Не съм от хората, които обичат да гледат телевизия, тъй като по нея рядко се излъчва нещо по-различно от вулгарни предавания, турски сериали, безсъдържателна музика и евроатлантическа пропаганда. За жалост, поради независещи от мен причини, понякога дочувам някои неща. Неотдавна това беше реклама, в която се говореше за нуждата от сексуално „образование”.

Първоначално бях твърде шокиран - нима тази мерзост се е появила и в България, как е възможно да се допусне такова нещо по телевизията?! С дълбоко разочарование установих, че тази реклама се излъчва ежедневно. Тя касае уж тестовете за бременност „Sure Check”, но като съдържание се отнася до кампания за сексуално „образование” наречена „SURECHECK4SEX”, а тестовете за бременност са споменати в контекста на това, че от всеки закупен тест за кампанията ще отива по един лев.

От сайта на кампанията научаваме, че тя е насочена към юноши между 12 и 17 години, че има „нужда от отговорно сексуално образование в училищата, което също така включва дискусии на тема полово предавани болести и развенчаването на митове”, и най-скандалната част, че „от януари, за период от три месеца, Surecheck ще пътува до различни градове и населени места в България, за да организира „Surecheck4sex Образователна Кампания” класове в училищата.”

От тези редове всеки човек, особено родител или учител и най-вече християнин, запознат с процесите на въвеждане на сексуално „образование” в други страни и съдържанието на „уроците”, би трябвало да бъде дълбоко обезпокоен. Защото това може да бъде началото на края на българското училище, края на детската невинност на нашите деца и внуци, и най-важното, тотално затриване и на малкото останали следи от християнска нравственост и Православна вяра в българското училище и общество.

В това, което следва, ще се опитам да обясня защо подобни кампании са радикално опасни, както и защо сексуалното „образование” не е нищо повече от легализация на разпътството, сексуализация на децата и трансформация на учителя от авторитет и възпитател в развратител и пропагандатор на културата на разпада и покварата.

История и контекст

Създателят на прототипа за сексуално „образование” е унгарският марксист Дьорд Лукач (György Lukács), който през 1919 г. става комисар по културата през времето на краткия период на болшевишката диктатура в Унгария след Първата световна война. Той вижда (както и всички негови последователи до ден днешен), че християнската етика и християнското семейство са сериозна пречка за всеки революционен режим и затова въвежда уроци по разврат в училищата, по-специално в девическите гимназии, по време на които се раздава порнографска литература (книги с порнографски „картинки” и снимки с кратки описания и съвети) и листовки, възхваляващи свободната любов.

Малко по-късно неговите колеги от Франкфуртската школа Marcuse и Adorno (изявени апологети на педофилията) добавят към желания списък от уроци и такива свързани с хомосексуализма. Тези уроци обаче стават факт на един много по-късен етап, защото тогава западните общества все още не са толкова безбожни и богоборчески, колкото днес.

Първите уроци по сексуално „образование” се въвеждат в Западна Европа и Северна Америка по време на радикалната сексуална революция от 60-те, родила хипи и рок движенията. Тази революция променя изцяло културата на въпросните общества и премахва и последните остатъци от християнски морал в публичния живот, както и в институциите. Възроденото (след унгарския провал) сексуално „образование” се явява троянски кон за превземане на училищата от културните революционери и превръщането на учениците в нови „еманципирани” и освободени от всякакви задръжки и традиции хора. В този контекст сексуалното „образование” се явява важен инструмент за осъществяването на желаната от рок поколението, което в момента управлява западните страни, постнационална, космополитна утопия.

През последните 20 години сексуалното „образование” става все по-„прогресивно”. Например в провинцията Онтарио в Канада се е стигнало до там, че училищната програма включва „обучение в хомосексуалност” и „внушава на децата от 4 до 13-годишна възраст, че понятието „пол“, „майка“, „баща“ не съществуват”^[1]. И още: „На осемгодишните ще говорят за хомосексуализма, при това в положителна светлина. Те ще бъдат посвещавани и в „теорията за половете“, според която половете не са два, даже не са и три, а ако ти имаш един или друг полов орган, това не означава, че ти си момче или момиче”^[2]. На по-големите се преподават и по-сериозни извращения, за които не бих искал да говоря, защото самото споменаване на тези неща цели да разбие задръжките и да преодолее естествения срам, който всеки нормален човек изпитва, когато чува определени думи.

В Германия часовете по разврат са задължителни и родителите, които не позволяват на децата си да ги посещават, често биват пращани в затвора и осъждани да заплатят тежки глоби, а децата им биват насилствено изземвани от домовете им от социалните служби^[3]. В Холандия въпросното „образование” започва от 4-годишна възраст в детските градини^[4].

Това са само няколко примера от еволюцията на уроците по разврат, но ако човек се поинтересува какво се случва в повечето страни от трансатлантическата общност, ще намери стотици такива примери.

Тук е важно да се отбележи, че когато първите часове по сексуално „образование” са били въвеждани през 60-те години на миналия век, никой не е и подозирал, че ще се стигне до преподаване на хомосексуализъм и до затвор за родители, несъгласни с подобни уроци. Като начало, в часовете по сексуално „образование” се говорело за свободната любов, полово предавани болести, противозачатъчни средства и детеубийство (цинично наричано „аборт”), като заявената цел била борбата с нежеланата бременност.

За тези неща, предполагам, ще говорят и участниците във въпросната кампания, както и в такива “уроци”, ако впоследствие бъдат въведени в българските училища. Това ще бъде само началото, защото въпреки пропагандата, българското общество все още е негативно настроено към хомосексуализма. Но на един по-късен етап ще бъдат включени най-различни противоестествени сексуални практики и ЛБГТ идеология, а възрастта на учениците, на които ще се преподават подобни неща, ще става все по-малка. Защо си позволявам да го твърдя? Защото така е станало в „прогресивния” Запад, чиято упадъчна идеология българският лъжеелит следва доста последователно. Вече мога да чуя припева на българските политици и медии, пеещи евроатлантическата песен - щом във „велика” Германия това е „право” на всяко дете, трябва да го въведем и ние.

В час по разврат

Самото основание да се въведат часове по сексуално „образование” в училищата е изградено върху изначално погрешната презумпция, че децата няма как да се въздържат от интимни отношения, че бракът е отживелица и че развратът сред младите е неизбежен. От тази презумпция следва, че няма нужда да се говори на подрастващите за въздържание и за брак, а как да се предпазват от някои последствия на „неизбежния” разврат. Съответно от това, че развратът е неизбежен, следва, че трябва да се направи всичко възможно той да бъде максимално приятен и безопасен.

В първите часове обикновено се прави въведение в „терминологията”, която се състои от думи и изрази, които преди 20 години биха накарали възрастен човек да се почувства безкрайно неудобно, а шокът, че е чул подобен език, би го придружавал с дни. След тази първа атака срещу детската невинност, започват да се излъчват „образователни” филми с откровено порнографско съдържание. На децата се обяснява, че всичко това е нормално, стига да има съгласие между участниците. Има ли съгласие - всичко е позволено. За най-страшното последствие от интимните отношения се обявява всъщност тяхната единствена реална цел - забременяването и раждането на деца. По този и по въпроса за противозачатъчните, както и за атмосферата, царяща в тези часове, се е изказал изключително точно английският журналист Питър Хитчънс:

"Нашата политика относно противозачатъчните... обезценява интимните отношения. Те би трябвало да бъдат нещо дълбоко лично и интимно. Те трябва да бъдат запазени за хора, абсолютно отдадени един на друг и готови да станат родители. Когато тези отношения бъдат отделени с помощта на разни „предпазни” средства от тяхната истинска цел, те се превръщат в едно небрежно, често безлично забавление, по-несериозно от игра на тенис, която поне се играе по доста строги правила. И обещавайки, че винаги има начин да бъде избегната нежеланата бременност, държавата приканва всички да играят „сексуалната игра” колкото се може по-небрежно.

Колкото повече „предпазни средства” ни предоставят властите, толкова повече се увеличават и случаите на нежелана бременност.

Ето ви безплатен презерватив. Ако не искате да го използвате, ето ти едно хапче за твоята приятелка. Ако тя не го иска, ето ви и друго хапче, първоначално създадено, за да предпазва породисти женски кучета да не забременеят от кварталния помияр.

За да покажат колко са дружелюбни и безобидни, те наричат това хапче „хапчето за следващата сутрин” и можете да го получите в училище само с един SMS.

Не ви се занимава с всичко това? В такъв случай нямат нищо против да харчат парите на данъкоплатците, за да разчленяват и премахват всяко неродено дете от утробата, без да ви осъждат, разбира се.

И ще го направят отново, и отново, и отново за същите хора, без дори сянка на несъгласие. Всъщност ще се нахвърлят с дивашка ярост срещу всеки, който изкаже каквото и да било несъгласие.

Всичко това те подкрепят и разпространяват чрез сексуалното образование, което дава права на учителите да развращават малолетните, и да им казват, че всичко е нормално и че нищо не е неправилно...

Това, което те всъщност целят, е да премахнат и последните следи от християнската нравственост, която изисква да се научим на въздържание...”^[5]

Единственото нещо, което не се преподава на децата, единственото табу, е въздържанието. За брак не се говори, а ако все пак се сетят за него, то той се споменава просто като една от многото други възможности - съжителство без брак, отворени връзки, понякога даже и еднополово съжителство.

У нас вече има достатъчно НПО-та, които се занимават с хомосексуална пропаганда. Каква е гаранцията, че в хода на тази кампания или пък ако се въведе подобно „образование” (да не бъде!), няма да поканят някой ЛГБТ идеолог да води часове или да се разпространяват листовки с ЛБГТ пропаганда? Часовете по сексуално „образование” лесно могат да се превърнат в неофициална ЛГБТ платформа без начин за контрол от страна на институциите.

Във всеки друг контекст бихме се притеснили (и то с право), че възрастен човек, който говори на децата за сексуални отношения и ги развращава с гнусни картини и думи, може да е педофил, знаейки, че такъв човек няма как да не е извратен. Защо тогава да сме длъжни да възприемаме по друг начин хора, които ще вършат същото, но вече като „учители” и да ги допускаме в училищата?!

Ако не е станало ясно, трябва дебело да подчертаем, че сексуалното „образование” е един очевАдно антихристиянски, аморален феномен, защото приканва подрастващите да вършат смъртни грехове и да нарушават седмата Божия заповед – „Не прелюбодействай”.

Срещу Кампанията

Знаейки всичко това и гледайки отново рекламата на „SURECHECK4SEX”, в която с неумело престорена невинност се говори, че целта на кампанията е да обясни на „Жоро и Мария от град Елена от какво се забременява, и от какво – не”, се натрапва усещането, че реалната цел на тази кампания няма как да е толкова ограничена. Логично е да се предположи, че нейната истинска цел е да постави началото на нещо по-голямо, а именно - въвеждане на сексуално „образование” в училищата. И както показва историята, постепенно ще се стигне до извращенията, които са принудени да учат децата на Запад. Освен това тази кампания, даже в нейния сегашен по-ограничен вариант, е крайно аморална. Защо им е на Жоро и Мария от град Елена да ги знаят тези неща? (Между другото изборът на такъв малък град навярно идва да покаже, че няма да се размине дори на такива населени места, които уж се водят по-консервативни от големите градове.) Защо не ги оставят да бъдат деца, без да им се вменява задължението да се занимават с въпроси, които въобще не би трябвало да ги интересуват на този етап? Все пак човечеството е успяло някак да оцелее до днес и хората са се справяли с тези въпроси без сексуалното „образование”, което съществува от около 100 години и се преподава масово от 60!

Аргументът, че живеем в общество, което е силно сексуализирано и че поради този факт трябва да бъде въведено подобно образование, е не просто нелогичен, но и пораженчески. Вярно е, че сексуалната пропаганда е навсякъде - тя ежедневно струи от телевизора, радиото, интернет, пресата, част е от масовата култура. Това обаче въобще не означава, че решението на проблема се състои в капитулация пред сексуализацията на подрастващото поколение. Въвеждането на подобно „образование” би било легализация на проблема, а не неговото решение. Има изключително много начини за борба срещу упадъчната съвременна култура като въвеждането, inter alia, на закони, криминализиращи порнографията и нейните ползватели и разпространители, забрана на гей парадите, цензура на всякаква аморална пропаганда, забрана на определени личности да влизат в страната (което забраниха например на одиозната „Лейди” Гага в Китай) и други подобни. Когато нашата култура е упадъчна, би трябвало да направим опит да я отхвърлим или променим, а не да се примиряваме с нея и да я официализираме по такъв жалък, пораженчески начин.

Относно успеха на подобни кампании

През 1963 г. в Норич, Англия, общината решава да въведе сексуално „образование” в училищата, защото 7% от родените там деца били извънбрачни, докато процентът за цялата страна бил 5. След 60 години повсеместно сексуално „образование” във Великобритания този процент вече е 49. Невероятен успех, нали? Не е нужно да се задълбочаваме в статистиките, но е очевидно, че в страните, в които има подобни уроци, полово предаваните болести, нежеланата бременност и развратът се разпространяват със скоростта на горски пожар, и са в пъти по-често срещани днес, отколкото са били в началото на 20-ти век, например.

Американският опит пък показва^[6], че комбинацията от силно сексуализираната масова култура и сексуално „образование” води до обсебеност от теми със сексуална насоченост при децата, особено при момчетата, както и до увеличаване броя на изнасилванията и сексуалния тормоз в училищата. На децата се внушава не само че всичко това е нормално, но и че всеки трябва да живее по този начин, затова не е изненадващо, че много от „обучените” по този начин подрастващи се стремят да изпробват „наученото” на всяка цена. От друга страна е печално известно, че има деца, които са тормозени от свои съученици, защото не искат да приемат този извратен начин на живот.

Друг интересен аспект е фактът, че въпреки уроците по сексуално „образование”, които се преподават на новодошлите мигранти от Близкия Изток и Африка в Швеция, Норвегия и Германия, налице е сериозно увеличаване броя на изнасилванията в тези страни и то от мигранти^[7].

Очевидно е, че сексуалното „образование” е пълен провал навсякъде, където се прилага, особено ще се отнася до заявените му цели. Тук е важно да си зададем въпроса: наистина ли имаме нужда от това антихристиянско, аморално „образование”, което никъде не е довело до нещо по-различно от многократно увеличаване на проблемите, които уж се опитва да разреши, както и до появата на много нови такива. И също така нужна ли е кампания, която ще се окаже проводник на ужасните перспективи, за които споменах по-горе в „История и контекст”?

Какво да се прави?

Знаейки думите на Спасителя: „който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина” (Мат. 18:6), е повече от ясно какво трябва да се направи, за да не бъдем наказани във вечността. Родителите не трябва да допускат децата си да посещават подобни часове и е добре да предупредят и други родители за същността на тази кампания. Учителите трябва да се противопоставят на опитите техните ученици да бъдат излагани на подобна пропаганда. Директорите на училищата не трябва да допускат тази кампания да се провежда в поверените им учебни заведения, за които носят отговорност.

Много бих се радвал, ако Светият Синод също вземе отношение по този въпрос, не само защото това е опит за институционализиране на разврата сред подрастващите, много от които са част от паството на БПЦ, но и защото българските правителства повече от две десетилетия упорито отказват да се въведе вероучение в училищата, докато в същото време нямат нищо против да допуснат неговия антипод - часове по разврат, часове, водещи открита война срещу християнския морал. Този феномен с право се нарича лицемерие. Нещо повече, въвеждането на сексуално „образование” в училищата би направило имплементацията на вероучение невъзможна и неефикасна, защото ще има предмет, който да обезсмисля всеки един урок по християнска етика. Светият Синод излезе с доблестна позиция относно проникването в образователната система на идолопоклонството познато като йога. Искрено се надявам и се моля да постъпи по същия начин и по този не по-малко сериозен проблем.

Много е важно подобни инициативи да бъдат възпирани още в зародиш, защото те представляват част от тактиката на културната революция, покварила до голяма степен Запада и показваща грозното си лице вече и в България^[8]. Винаги се започва така – с нещо малко, привидно невинно, за да се стигне до фаза, когато то се разрасне, институционализира и вкорени достатъчно дълбоко, за да бъде премахнато.

„Културните” войни вече се водят и у нас, бидейки насочени основно срещу нашата вяра и нашите деца. Затова сме длъжни да дадем отпор, знаейки, че един ден ще бъдем съдени, защото не сме направили това, което се е изисквало от нас, защото не сме направили всичко по силите си, за да защитим „тия малките”, които ни е поверил Господ.

[1] ”Сексуалното образование – инструмент за брутална подмяна на детското съзнание”

[2] Пак там.

[3] „Germany Jails Eight Christian Fathers for Removing Children from Sex-Ed Class”

[4] „Let's talk about sex – to four-year-olds”

[5] „Condoms, pills ... but how about restraint?”

[6] ”Where Sex Education Went Wrong”

[7] „It’s not only Germany that covers up mass sex attacks by migrant men... Sweden’s record is shameful”

[8] Вж. например статията „Петокласниците ще учат за митовете с еротични снимки”, която ни осведомява, че децата ще изучават какво е еротика, хермафродит, афродизиак и венерически болести от учебник с еротични снимки и „сладострастни сцени от старогръцката митология” – бел. ред.