Ако ти си решил да се кръстиш – част 9

Да започнем с най-простото. Всеки вид живот има свои особености, свой ритъм, свой порядък. Така и при новокръстения християнин трябва да се появи свой ритъм и вид живот.

Като начало се променя разпределението на деня. След ставане сутрин християнинът се изправя пред иконите (обикновено те се поставят на източната стена на стаята), запалва свещ и кандило и чете утринните молитви от Молитвеника.

Как е правилно да се молим по този текст? Апостол Павел пише, че по-добре е да кажем пет думи с ум, отколкото хиляда с език (1 Кор. 14:19). Затова молещият се трябва да разбира всяка дума от молитвата. Св. Теофан съветва да се разбере част от правилото и да се започне с нея и постепенно да се добавят нови молитви, докато човекът не започне да разбира цялото правило. По време на молитвата в никакъв случай не бива да си представяме светиите или Христос. Така можем да полудеем и да се повредим духовно. Умът трябва внимателно да следи думите на молитвата, принуждавайки сърцето да помни, че Бог е навсякъде и всичко вижда. Затова по време на молитва е най-удобно ръцете да са притиснати към гърдите, както казва и богослужебният Устав. Не бива да забравяме да се осеняваме с кръстното знамение и да правим поклони. Те са много полезни за душата.

След утринните молитви се вкусва нафора и се пие светена вода. И тогава човек вече може да се заеме с делата си.

Преди хранене християнинът казва Господнята молитва:

„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.”

След това прекръства храната с думите: „В името на Отца и Сина и Светия Дух.“

След трапезата не забравяме да благодарим на Господа:

„Благодарим Ти, Христе Боже наш, че ни насити с Твоите земни блага. Не ни лишавай и от Небесното Си царство, но както посред Твоите ученици си дошъл, Спасителю, като си им дал мир, дойди при нас и ни спаси.”

„Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, те величаем.” (Поклон.)

През деня християните се опитват през цялото време да помнят Бога. И затова често си повтаряме думите: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния.”

Когато ни е тежко, по време на изкушения, се обръщаме към Богородица с думите:

„Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марие, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.”

Преди всяко добро дело молим за помощ Бога. А ако делото е голямо, то може да се направи молебен в църквата. Изобщо целият ни живот е посветен на Твореца. Освещаваме дома си, колата, офиса, семената, риболовните принадлежности, лодките и много други неща, за да получим по този начин благодат. Ако щете, създаваме около себе си атмосфера на святост. Но най-важното е да имаме такава атмосфера в сърцата си. Опитваме се да бъдем в мир с всички и помним, че всяко дело (работа, семейство, почистване на дома) може да послужи както за спасение, така и за погибел.

Вечер преди лягане четем молитвите преди сън, молейки Бог да ни запази през нощта. Всеки ден четем Свещеното Писание. Обикновено една глава от Евангелието, две глави от Посланията на светите апостоли, една катизма от Псалтира (но мярката на четенето се определя индивидуално).

Всяка седмица постим в сряда (спомняйки си за предателството на Иуда) и петък (спомняйки си Голготските мъки на Христа) и спазваме големите пости (Великия, Петровия, Богородичния и Рождественския).

В събота вечер и неделя сутрин винаги сме в храма.

Стараем се да се причастяваме не по-рядко от веднъж месечно. Преди Причастие обикновено постим три дни (така правим, ако се причастяваме веднъж в месеца и по-рядко, а ако се причастяваме по-често, то мярката на поста определяме заедно с духовния си отец), изчитаме правилото от Молитвеника (трите канона - покайния, Богородичния и на Ангела-пазител, а също последованието преди Свето Причастие). Непременно отиваме на вечерна служба, изповядваме греховете си и без нищо да сме пили и яли (на гладно) отиваме сутринта на Литургия.

Много е полезно да си намерим духовник – свещеник, който да ни помага да вървим към Христа (но в никакъв случай не към него самия – пазете се от лъжедуховници!). Не трябва да се хвърляме към първия срещнат свещеник. Изповядайте се няколко пъти при различни свещеници, помолете се и ако се появи сърдечно разбиране с някого, то той постепенно може да стане ваш духовен отец. Но първо узнайте дали е благочестив, следва ли отците на Църквата, послушен ли е на своя епископ или не. Съветвам ви също да видите как служи. Благоговението пред Божието лице ще ви подскаже дали той би могъл да ви помогне да отидете при Христа.

Моли духовника за обяснения, основани на Писанието и трудовете на светите Отци, след което следвай неговите съвети. Това не бива да се прави, защото му нямаме доверие, а защото имаме нужда от обучение, което не е възможно при сляпо послушание.

Ако ти си решил да се кръстиш – част 10

“Бъдете свети...”

Но не забравяй главното. Ти си дошъл в Църквата при Бога, така че живей пред Него, ходи пред Него, обичай Го и бъди непорочен. И тогава ще станеш свят, осъществявайки целта на християнския живот. Нали само за това се приема Кръщение, защото е казано: „Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш)“ (Лев. 20:26). Така повелява Всемогъщият Бог! Изпълни Неговата блага воля и получи от Него живот и то живот в изобилие.

<< предишна

„Если ты еще не крестился”

Превод: Даниела Димитрова