Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Край с Франция, ако не спре имигрантите

 

220916A


Франция се превръща в колония на своите бивши колонии


-
Мадмоазел, не искате ли хашиш?

Вървя по крайбрежната улица на Марсилия, разгонвайки с ветрило адската жега и многобройните арабски досадници, чиито джобове са натъпкани с боклук за всеки вкус. В ресторантите пълзят огромни бавни хлебарки. В знаменитата супа буябес винаги плува нечий черен косъм. Това е Югът, какво да се прави.

Моите местни познати настоятелно ме съветват да сваля златното синджирче от врата си и да махна диамантите от ушите си.

- Ама те не са истински, - простодушно отвръщам аз.

- Но ушите ти са истински. Да не искаш някой малолетен мерзавец да изтръгне диамантите заедно с ушите?

Към огромния арабски квартал в центъра на града тръгвам без чанта, с фотоапарат и без документи. В джоба ми има 20 евро и копие от паспорта.

- Вземи малко пари. Ако решат да те ограбят, дай им нещо, защото иначе ще се ядосат. Не забравяй и копието от паспорта.

- За полицията ли? – питам аз.

- Каква полиция? Те изобщо не стъпват там. Но ако те убият, поне ще разпознаят тялото. Иначе ще лежиш с месеци в местната морга, неразпозната, красива и млада. Не създавай проблеми на вашето консулство.

220916B
Навсякъде седят африкански старици с големи
шарени тюрбани на главите

Идеологията победи реалността

В арабския квартал ме гледат любопитно, но не ме закачат. Аз сияя с идиотската усмивка на туристка, която е попаднала тук по погрешка. Навсякъде продават пица халал, на масите в кафенетата седят престарели африкански старици с големи шарени тюрбани на главите. Срещу прекрасния затворен католически храм на улица „Доминиканска“ върви оживена търговия с талисмани срещу уроки и мюсюлмански броеници.

В центъра на площада се издига великолепна триумфална арка в римски стил. Аз съм единствената туристка. Около арката се разхождат бременни арабски матрони в бурки, които бутат пред себе си детски колички, а до тях подтичват по-големите им деца. (Това не са ви белите квартали, където французойките вечер разхождат малките си кастрирани кученца.) Всичко до болка напомня сцена от исторически филм: Рим, превзет от варварите. Тази арка има две възможни съдби. Едната е печална. Когато мюсюлманите вземат властта, тя просто ще бъде взривена, като символ на езичеството. (Припомнете си Буда и талибаните). Другата е по-перспективна. В арабските училища децата ще учат, че арката е била построена от арабите. (Не се шегувам! В Косово в албанските училища учителите набиват в детските главички, че прекрасните древни сръбски манастири са шедьоври на албанската архитектура, които после са били превзети от злите сърби).

Броят на бременните арабски жени заедно с люпилото от вече създадените деца, напомня огромна фабрика за производство на нови френски граждани. Най-изгодният бизнес във Франция. Четири деца осигуряват на майката добър доход от държавата, безплатни медицински застраховки, безплатно образование и много привилегии. И даже ако някой ненормален младеж се взриви с викове „Аллах акбар!“, на майката с децата никой няма да посмее да посегне. Та те са французи! За тях това би било такава психологическа травма!

Слизам към пристанището, където улиците се контролират от сурови, въоръжени до зъби войници. Колко е приятно, когато си защитен!

220916C
Най-изгодният бизнес във Франция -
"производство" на деца

- Това е театър! Цирк! Да създават на гражданите фалшиво чувство за безопасност - казва с ирония регионалният лидер на партията „Национален фронт“ и кмет на седми район на град Марсилия, Стефан Равие. – Тези войници нямат право даже да проверят чантата Ви, да не говорим за арести и използване на оръжие. Нямат право да закачат гражданите, ако до тях няма офицер от съдебната полиция. Това е спектакъл за туристите, за да не изпадат в паника и да си харчат парите във Франция. У нас няма нито политическа воля, нито хора, които да защитят страната си. „Патриотът“ Саркози, който се прави на голям националист, когато беше министър на вътрешните работи уволни от полицията и жандармерията 12 500 души, защото Франция според него била безопасна страна. Така нанесе сериозна вреда! Нямаме войници, полицаи, не достига оръжие. А тези, които имат оръжие, нямат право да го използват без специално разрешение. Затова полицаите на дежурство си играят на телефонни игри.

- Може ли да се каже, че Франция сега се намира във война?

-
Да, но не класическа война, когато армията на противника носи униформа и той е ясно обозначен. Това е друг тип война. Ние имаме врагове, които не виждаме до момента, когато извършат терористичен акт. И ако сме в такава война, трябва да имаме определени инструменти за борба – не толкова от военна, а по-скоро от юридическа гледна точка, а такива ние нямаме.

220916D
Кметът на седми район на град Марсилия Стефан Равие

- Може ли това да се нарече гражданска война?

- Не. Това е война между французите и „франко-нещо-си“ (което е буквален превод на „французи и още нещо”, но по-скоро това са „така наречените французи” – Д.А.). И за мен всеки „не съвсем французин“ след извършването на терористичен акт или убийство губи правото да се нарича гражданин на тази страна.

- Но в Ница даже не беше французин, а тунизиец с френско жителство. Защо не го изхвърлиха след дребните кражби и побои?

- Вие се намирате в страната на „човешките права“ – с ирония казва мосю Равие. – Френската традиция за „свобода, равенство, братство“ остави съвършено свободно пространство за тероризъм. Идеологията победи реалността. Да, терористът беше гражданин на Тунис, но той пак попадна под закона на нашия „пламенен патриот“ Саркози. Този закон забранява да се гонят от страната чуждестранни граждани, извършили правонарушения, но които имат роднини и семейства във Франция (тунизиецът имаше деца). Изобщо изключително трудно е да се отнеме жителството на който и да е мюсюлманин. Дори да е завършен рецидивист, ако децата му учат във френско училище, той е недосегаем. Ние се грижим много повече за чувствата на семействата на престъпниците, отколкото за семействата на техните жертви. Това е идеологически въпрос, чийто корени се намират още във Френската революция и в Декларацията за правата на човека и ГРАЖДАНИНА. Но тази важна дума „гражданин“ неочаквано изчезна от декларацията. Останаха само правата на човека, но не и неговите задължения.

220916E

Френската традиция за „свобода, равенство,
братство“ остави съвършено свободно
пространство за тероризъм

- Аз съм сенатор и веднъж присъствах на заседание на Сената относно условията за приемане във Франция на бежанци от Сирия. Разберете: изобщо не ставаше дума дали да се приемат тези бежанци или да не се приемат. Такъв въпрос даже не се обсъждаше! Сенатът разсъждаваше за това, как да предоставим по-добри условия на сирийците. Аз тогава попитах министъра на вътрешните работи, защо не затваряме границите си за потока бежанци, сред които има не малко терористи. Той с известно високомерие ми обясни, че, видите ли, традицията да се приемат бежанци във Франция датира от 1793 г., от времето на Френската революция. Бях шокиран. Аз говорех за 2016 година и за това, че Франция не е способна да осигури средства, медицински застраховки, училища и безплатни квартири за милиони хора, във време когато нашите собствени граждани едва оцеляват. А той високопарно разсъждаваше за Френската революция. Ние сме хора от различни векове.

Чуждите обичат, своите гонят

- Мен ме порази реакцията на медиите! – възмущавам се аз. – Никой не обвинява градските власти в Ница или местната полиция, която не съумя да осигури безопасност по време на най-големия национален празник. Във френските вестници на първите страници са прочувствени разкази за нещастните загинали мюсюлмани, по-натам и по-накратко, идва ред на французите, а пък от чужденците изобщо никой не се интересува особено. И това при положение, че пет човека са само загиналите руснаци и двама се смятат за безследно изчезнали.

- Трябва да разберете, че в тази страна никой за нищо не отговаря. Всички се покриват един друг. Защо? Сега ще Ви обясня. Нашият политически елит е един затворен кръг, в който не може да проникне страничен човек: това е безкраен кръговрат на едни и същи хора. Дори десните, като спечелят изборите, веднага стават леви. Например „десният“ Саркози беше министър на полицията при Ширак, а като дойде на власт, размахвайки френското знаме, постави за министър на външните работи „хайверния ляв“ Бернар Кушнер. („Хайверни леви“ във Франция наричат успелите състоятелни хора, които обичат да говорят за социалната справедливост на изискана вечеря – авт.). Политическата класа е тясно свързана с медийния елит и не се сменя! Всички те са едно. Безкрайна гнусна въртележка. Заради своята идеология политическата класа е отделена от реалността и от обикновения народ. Ако спазващият закона французин, който плаща данъци, забрави да си сложи колана в автомобила или, например, превиши скоростта, веднага го глобяват. За това пък на мерзавеца-наркодилър, дошъл от Мароко, да речем, ще дадат втори, трети и четвърти шанс, а адвокатът му ще рони сълзи в съда.

220916F

Изключително трудно е да се отнеме жителството
на който и да е мюсюлманин

(Единственият случай, когато наблюдавах блестящо проведена спецоперация, беше моето собствено задържане от трима жандарми в някакво забутано френско градче. Отначало реших, че търсят терористи. После стана ясно, че просто съм забравила да си сложа колана. Изнесоха ми една строга двадесетминутна лекция на френски език, което беше съвършено безсмислено, защото аз знам само едно изречение на френски: „c’il vous plait une coupe de champagne” („една чаша шампанско, моля“). А после аз 20 минути им обяснявах на английски, че разкопчах колана само преди минута, за да попитам една лелка за пътя към Марсилия. Слязох да закуся в едно кафе и оставих навигатора на седалката, а след това седнах направо върху бедния навигатор и скъсах кабела му. Това беше вторият навигатор за два месеца, който загина така безславно. Той не беше мой, а на компанията за коли под наем и съответно това ще ми излезе солено. Тук аз заплаках и тикнах счупения навигатор под носа на слисания полицай. От следващите им речи разбрах, че трябва да заплатя глоба 90 евро, но от тях да мине - пуснаха ме смиром след сериозно предупреждение.)

220916G
T
радицията да се приемат бежанци
във Франция датира от 1793 г.,
от времето на Френската революция

Ще се събуди ли Франция?

Но да се върнем към интервюто:

- Бях сигурна, че миналата година „Националният фронт“ ще спечели местните избори. Какво се случи между първия и втория тур?

- Когато нашите кандидати спечелиха на първия тур, в кампанията се включи цялата медийна, политическа, религиозна и синдикална система - обясни мосю Равие. – Включиха се профсъюзите, бизнесът и даже държавните училища. Цялата властова система въстана срещу нас. Медиите започнаха да призовават „така наречените французи“, които не гласуваха на първия тур, веднага да се явят на изборите, защото, ако нашата партия дойдела на власт, всички араби и африканци щели да бъдат изпратени обратно по родните места. Министър-председателят на Франция Мануел Валс даже излезе с тържествено заявление, че ако „Националният фронт“ спечели, очаква ни гражданска война. Страхът мобилизира хората и на втория тур ние загубихме. Целият елит се изправи срещу нас.

220916H
Броят на придошлите е толкова голям,
че не е възможно те да бъдат интегрирани

- Вече не чувам от водещи политици разговори за интеграцията на мюсюлманите. Какво стана, идеята се провали, така ли?

- С гръм и трясък. Броят на придошлите е толкова голям, че не е възможно те да бъдат интегрирани. Сега има нова мода: трябва да уважаваме културните различия помежду си. Забелязвате ли разликата между интеграция и „уважаване на различията“? Тя е огромна! Сега вече говорим за „мирно съществуване“. Мигрантите изобщо не са длъжни да се стараят да научат френски език или да приемат френската култура и традиции. Не, те могат да правят каквото си искат и не са длъжни за нищо. А ние, коренните французи, трябва да уважаваме тяхната „различност“.

Много скоро Франция може да стане колония на своите бивши колонии. Това е горчивата истина. Една страна с богата европейска култура е длъжна да приеме традициите на чуждите. Защото бившите чужденци станаха граждани на Франция, а значи и избиратели. Те искат за себе си джамии, разделна система за образование на момичета и момчета, халална храна в училищата, да носят хиджаб, басейни за мъже и за жени, официални мюсюлмански празници в нашия календар. Т.е. ние трябва да живеем като тях, а не те като нас.

- Значи мюсюлманите интегрират вас?

- Така се получава.

- Колко са те във Франция сега? Вече десет години слушам числото „четири милиона“, което медиите повтарят като мантра.

- Нямаме статистика. Не можете да питате хората за тяхното вероизповедание. Това е незаконно. Един арабски политик, Азуз Бегаг, неотдавна заяви, че във Франция живеят двадесет милиона мюсюлмани! Той знае, защото е арабин и него никой няма да го обвини в расизъм. Всяка година вестниците в Прованс в края на годината с умиление съобщават кое е най-популярното име сред новородените. Няколко години поред това беше името Мохамед, след което вестниците млъкнаха и тази популярна рубрика изчезна. Искат да скрият истината. Достатъчно е да се видят началните училища в моя район, където 80% от децата са араби.

220916I
Днес Франция - страна с богата европейска
култура, е длъжна да приеме
традициите на чужденците

- Оптимист ли сте?

Очите на събеседника ми стават тъжни.

- Гледайки реалността и фактите, всъщност съм голям песимист. Нека да си го кажем направо: това е краят. Феноменът миграция стана необратим: пред очите ни едно население сменя друго. Но като политик съм длъжен да бъда оптимист. Искам да вярвам, че народът ни ще се събуди. Ако не вярвах, отдавна бих си стегнал куфарите и поискал политическо убежище в Русия. (Смее се горчиво). Путин едно време „давеше терористите в клозета“ и това беше правилно. С варварите трябва да се отнасяме както заслужават. Но времето работи против нас. Ако не спрем мигрантите, Франция я чака съдбата на Косово.

220916J

Вместо послеслов

Излизам от кметството след интервюто в горещата тъмна марсилска вечер. Питах кмета дали мога да вечерям в закусвалнята отсреща.

- Ами не знам каква е там храната, но ако Ви трябва наркотик - с това са известни в целия район.

Местният арабски охранител, който говори нелош английски ми вика такси. Той ми отстъпва своя стол и казва:

- Седнете. Казаха, че таксито ще дойде след десет минути. По марсилските понятия това значи след час.

Повеждаме светски разговор за красивата църква, долепена до кметството.

- Тя винаги ли е затворена? – питам аз.

-
Практически винаги. Французите са изгубили вярата си. Когато в сърцето на човека няма Бог, там идва... как беше?

220916K
Те искат за себе си джамии, разделна
система за образование на момичета и момчета,
халална храна в училищата, да носят хиджаб,
басейни за мъже и за жени

- Шейтан[1]? – подсказвам аз. Охранителят се смее:

- Точно. Знаете арабски думи? Не можете да си представите колко ми е приятно да разговарям с Вас, защото сте рускиня и православна. Нали?

- Да, но вие сте мюсюлманин.

- Вярно е, аз съм от Алжир. Но Вие сте вярващ човек, а значи не сме си чужди. Французите са ми много по-чужди. Аз имам три деца. Но когато жена ми дойде в Марсилия и видя тукашния живот, си ги взе обратно. Какви ще израснат те? Наркодилъри или убийци. География и математика моите деца могат да учат и в алжирско училище. А човешките ценности тук са недостъпни за тях. Моята жена направо каза: тук в училищата учат децата да не слушат родителите си, да не почитат старците, да не защитават по-малките, да не уважават по-възрастните и да не вярват в Бога. Това са диви хора. А Вие вярвате ли в Путин?

Аз се смея:

- Путин не е Бог, за да вярвам в него. Но гласувах за него.

- Правилно! – лицето на охранителя светва. - Без Русия светът щеше вече да се е потопил в кървав хаос, защото тя балансира в противовес на американците. Аз много се гордея с руснаците за това, което те правят в Сирия. Русия е единствената страна, която се бори с терористите. Предайте на руснаците благословение от нас. Бог ще ви защити. Говоря Ви това като мюсюлманин.

Комсомольская правда

Превод: Даниела Димитрова


[1] Шейтан (араб.) – дявол – бел. прев.

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти