Предстоятели или папи
В създалата се сложна ситуация в навечерието на Великия и Свят събор, породена от отказа на някои църкви да участват в него, се чуха доста версии за това чия е вината да се стигне дотук. За някои Московската патриаршия се оказа главният виновник, бойкотиращ Събора заедно със своите съучастници в лицето на част от поместните православни църкви, дамгосани като „рупорите на Москва”, защото отказаха да заминат за Крит. Ето защо за разнообразие е добре да се огласят и други мнения, като например това на гръцкия протопрезвитер Анастасий К. Гоцопулос, който едва ли може да бъде обвинен, че е „рупор на Москва”, за когото главен виновник за провала на Събора обаче е не някой друг, а тъкмо неговият вдъхновител и организатор - Цариградската патриаршия. Според гръцкия духовник и богослов именно Цариградската патриаршия носи най-голямата отговорност за потъпкването на съборното начало в Църквата и последвалата логична развръзка. |
В крайна сметка православните църкви предстоятели ли имат или папи? Дали някои по повод на Светия Събор не желаят да снабдят предстоятелите и с папска власт?!
Такива въпроси пораждат реакциите на някои „апологети” на предстоящия Велик и Свят събор, които се появиха в отговор на единодушните съборни решения на висшите църковни ръководства на Сръбската, Българската, Грузинската и Гръцката поместни църкви, породили опасенията, че така ще се възпрепятства провеждането на Събора.
Без да обърнат специално внимание на изключително сериозните критики на споменатите поместни църкви, тези „апологети” сега си раздират одеждите и постоянно повтарят: Предстоятелите са подписали текстовете, в които са приети решения както за начина на протичане на събора, така и за дневния ред, следователно поместните синоди нямат право да променят решенията на предстоятелите! Същата логика следва и комюникето на Светия Разширен Синод (Ендимуса) на Вселенската патриаршия от 6 юни 2016 година.
Прощавайте, но откога предстоятелите на поместните православни църкви станаха... папи? Откога личното решение на един предстоятел се явява задължително за целия епископски събор, към който той принадлежи?
Кой е най-висшият административен орган в една поместна църква според православната традиция – предстоятелят или архиерейският събор? От синод, който се явява изразител на нейното мнение ли се управлява всяка църква, или е налице главенство на предстоятеля (тук няма да добавям термина „екс катедра”, за да не се отклони умът в съвсем друга посока!)?
Разбира се, предстоятелите са подписали! Но с прибирането си в своята поместна църква всеки предстоятел е длъжен да представи решението за преценка на целия синод. И всеки синод е суверенен и отговорен да приеме или отхвърли личното решение на своя предстоятел. Защо някои се опитват да се месят и да диктуват какво трябва да бъде решението на съответния синод?
Чест прави на предстоятелите на Сръбската, Българската, Грузинската и Гръцката църкви, че са уважили синодалната институция, като са предоставили своето решение да бъде утвърдено от съответния синод. И не само това. Така се спазват и буквата и духът на 34-то апостолско правило: „Първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети”. Това означава да проявиш уважение към синода като институция! Това означава да зачетеш единството на Църквата!
За съжаление, някои са свикнали с начина, по който протичат заседанията в някои патриаршии (няма да споменавам имена, за да не обидя някого), но има поместни църкви, където синодалната система работи. Разбира се, там също си имат проблеми и трудности, но тя все пак работи. Патриарсите не раздават заповеди в папски стил, на които всички трябва да се подчинят без значение дали им харесва.
Опасността за Православието идва оттам, че този модел на послушен синод някои патриаршии искат да наложат на всички църкви от Всеправославния събор, като техните предстоятели бъдат повишени от „пръв сред равни” в „пръв без равни” и получат папска власт! После ще е лесно да се избере най-първият сред първите и той на свой ред също да стане „пръв без равни”. Този въпрос е от съществено значение, защото касае самата същност на православната еклесиология.
Очевидно е, че сега в навечерието на Всеправославния събор имиджът на Православната Църква не е най-благоприятният за нея. Някои от отговорните за създалата се ситуация обаче не искат да признаят, че в голяма степен те носят вината за това положение и се опитват да обвинят за това работещата синодална система на поместните православни църкви. Но източник на проблема се явява изключително антитрадиционалисткият начин, по който се подготвя Светият и Велик събор, и най-вече Регламентът за работата на Събора, в името на който събор се пренебрегват синодите на поместните църкви. Не е възможно при такива сериозни въпроси (напр. одобрението на предсъборните текстове) да се вземе окончателно решение, което да е задължително за поместните църкви само от страна на техните предстоятели. Не е възможно по Регламента за работата на Всеправославния събор поместните синоди да нямат последната дума. Със сигурност има формален (бюрократичен) способ за прескачане на проблема, което бе показано на практика, но тази практика не може да замени ефективното функциониране на синодалната система на всяка отделна поместна църква. Тази практика е неприложима и за цялата Съборна Православна църква.
Изход от създалата се ситуация може да се намери само с преразглеждане на досегашната тактика, в дух на покаяние, и всичко това трябва да стане на всеправославно ниво. Макар вече да е единадесетият час, все още не е късно да се премине към ефективно зачитане на синодалната институция и синодалните решения, които са единодушно гласувани от висшите иерархии на поместните църкви. И нека с това да започнем.
Православие.ру
Превод: прот. Божидар Главев