За скърбите

Животът без скърби е признак за това, че Бог не благоволи към човека. Не трябва да завиждаме на живеещите без скърби, защото краят на тяхното безскърбие е плачевен.

Не трябва с дързост да се хвърляме в скърбите, в това има горда самонадеяност. Но когато скърбите сами дойдат, не се бой от тях и не мисли, че са дошли случайно, по стечение на обстоятелствата. Не, те са допуснати от непостижимия Божий Промисъл.

Никога не е имало и няма да има място на земята без печал. Място без печал може да има само в сърцето, когато в него е Господ.

Всяко добро дело и нашата вяра трябва да бъдат изпитани. Изпитанието се извършва със скърбите.

Скърбите се допускат, за да се открие кой наистина обича Бога. Без претърпяване на скърби дори благодарната душа не е способна на наследи Царството Божие. Твърдото понасяне на скърбите е равночестно на мъченичеството.

Страданията са участ на всички, които искат да се спасят. Затова, ако страдаме, нека се радваме, защото така се извършва нашето спасение.

Скръбта отваря в сърцето вход за Божията благодат.

Скръбта не е нищо друго, освен преживяване на нашето сърце, когато се случва нещо противно на нашето желание и нашата воля. За да не ни потиска мъчително скръбта, трябва да се откажем от своята воля и да се смирим пред Бога във всичко. Бог желае нашето спасение и го устройва непостижимо за нас. Предай се на Божията воля и ще намериш мир за сърцето си и за скръбната си душа.

Когато напада скръб, отец Никон учел да се чете молитвата: „Слава Тебе, Боже мой, за изпратената ми скръб! Приемам това, което е достойно въздаяние за делата ми. Приеми ме в Твоето Царство. Да бъде във всичко Твоята света воля!

За всичко благодаря на Господа. Скърбя само тогава, когато размислям за скърбите на онези, които са ме оскърбили… Но да бъде Божията воля.

Трябва да знаем, че Божият Промисъл за нас не ни отървава напълно от скърбите и не ги премахва от нас съвсем, не ни избавя от изкушенията, и тях също не ги отдалечава напълно от нас, но ни дава сила, твърдост и мъжество да ги побеждаваме.

За съгласуването на човешката воля с Божията воля

Вярвам, че Господ устройва моето спасение, изпращайки ми едно или друго. Вярвайки в бдящия над мен Божий Промисъл, аз се боя да насочвам живота си по свое усмотрение. Наблюдавам как следването на своята воля донася на човека скърби и трудности. Да бъде благата и съвършена Божия воля! На нея връчвам и себе си, и целия си живот, и всичко: приемането на Божията воля донася мир в моето сърце.

Постигането на Божията воля е достъпно за чистите по живот. Те получават дар на духовно разсъждение, а той е най-висок от всички добродетели.

Един мирянин попитал отец Никон:

- Кажете, батюшка, как да живея?

Отец Никон се замислил и отвърнал:

- Четете ли Псалтир?

- Да, чета.

- Щом четете, трябва да си спомняте, че на едно място там е написано: Бог „насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.” (Пс. 24:9). Какво означават тези думи? Тези думи означават, че Сам Господ учи на пътищата Господни, а не човек. Да, само Господ може да научи човека на пътищата Господни, но не всички хора учи Той, а само кротките, защото който се смирява в сърцето си, той прави своята душа способна да приеме божественото учение. Само такива ще бъдат научени от Господа.

Да намери Господа може само онзи, който в своя личен живот изпълнява Христовите заповеди. А ако за някой собствената воля – „да стане на моето” – е по-скъпа от Христовото учение, за такъв ще замълча. Всеки ще пожъне каквото е посял.

Не бива да се търси човешката правда, търси само Божията правда.

Ако всецяло се оставим на Божията воля, тогава всичко ще бъде наред и неприятното ще се възприема като необходимо.

За молитвата

Нито един ден не оставай без молитва.

Изпълнявайте своите молитвени правила; ако не можете цялото по някаква причина, то поне половината или някаква част изпълнете, но нито ден не оставайте без молитва. Знайте, че ако пропускате правилото, ако изоставяте молитвата, неусетно ще стигнете до такова състояние, че при желание да се молите, при силна потребност да се обърнете към Бога, няма да можете да го направите, сърцето ще остане хладно и загрубяло и ще стоите като пън. Чрез молитвата се изпросват Божии венци, привлича се Божието благословение. Щом човекът призовава благословението, то и ще дойде върху него.

Не забравяй молитвата, тя е живот за душата.

Молитва с предаване себе си на Божията воля е правила чудеса, прави и сега, и невъзможното прави възможно.

Моли се всекидневно, и сутрин и вечер за онези, към които имаш лоши чувства, за да може вместо неразположение да се всели в теб към тях чиста любов в Господа, защото ближният трябва да се обича в Господа и заради Господа.

Там, където сме безсилни, единственото средство е молитвата.

Завистта на дявола и на всички демони ги подтиква да търсят гибелта на човеците и борба с тях особено по време на молитвата на Божиите раби, защото при правилна молитва човек може да получи и получава всяко благо. Порядъкът на вражеското нападение е такъв: Първо, благовидни помисли; при внимание към тях умът се лишава от свобода. Следват явно греховни помисли и умът, загубил свободата си при първите помисли, бива победен от вторите. Затова общото правило е: по време на молитва отхвърляй всякакви помисли.

Помолих се, прочетох, каквото е положено и съм свободен, изпълних своя дълг - такава молитва не дава добри плодове. А такава молитва се случва при такива, които ограничават общението си с Бога само с извършването на правила или ходене в църква, без да се стремят молитвата да изпълни целия им живот и всичките им дела.

Трябва внимателно да произнасяме думите на молитвата, да вникваме в смисъла, а не да се стремим към висши преживявания… Защото, ако четем неправилно и не внимаваме в прочетеното, така веселим бесовете.

По-добре молитвеното правило да не бъде много дълго, но да бъде изпълнявано внимателно и с постоянство.

Мълчанието подготвя душата за молитва. Тишината – как благотворно действа тя на душата!

Страхът Божий е проява на ненадяването на своите сили. Мъжеството е проява на надеждата на всемогъщата Божия сила и помощ.

За покаянието

Нищо не помага толкова за получаване изцеление на рана, нанесена от смъртен грях, както по-честата изповед; нищо не съдейства толкова за умъртвяването на страстите, загнездили се в сърцето, както подробната изповед на всички техни прояви и действия.

Покаянието е начало на духовния живот. Покаянието е необходимо за приемане на Евангелието. Свойство на покаянието е да отваря зрението за виждане на своите грехове. Покаянието изисква откъсване от пристрастията и разсеяността.

Мнимоблагодатното спокойствие е самоизмама. Без покаяние и плач дори внимателният живот не принася добър плод. Нужно е да внимаваш върху себе си, нужни са сърдечна болка и съкрушение.

Пътят на покаянието и съзнаването на своите грехове е обезопасен срещу бесовската прелест. Да виждаш себе си като светец е признак на прелест и самопрелъстяване. Успехът и радостта на монаха са в съзнаването на своята греховност, във виждането на своите грехове. Нужно е не само да виждаш своята греховност, нужно е и всички свои постъпки, целия си живот и дейност да устроиш в пълно съгласие със съзнаването и виждането на своята греховност.

Каещият се грешник, бидейки дори като че забравен от Бога, както на него му изглежда, според чудната Божия грижа намира полза за душата си и преуспява. Да отхвърлим унинието. Господ ни води към спасение!

Себеукорението и съзнаването на своята виновност е начало на изправление и път към спасение.

Да се причащаваш може и по-често и по-рядко, но да се изповядваш трябва често, за да може съвестта винаги да е чиста и неопетнена.

Както се стараем да мием винаги тялото си, когато се замърси, така и душата трябва винаги да поддържаме чиста, за да не ни упреква в нищо съвестта.

За борбата със страстите

Трябва всичко лошо, също и нападащите ни страсти, да смятаме не за нещо свое, а за идващи от врага дявол. Това е много важно. Само когато не смяташ страстта за нещо свое, можеш да я победиш.

Победата над страстите се извършва с Божията сила. Нашите немощни сили са недостатъчни. Трябва смирено да признаем това и чрез смирението да привлечем върху себе си Божията милост и помощ.

„Дъще Вавилонска, опустошителко!... Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” (срв.: Пс. 136:8–9). Под младенци тук, както обясняват светите отци, се разбират възникващите страстни помисли и страстни движения. Тези страстни помисли и движения, щом възникнат, още щом се породят, в самото начало на тяхното възникване, тъй да се каже, в тяхната младенческа възраст, без да им се позволява да пораснат, а докато още са малки и неукрепнали, трябва да бъдат унищожавани, разбивани о Камъка. А Камъкът е Христос. Бий с името Иисусово, унищожавай с Иисусовата молитва и въобще със средствата на благодатта тези вавилонски младенци.

Който иска да види Бога, той трябва да бъде чист както телом, така и по душа и във всичките си мисли. Защото нечистите помисли оскверняват Божия образ и изгонват от душата Божествената благодат.

За взаимоотношенията с ближните

Вашето спасение и вашата погибел са във вашите ближни. Вашето спасение зависи от това как се отнасяте към ближните си. Не забравяйте в своя ближен да виждате Божия образ.

Въздаянието за прощаване на обидите е по-голямо от въздаянието за всяка добродетел.

Без търпение и снизхождение към ближните е невъзможно да се живее.

Никога никого не осъждайте. Всеки човек, какъвто и да е той, посрещайте с добро чувство, с надежда да намерите в него само доброто, виждайки пред себе си Божия образ.

Пази се от осъждането като от огън, който може да подпали храма на твоята душа. Не обръщай внимание на човешките немощи, не очаквай от хората, внимавай върху себе си.

Пазете се от шеги и невнимателни думи в отношението си един към друг. Такива обсъждания и празнословие могат да се превърнат в навик.

Внимавай върху себе си и всички смятай за по-добри от теб, и Господ ще ти помогне.

Трябва не само да действаме, но и да говорим със страх Божий, обмисляйки всяка дума, преди да сме я произнесли.

За правилното устройване на живота

Да, голямо душевно бедствие е разсеяният живот. Особено лошо се отразява такъв живот на онези, които си позволяват разсеяност, след като вече са започнали внимателен живот. Благоговейният християнин трябва да провежда живота си с огромно внимание върху себе си и в трезвение. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение” (Мат. 26:41), е казал Господ.

Грехът поставя печат не само върху душата на човека, но и върху неговата външност, поведение и вид.

Не всяко добро дело е наистина такова, а само това дело е добро, което се върши заради Бога. Външният вид на делото не е неговата същност, Бог гледа на сърце. Как само трябва да се смиряваме, виждайки, че всяко наше добро дело е примесено със страст!

Да говееш означава да благоговееш. Да се държиш благоговейно преди причащаването със Светите Тайни, да ходиш като че пред лицето Божие.

Литургията е победен химн на християнството, постът е време за плач и покаяние.

Всяко дело, колкото и нищожно да ви се струва то, вършете старателно, като че сте пред Божието лице. Помнете, че Господ вижда всичко.

Никой и нищо не може да навреди на човека, ако той сам не си навреди; и обратното, който не се отдръпва от греха, на него и хиляди спасителни средства няма да помогнат. Иуда паднал, бидейки със Спасителя, а праведният Лот се спасил, след като живял в Содом.

Безмълвието е дело на отреклите се от света. Мълчащият с устата си може и да мечтае, и със сърцето си да се предава на грижи за всяка суета, а безмълвникът, дори и да каже някакво нужно слово, не престава да бъде безмълвник, тъй като неговото сърце и неговият живот са чужди на суетата и многогрижието.

Господ понякога допуска човек да се чувства като изоставен, но винаги го пази и води душата му към спасение. Такова Божие допущение може да се отнася и до цели общества от вярващи. Нашето дело е смирено да пазим Христовата вяра. Ако вярата е запазена, има и надежда за спасение.

Моля ви, живейте благочестиво, за да опазите православната вяра и за да не бъдат способни никакви обстоятелства и скърби да ви откъснат от нея, а за това е нужно непременно да се молим, да изпросваме Божията помощ, за да запазим вярата си непорочна.

Иеромонах Никон (Беляев). Завещание духовным детям.

Превод: прот. Божидар Главев