беседи и взаимоотношения, то врагът намира свобода да разхищава нашите души и по тоя начин окаяният да ни вкара в гибел. А който не вярва в неговите внушения, който винаги безмълвства в килията си, мълчи и се моли, той се избавя от вражеските примки чрез благодатта Христова.

Говореше също: сатаната е въжеплетач и колкото повече конци му доставяш, толкава повече той плете. Това казваше тя за помислите. Значи колкото по-малко мислим за мирски работи, толкова по-малко дяволът ще ни вреди.

Блажената Теодора казваше още: ако заради Бога ти си се отрекла от плътски роднини, то защо, престъпвайки обета, пак имаш към тях извънредна привързаност? Или не чуваш какво говори Господ: който обикне баща или майка или нещо друго от света, повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37)? А който се окаже недостоен за Христа, неговият дял е в ада с демоните и тежко му на такъв!

Пак тя казваше: има две основни дѐлания (т. е. подвижнически духовни деяния), и който ги спази с благо­датта на Бога, ще се избави от плътските страсти. Тя говоре­ше това за безмълвието и молитвата.

Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.

[1] Безмълвие значи мълчание на душата (мир в душата, неосъждане, немечтание, пребиваване в Бога); мълчание значи мълчание на устата - бел. "Православен мисионер".

[2] Т. е. да се освободи от всички земни грижи не в буквалния смисъл на думата, а духовно, така щото нищо земно или телесно (напр. грижи за храна, облекло и пр.) да не представлява за нея по-голям инте­рес от споменатите седем добродетели и да не ги уврежда - бел. "Православен мисионер".

[3] Поношение значи укор, охулване, злословие, клевета (Лук. 1:25; Евр. 10:33; 11:26); да понасяме злословията с кротост и да проща­ваме на клеветниците е от голямо значение за духовното преуспяване - бел. "Православен мисионер".

[4] Съдовете (съсъдите) на страстите и лошите помисли в нас, това са така наречените „корени" на злото; от дълго пребиваване в нас злото постепенно пуска толкова дълбоки корени в нашето сърце (душа), че невидимо ни завладява и борбата с него после става много трудна - бел. "Православен мисионер".

[5] Т. е. да не би тя да помисли, че ето, макар да е по естество от слабия пол (жена), обаче е станала толкова известна, че са дошли да я видят мъже и то свети старци-отшелници - бел. "Православен мисионер".

[6] Долулежане означава действие, при което монахът ляга на пода по корем с кръстообразно разпрострени ръце и усърдно се моли покайно („Помилуй мя, Боже” и пр.), гласно или безгласно. Св. отци са правели така, когато са били нападани от лоши изкушения – бел. "Православен мисионер".