Светите отци за демокрацията
Свещенномъченик Андроник: „Нека никой да не вярва на клеветите на съблазнителите, които казват, че за християнина са съвършено безразлични една или друга порядки на гражданския живот, защото единият или другият строй, едните или другите порядки на живота могат да съдействат или да препятстват на делото на спасението. Нужна е такава работа, че да се организира целият руски народ в единно семейство, твърдо и съзнателно защитаващо своето свято, народно, историческо достояние – Християнската вяра и самодържеца Цар.
Нужно е упорито и старателно да се отдалечаваме от всякакви партии и народът да се съхранява именно като народ, чужд на партийността. Там е разделението, там е несъгласието, там е борбата, там не може да се очаква ред и цялото се разпада. А има ли партии сред народа, тогава има и народно разложение. Трябва да се отхвърли всякакво конституционно и партийно бълнуване, което само ни обезсилва като държава и ни води към разделение, а чрез това - и под властта на враговете. Трябва да бъде възстановено нашето родно, исконно Царско Самодържавие, здраво почиващо върху най-тясна духовна връзка между Царя и народа. Не става въпрос за борба на два режима на управление, а за борба между вяра и неверие, между християнство и антихристиянство.”
Петроградски митрополит Питирим: „Народовластието винаги е гибелно. Пастирят е отговорен пред Бога, народовластието винаги е безотговорно и е грях, бунт против установленията на Бога.”
Киевският светител Владимир: „Монархът получава власт от Бога, президентът получава власт от гордостта народна; монархът е силен с изпълнението на Божиите заповеди, президентът се държи на власт чрез угаждане на тълпата, монархът води верноподаниците към Бога, президентът отклонява избралите го от Бога.”
Светият праведен Иоан Кронщадски: „Всепагубно е управлението на мнозинството. „Един да бъде Цар” - казва древният мъдрец. Привържениците на демокрацията хранят въжделения за конституционно или републиканско управление в Русия, но те не разбират историята и характера на руския народ. Млъкнете вие, мечтателни конституционалисти и парламентаристи! Махни се от мен, сатана! Може би, не е излишно да се изпита тази нова мъдрост? Чиста ли е тя? Не. Тя съвсем не говори за благоговение към Бога. Мирна ли е тя? Не. Тя живее и диша с разпри не само между нейните последователи и нейните непоследователи, но и между самите последователи. Кротка ли е? Не. Надменна е и дръзновена. Покорява ли се с благо? Не. Метежна е. Изпълнена ли е с милост и благи плодове? Не. Тя е жестока и кръвожадна. Несъмнена ли е? Напротив, тя не е родила нищо освен съмнения, подозрения, упреци и недостоверност. Нелицемерна ли е? Не. Тя сменя маска след маска, според това с каква може по-добре да прелъсти. Следователно, каква е тази мъдрост? Очевидно не е онази, която е свише. Каква е тогава? Не се заемам да ѝ дам име. На вашата проницателност и безпристрастие предоставям избор от имена, предложени от Апостола: земна, душевна, бесовска, (Иак.3:15). Не им харесва старият градеж на държавата върху основата на благословението и Божия закон; те мислят, че е далеч по-добре да се въздигне зданието на човешкото общество по нов вкус, върху пясъка от народни мнения и да го поддържат с бурята на безкрайни разпри. Приписват царската и самодържавна власт на народа, т. е. на ръцете или нозете предоставят ролята на главата; народът им царства чрез метежи, крамоли, разбойничество, грабежи, подпалвачество. Демокрацията е в ада, а на небето е Царството”.
Московският светител Филарет: „Да се съдейства на демокрацията, значи да не се съдейства на Русия, която е главното препятствие за демокрацията.”
Целительница
Превод: Боряна Борисова
Може би е необходимо да добавим, че у нас в България отсъства реално познание за същността на Православната монархия и в следствие на това – отрицателно отношение към нея. Като причина за това някои определят горчивия исторически опит след Освобождението и най-вече пагубните за страната действия на Кобургготската династия. В това има доза истина, но ако трябва да бъдем искрени, причините ще трябва да потърсим малко по-назад във времето. Тези бъдещи падения биват заложени още от нашите революционни дейци, които прихващат идеите на френската революция и почти никъде у тях не се среща в чистота идеята за свободна България като Православна монархия. Напротив, тогава популярна става идеята за „чиста и свята република”, което от православна гледна точка е нещо като девствена блудница. Противоречието между монархическите и републиканските идеи дава отражение и в Търновската конституция, която пък представлява някакъв хибрид, своего рода конституционно муле и съвсем естествено плодовете няма как да са добри. После започват да се нарушават дори минималните изисквания на тази конституция по отношение на православната принадлежност на българския владетел и така по пътя на компромиса до пълното обругаване на образа на Православната монархия. И все пак, ако излезем извън тесните граници на този наш исторически опит, няма как да не отдадем предпочитанието си на дълбоко залегналата в Православната държавност идея за Самодържавна Православна Монархия. Свещ. Божидар Главев |