Вход

Православен календар

За поменаването на умрелите

 

180616ASESSSSSS

Светата Православна Църква в своите извънредно големи майчински грижи за всички починали наши отци и братя и за всички християни ни повелява да поменаваме всеки починал християнин, освен в деня на погребението му, в някои дни след неговата смърт, а също така тя поменава в някои определени дни и всички починали православни християни.

Така Църквата се моли за починалите ежедневно в ектениите на всички църковни служби, на Божествената Литургия, по време на проскомидията, и по време на принасяне на Светата безкръвна Жертва.

За новопреставлените се извършва помен на 3-тия, 9-тия и 40-тия дни и при навършването на една година от смъртта.

В третия ден след смъртта за новопреставления се извършва помен в памет на тридневното възкресение на Господа Иисуса Христа, и за да очисти Господ душата и прости граховете й.

В деветия ден се прави помен в чест на деветте ангелски чина, и за да бъде преселена душата на починалия в ангелския свят и причислена към лика на небожителите.

В четиридесетия ден — в памет на това, че Господ Иисус Христос се възнесъл на небето в 40-тия ден и за това, че в същия ден душата на починалия чува праведното определение Божие за съдбата си занапред до всеобщото възкресение и съд.

Също така се прави помен за починали в рождения им ден, именния ден и деня на преставлението, тъй като починалият е жив и безсмъртен по дух и някога съвършено ще се обнови, когато Господ Бог въздигне тялото му.

Обичаят да се поминават починали както през всяко време, така и в определени времена, се среща още във Ветхозаветната Църква (Числ. 20:29; 1 Цар. 31:23). В Християнската Църква този обичай датира още от основаването й. Свидетелство за това има в древните християнски паметници. С особена ясност за поменаване на починалите говорят „Апостолските постановления”, където се съобщава за специалните дни на поменаване: на третия, деветия, 40-тия ден и годишнината. Всички древни отци и учители на Църквата единодушно утвърждават, че поменаването на починалите е Апостолско постановление. Тези свидетелства, датиращи от дълбока древност, се явяват като най-добри опровержения срещу сектантите, които отричат необходимостта да се поменават починалите. Помените за починалите биват три вида: лития, чин на погребение и панихида.

1) Литията е особено всенародно моление, което се извършва при изнасяне тялото на починалия, след панихида, на Литургия след заамвонната молитва, след вечернята и утренята преди отпуста, след опелото и след спущането на тялото в гроба.

Лития се извършва обикновено пред коливо от варени пшенични зърна подсладени с мед или захар за добър вкус, за да могат да се изяждат с приятно чувство при поменаване на починалия.

Пшеничното зърно хвърлено в земята се разлага на частици, но въпреки това запазва силата и жизнените сокове за ново израстване и даване на добър плод. Заради това то (зърното) е истинско изображение на умиращ човек, който и в мъртвото си тяло запазва основание за вечен живот и възможност за бъдещото възкресение. И така, ние ядем пшенични зърна при поменаване на починалите, защото чрез тези символи се укрепява духът на вярата ни в бъдещото възкресение. А подслаждането на тези зърна изобразява сладостта на надеждата, с която се утешаваме и че за починалите си не скърбим без мярка, както онези, които нямат надежда.

2) Църковната служба за погребение на починали бива различна в зависимост от възрастта и званието на починалия, и в зависимост от времето за погребение.

Има служба за погребение:

а) за светски хора;

б) за монаси, игумени и архимандрити;

в) за свещеници и архиереи;

г) за младенци,

д) и въобще, за православни християни погребвани през Светлата седмица.

3) Панихидата е всенощно пение или всенощна служба извършвана за починали, под друго наименование наричано „парастас” - предстояние, моление за починалите. Панихидата по своя състав е съкращение чина за погребение на починалите. Нейното наименование се обяснява от историческата й свръзка с всенощното бдение, за което говори близкото сходство, както отчасти с целия чин на погребението, така отчасти и с всенощното бдение - утренята. Християните в първите времена на християнството поради гоненията погребвали починалите през нощта. Богослужението, което съпровождало погребението, било в собствен смисъл всенощно. С отделянето на погребалното богослужение, което станало след признаване на християнството за господстваща религия, техните названия си останали същите.

Панихидата може да се извършва във всяко време с малки изключения. Обаче църковният устав определя и особени времена за извършване на панихида. Така той повелява нейното извършване в петък вечер, когато в събота се полага заупокойна служба. Освен това панихиди се извършват в така наречените „роднински (родителски) съботи” след Литургия.

Тези съботи са:

Събота Месопустна. Посвещавайки Неделя Месопустна за напомняне последния страшен съд Христов, Св. Църква счита, че са нужни ходатайства, пред вид на този съд, не само за живите й членове, но и за починалите и затова моли Господа за тяхното помилване.

Събота Троицка. В събота преди празника на Св. Троица (Петдесетница) се извършва помен за всички починали благочестиви християни в смисъл, че със събитието на слизането на Св. Дух се завършило домостроителството за спасението на човека, но в това спасение участват и починалите. Заради това и Св. Църква възнася на Петдесетница молитви към Животворящия Дух Свети за всички живеещи, проси и за починалите благодатта на Светия Дух, с Който те са се сподобили още приживе, и Който е източник на вечно блаженство, тъй като чрез Св. Дух всяка душа се оживотворява.

Събота Димитровска. Така се нарича, защото е в съботата преди деня, в който се чества паметта на св. вмчк Димитрий Солунски (26 октомври/8 ноември).

Постановлението за помен в тази събота принадлежи на руския княз Димитрий Донски, който извършил поменаване за всички паднали войници в Куликовската битка на 8 септември 1380 г. и заповядал този помен да се прави ежегодно преди Димитровден. Впослед­ствие заедно с починалите войници започнали да се поменават на този ден и други починали.

Вместо на Димитровската събота в България Православната Църква е наредила помен за починалите да се извършва в събота преди празника на св. Архангел Михаил (8/21 ноември).

През Великия Пост панихиди се извършват в съботите на втора, трета и четвърта седмици.

По благочестивия обичай на Руската православна църква пък общ помен за починалите се извършва в понеделник или вторник след Томина неделя и на 29 август/11 септември.

Като основание за поменаване на починалите извършвано в понеделник или вторник след Томина неделя служи от една страна възпоменанието за слизането на Иисуса Христа в ада, съединено с Томиното възкресение, а от друга - разрешението на Църковния устав да се прави обичайното поменаване на починали в тези дни. Поради това разрешение вярващите отиват на гробовете на сво­ите починали с радостната вест за Христовото възкресе­ние. Оттук и самият ден на поменаване се нарича „Радоница”.

На 29 август/11 септември е Отсичане главата на св. Йоан Предтеча. Църквата тогава извършва помен за всички православни воини паднали в защита на вярата, Царя и Отечество, като указва с това поменаване случилото се в този ден събитие.

Въпреки че Св. Църква е определила времена за извършване на панихиди, тя е определила и дни, в ко­ито е забранила извършването им. Така по Устава на Св. Църква не се извършват панихиди през периода на целия Велик пост до Томина неделя с изключение на съботите на втора, трета и четвърта седмици на Великия пост, на Господски и Богородични празници, и от Игнажден до Ивановден (Номоканон 169)[1].

Ето го и ясният правилен указател за времето, когато е позволено и не е позволено да се извършва помен за по­чинали. Някои свещеници не спазват това и извършват па­нихиди и в дните, когато това е забранено. Пред вид на това, нерядко произлизат неприят­ности, когато дошли от други градове православни хрис­тияни, в които свещениците извършват панихиди в забранените периоди, молят свещеници, които се водят от Църковния устав, да им извършат панихиди, а като получат отказ, тогава тези свещеници са принудени да слушат възражения, неудо­волствия и даже оскърбления с думите: „а защо у нас служат?”

Случва се също така нерядко да видим или чуем, че мнозина православни християни не извършват никакви молитве­ни помени за своите близки покойници в течение на четиридесет дни след смъртта им, мислейки, че това не е позволено.

На такива лица трябва да се разясни, че грешат, защото по учението на нашата Православна Църква, основано на древното предание, душата на починалия християнин или християнка в течение на първите 40 дни след смъртта им не получава решителна присъда за себе си от Правосъдния и Нелицеприятния Съдия, но под водителството на светите Божии Ангели съзерцава и красотата на райските жилища, и всички ужаси на адските мъки. Тя изпитва неизказана радост при гледане на първите и трепери от неописан ужас при вида на последните. В течение на първите три дни тя витае още и около скъпите за нея лица и предмети, останали на земята, и като че ли не може да се откъсне от тях. И чак на 40-я ден тя се довежда отново пред Лицето Божие и чува праведното определение за съдбата си занапред до всеобщото възкресение и съд.

През всичките тези 40 дни оставащите на земята деца, сродници и нейни познати трябва усърдно да извършват за нея помен, да искат от свещениците ежедневно да принасят Безкръвна Жертва за нея, да извършват бла­годеяние на ближните в нейно име, да раздават мило­стиня, да плачат и да се молят на гроба, дето почива нейното тяло.

При всичко това трябва да отбележим, че заупокойните молитви могат да бъдат спасителни за душата са­мо в случая, ако оня, за когото те се възнасят, е положил начало на покаяние приживе и е умрял в общение с Православната Църква, с надежда на възкресение и живот вечен.

По отношение към грешника неразкаян и отхвърлил църковното напътствие, молитвите за него са без­плодни. Църквата е тяло Христово. Откъсналият се от това тяло е мъртъв член, него не можеш да върнеш към живот, той е вейка, отсечена от дървото, и затова безжизнена.

На това основание не се възнасят заупокойни молит­ви и се лишават от опяване и погребение умишлено удавени, сами обесени или починали от пиянство, или уби­ти в разбойничество, въобще самоубийци, с изключение тези, които са се самоубили в момент на умопомрачение (Тимотей Александрийски, 14-то правило; Номоканон, 178-мо правило).

След всичко казано желателно е да видим издаде­но от висшето ни църковно началство предписание за определените дни за поменаване на починали, за да бъде то еднообразно във всички църкви, и от което би трябва­ло да се ръководят всички в Българската пра­вославна църква.

Списание „Православен мисионер”, 1939 г., бр. 3 

 


[1] Това не важи единствено за 40-тия ден – бел. ред.

module-template17.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти