Вход

Православен календар

Нескопосана антимисионерска пропаганда в Двери.бг

 

010916gjruk

На 28 август в антицърковния сайт Двери.бг излезе поредната клеветническа статия под заглавие „Православен мисионер” или наръчник за отблъскване от Православието”. Този път на прицел е взет Сливенският митрополит Йоаникий. Автор на статията е някой си Николай Христов.

Нямам честта да познавам автора, още повече, че той не си е направил труда да се представи. Редакторите в Двери, предоставили му трибуна, също са си спестили този труд. Това автоматично дава заявка за неблагонадеждност, защото когато се критикува с такова самочувствие български митрополит и духовници-богослови, не е достатъчно критикът да се подпише с две имена, които могат и да не са истинските. Читателите имат право да знаят кой е Николай Христов и от позицията на какъв критикува и поучава Сливенския митрополит, клирици на БПЦ и преподавател в Пловдивската семинария. Впрочем за критикуваните лица има предостатъчно информация в интернет. За Николай Христов обаче липсва каквото и да било, което да разкрие кой е, какъв е богословският и въобще образователният му ценз, а това говори достатъчно за качеството на неговите обвинения, както и за личността му. Впрочем мисля си, че дори това да беше известно, едва ли щеше да прибави много към настоящата му статия...

В началото авторът ни осведомява, че „с получаването на заплатата си свещениците от Сливенска епархия са получили подарък от архиерея си митрополит Йоаникий - книгата „Православен мисионер”. Колко ли още статии би написал Н. Христов, ако знаеше, че това не е първият подарък за клириците на Сливенска епархия от техния митрополит... От много години в нашата епархия е практика да се подаряват книги на свещениците и енориите им с цел подпомагане на тяхната мисия. Няма да изброявам всички заглавия, защото са много, но по памет ще цитирам няколко, въпреки опасността Н. Христов и колегите му от Двери.бг да се изприщят, бидейки алергични към всичко по-различно от Шмеман, Романидис и нефелния Андрей Конанос: „Симфония по творенията на св. Тихон Задонски”, „Пастирско богословие”, „Православен катехизис”, „Бисери от съкровищницата на светите отци”, „Духовни напътствия за покаяние и изповед”, „Страстите и борбата с тях” на св. Теофан Затворник, излезлите неотдавна „Проповеди на старец Йоан Крестянкин” и други подобни.

Авторите на критикуваната книга г-н Христов с отвращение обявява за „старостилни зилоти”, но веднага става ясно, че като всички модернисти е в неведение относно значението на това клише. Ще го запознаем, макар да храним слаба надежда, че ще започне да го употребява по предназначение. Появата на определението „зилот” с отрицателна конотация касае човек, който е напуснал каноничната Църква и не е в общение с нейната йерархия, докато архим. Йоан (Филипов) и йеросхим. Димитрий (Зографски) все още са редовни клирици на БПЦ.

За Иван Николов Н. Христов твърди, че той „пише и издава духовна литература за старостилците на еп. Фотий”, но ако това беше вярно, книгите на изд. „Витезда” нямаше масово да се продават в почти всички църковни книжарници у нас. Колкото до обвинението, че Ив. Николов „принадлежи към Фотий”, помня, че в качеството му на преподавател в Софийската Духовна Семинария, в храма на която се черкувах няколко години, го виждах да присъства на тамошните богослужения.

След авторите Н. Христов се захваща със съдържанието на критикуваната от него книга. Тук обаче временно ще му отнема думата, за да осведомя читателя за същото, само че без емоциите и пристрастията на г-н Христов.

Темите в книгата са изложени на достъпен език и дават изчерпателна информация за множество отклонения от християнската вяра и нравственост в съвременния свят. В нея читателят ще намери критически разбор на езичеството, пантеизма, хуманизма, деизма, шовинизма, атеизма; критика на римокатолицизма, протестантизма, сектантите-харизматици, тоталитарните секти, сектата на Висарион. Не са оставени без внимание икуменизмът, новият календар, причащаването без подготовка, лъжестарчеството. Отделена е специална глава на софийната ерес, авторът на която днешните модернисти неспирно рекламират, въпреки че неговата ерес беше осъдена от Московска патриаршия още през 1935 година. В Двери.бг обаче отдавна са доказали, че стоят над съборните църковни определения, защото в мъртвото, пардон, в „живото” им предание, софийният ересиарх прот. С. Булгаков заема специално място.

В книгата са засегнати и теми като прераждане, йога, езотеризъм, окултизъм, дъновизъм, индуизъм, будизъм. Отделено е място за толстоизма, спиритизма, талмудизма и кабала, масонство, сатанизъм, рок музика, различните магьоснически практики, астрологията, кукерството, антихристовия печат, баенето, нестинарството, НЛО, сурвакарството, съногадателството, Хелоуин; псевдолеченията като хомеопатия, рейки, тибетската медицина, хипноза. Не са подминати и бичовете на съвремието като пиянство, тютюнопушене, наркомания, телемания, аборти, евтаназия, празникът на разврата „Св. Валентин”, съжителството без брак, содомията, изкуственото оплождане, трансплантациите и т.н.

Накратко, книгата „Православен мисионер” обхваща голям спектър от духовните капани в днешния отхвърлящ Христа и вечното спасение свят.

Сега отново даваме думата на г-н Христов: „Книгата развива едно мракобесническо богословие, което може да има изключително вредно въздействие върху необразованите и неукрепналите в православната вяра християни, а и не само.”

Да видим какво разбира авторът под „мракобесническо богословие”.

Първият въпрос, на който се спира е въпросът за детеубийството и ето какво пише той: „Срещу абортите може да се прочете много в православните сайтове”, тук г-н Христов привежда два линка към статии в Двери.бг и продължава: „но никъде другаде не може да се намери нещо подобно на казаното в книгата: „Заради убийството на децата в утробата, Бог може да отнеме живота на вече родените деца. Най-важното, най-страшното обаче е това, че убийството на нероденото дете е смъртен грях, за който и родителите, и лекарите ще отговарят пред Бога. Затова не се учудвайте, ако след насилственото прекъсване на бременността вашето семейство се разпадне или някой от неговите членове заболее тежко, или се случи друго нещастие (животът показва, че много често жената-убийца заболява от рак на гърдата или на половите органи). Би било прекрасно, ако съгрешилата се реши да осинови някое изоставено дете – в замяна на детето, което е убила в утробата си!

Наистина описаното звучи доста стряскащо за жена, убила детето си в утробата, но подобни „страхотии” има и на други места за сведение на Н. Христов. Например в официалния сайт на уважавания Оптински манастир за последствията от аборта пише следното: „Ако не се принесе покаяние за извършения аборт, то неразкаяният грях на детеубийството лишава съпрузите от Божията благодат, и за убийството на неродения младенец те ще отговарят пред Бога. Затова не е чудно, ако след прекъсване на бременността дойдат тежки болести, ако се разпадне семейството или се случи друго някакво нещастие. Това е следствие на детеубийството. Защото благополучието на семейния живот не може да се построи върху пролятата невинна кръв, даже и ако бракът е бил благословен в тайнството Венчание.”

След това Н. Христов иронично сравнява автора, критикуващ абортите, със "светата инквизиция", но иронията му е ирония на безумен невежа, който като умствено недоразвит хихика над неща, които надхвърлят интелектуалния му капацитет, защото само в Свещеното Писание има достатъчно примери за изливащия се върху убийците на собствените си деца Божий гняв (вж. Лев. 20:2-5, Пс. 105, Прем. Сол. 12:3-6; 18:5; Ис. 57:5; Иерем. 2:30, Иерем. гл. 7, 19, 32:29-35, и т.н.).

По-нататък Н. Христов цитира написаното в книгата относно празника на разврата „св. Валентин”: „Ето какво пише [в книгата] и за празника св. Валентин (честван на 14 февруари), когато „се разменят особени поздравления – „валентинки”, с които младите хора се обясняват в любов, и ако се получи отзив, встъпват в интимни отношения. За много млади момичета и момчета е въпрос на престиж да загубят невинността си именно на този ден.”

Тук единственият аргумент на Н. Христов срещу гореизложеното гласи: „Да се чуди човек откъде прави тези изводи православният проповедник-мисионер?!”, затова ще го оставя без коментар.

По-нататък авторът продължава: „В текста за „сексуалното „възпитание” на подрастващите” четем следното: „Ето защо е необходимо да се обясни на младите хора какви са природните закони и какви – духовните закони в процеса на размножаване на хората. Защото съвокупяването на мъжа и жената – сексуалният акт – има за цел именно продължаването на човешкия род.”

След този цитат г-н Христов заявява: „Въобще в целия текст за „сексуалното „възпитание” на подрастващите”, се говори, че основна цел на сексуалния акт е зачеването на деца. Явно е, че авторът е сексуално озадачен, но въпросът е: защо следва да обърква и останалите хора? Ако смисълът на сексуалният контакт е единствено зачеването на деца, с какво се различава човекът от животното? И въобще на какви библейски основания са тези изводи?”

Не знам дали авторът в книгата е „сексуално озадачен”, но виждам, че господинът антимисионер със сигурност не знае какво го отличава от животните, затова ще го осведомим: отличителният белег е въздържанието. И с помощта на Божията благодат човек може да обуздае тази наистина животинска, според повечето свети отци, способност, та да служи тя за блага цел, каквато се явява продължаването на рода. Че това е така, потвърждава и светоотеческата мисъл по въпроса.

Свети Григорий Палама пише: „Плътското въжделение, бидейки независимо от волята и непокорно на духа, макар у някои със силата на волята да се държи в робство и да му се дава известна свобода на действие по целомъдрен начин само с цел детерождение (к. м.), то още от началото привнася осъждане, бидейки тление и раждайки човека за тление. То се явява страстно движение на човека, който не опазил своята чест, но се уподобил на животните.”[1]

Св. Максим Изповедник е още по-ясен: „Правилното разбиране за брака поставя като негова цел детераждането.”[2]

Впрочем твърдението, че събирането на мъжа и жената има други цели различни от продължаването на рода, произтича от т. нар. „богословие на ероса”, развивано и пропагандирано от аморалисти като Христос Янарас, Павел Евдокимов, Николай Бердяев, проф. Владета Йеротич и последователите им. От тези люде можем да чуем например ето такива слова: „Двустранният и едновременен оргазъм в половите отношения между мъжа и жената в същото време представлява напомняне за „райската любов” на Адам и Ева преди грехопадението, а тогава и зачеването на плода на взаимната любов, която изпълнява и втората Божия заповед за „раждане и умножаване”[3].

"Адам позна жена си", тоест имал с нея плътски отношения, едва след грехопадението, тъй че е странно как точно „двустранният оргазъм” може да бъде „напомняне за райската любов на Адам и Ева преди грехопадението”, но подобни ментални и словесни извращения са характерни за мъже в доживотен пубертет, които с възрастта още повече "ослабват в разсъдъка" (Сир. 25:4).

Продължаваме с „анализа” на Н. Христов, който по-нататък привежда следния цитат от книгата, касаещ изкуственото оплождане:Този метод изцяло противоречи на православните християнски ценности по много причини”, една от които е, че „В хода на операцията мъжът трябва да даде семенна течност. В масовата практика това става чрез мастурбация, т. е. ръкоблудство – грях, който Църквата причислява към противоестествените блудни грехове. За да се подпомогне ръкоблудството, в определена стая за това може да има порно списания, дори телевизор и DVD плейър, където да се пускат порно филми.

След което господинът антимисионер изхихиква поредната порция дебилен сарказъм: „Понеже не допущаме, че авторите говорят от личен опит последните предположения, трябва да приемем, че имат богато въображение.”

Тук съвсем не е нужно бедно или богато въображение обаче. Достатъчно е просто да си информиран. Няма да е зле г-н Христов да си запълни празнотите по въпроса, за да не става следващия път за смях, изказвайки се неподготвен. Ето какво пише по темата о. Джон Брек: „Спермата се доставя обикновено чрез мастурбация”[4].

В сайта пък на един български център за ин витро оплождане са още по-обстоятелствени. Там подробно се описват стъпките, които се извършват при тази процедура; съответно „Стъпка 6 - Предоставяне на семенна течност от партньора” гласи: „Семенната течност се получава чрез мастурбация в специално обособено за целта помещение, снабдено с всички необходими удобства.” Не се иска кой знае колко „богато въображение”, за да се досети човек какви са тези „необходими удобства”...

По-нататък Н. Христов привежда два цитата от книгата, в които се говори срещу трансплантациите на органи, с което очевидно не е съгласен, но все пак ги оставя без коментар, считайки навярно, че са под нивото му да ги коментира. Аз пък допускам, че просто няма какво да каже. Затова също няма да навлизам много в темата, само ще приведа част от изявлението на Отдела за взаимоотношение на Църквата и обществото и Отдела за църковна благотворителност и социално служение на Московската патриаршия относно проекта за федерален закон, касаещ донорството на органи: „Присаждането на органи от жив донор по нищо не се отличава от канибализма, а присаждането от починал донор е аналог на некрофагията. ... За трансплантолога човекът вече не е причастник на Светите Дарове, а къс жива плът, която се разчленява, както разчленяват животно в касапница. ... Като всяко греховно дело трасплантологията също даде своите плодове – убийства на млади хора с цел получаването на органи, световна мрежа за престъпен бизнес с търговия на човешки органи, изземвани от живи хора.”[5]

Впрочем в цялата си статия Н. Христов само привежда цитати от книгата, без обаче да опровергае нито един. Очевидно счита, че не е нужно. Или което е по-вероятно, не му стигат силите да противопостави нещо повече от „хи-хи-хи” и „ха-ха-ха”. Явно затова в края на статията прави смехотворната презастраховка: „Умишлено не използвам библейски цитати, за да оборя безумията на написаното, защото смятам, че усилието не си струва.”

Както се казва: "Без коментар!"

Накрая господинът антимисионер се обръща към Сливенския митрополит със следното предупреждение: „Ваше Високопреосвещенство, дядо Йоаникий, ... четенето на подобна литература със сигурност може да навреди на един начинаещ във вярата човек. Тази книга по никакъв начин не може да се нарече православна, тя дори не е и християнска, още по-малко да се ползва като наръчник на православния мисионер. Истината е, че може да послужи единствено като наръчник за още по-голямо объркване на съвременния човек.”

Всеки грешник има право на това, което днес наричат „информиран избор”. Той има право да знае какво го очаква, когато престъпва Божиите заповеди и работа на мисионера е да му разкрие точно това. От такива антимисионери като Николай Христов обаче „начинаещият във вярата човек” няма да научи горчивата истина, че „платката, що дава грехът, е смърт” (Рим. 6:23), просто защото в модернисткия речник словосъчетания като „Божии заповеди”, „Божие наказание” и „гняв Божий” отсъстват.

А за да докаже, че една книга „не е православна и дори не е християнска”, човек трябва да положи далеч по-сериозен труд, като предварително си изясни що е Православие, за да може да направи съпоставка и да докаже несъответствие при наличие на такова. Гръмки констатации като горната може и да звучат ефектно, но със сигурност нищо не доказват. Със същия успех авторът може например да заяви, че консумацията на моркови съкращава живота и ще звучи също толкова ефектно и също толкова недоказано.

Финалът на статията е „съкрушителен”: „Това е поредната “православна” книга у нас, написана от хора дилетанти в богословието и с болна религиозна мистика.”

Удивително колко лесно лепи етикети човек, за когото всичко, което читателите знаят, са двете му имена.

„Хора, които макар и отдавна в Църквата, така и не разбраха, че най-важното в християнството не е календарът.”

Ако считаха, че "най-важното нещо в християнството е календарът", неговите привърженици в БПЦ отдавна щяха да се влеят в редиците на старокалендарните разколници. Фактът, че не са прекъснали общение с каноничната църква, е безспорно доказателство, че са разбрали повече неща, отколкото си мисли авторът.

И накрая финалният акорд: „Тази книга, която владиката е изпратил на всичките си свещеници, няма нищо общо с истинското православие. Тя е една схоластическа перверзия, плод на умствено и емоционално затормозени хора, които с патологичната си, нарцистична религиозност тровят душите на хората.”

„Схоластическа перверзия”, „умствено и емоционално затормозени хора”, „патологична, нарцистична религиозност”, „натровени души”... - каква колоритна цапаница от психопатологични етикети. Очевидно освен „букет” от цветисти епитети, статията на Николай Христов друго просто не може да предложи.

 


[1] Свт. Григорий Палама. Омилия на Введение Богородицы во Храм, Омилии. Т. 3, с. 79.

[2] Преп. Максим  Изповедник, За любовта, стотница втора, т. 17.

[3] Владета Йеротич „За страстите и болестите”.

[4] „Допълнителните” възпроизводителни технологии”

[5] Вж. статиите „Вярата в «силата на науката» замени вярата в Христа” и „Милосърдие без самоограничение не е милосърдие”.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти