Част Трета

Учението на Православната Църква за нашето изкупление от греха, проклятието и смъртта чрез кръстната смърт на Спасителя Христос

Глава Първа

Свидетелствата на Божественото Откровение, светите отци на Църквата и богослужебните книги за нашето изкупление от първородния грях и нашите лични грехове чрез кръстната смърт на Спасителя

Говорейки за първородния грях, ние в свое време, основавайки се на думите на св. ап. Павел: „чрез един човек грехът влезе в света”^[1] изяснихме, че първородният грях е тясно свързан с нашите лични грехове, както са свързани помежду си причината и следствието. Оттук, всички свидетелства на Свещеното Писание, в които се говори за нашето изкупление чрез кръстната смърт на Христа, чрез Неговата кръв от греха, или от нашите грехове, трябва да се разбират в смисъл, че Господ ни е изкупил и от първородния грях, и от всички наши лични грехове.

Същото това разбиране трябва да прилагаме и към свидетелствата от Свещеното Писание, където се говори, че Господ ни е изкупил със Своята кръв, но не е казано от какво ни е изкупил. Защото тези богооткровени свидетелства показват, че Господ ни е изкупил от нашите грехове. А последните не се мислят извън връзката им с първородния грях на Адам.

Тази истина за нашето изкупление от греховете чрез кръстната смърт на Христа Господ ни е открил още в Стария Завет чрез пророк Исаия, влагайки в устата му следните пророчески слова: „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме... Душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай”^[2].

Тази истина имал пред вид и св. Иоан Кръстител, посочвайки Христа на своите ученици, казвайки: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света”^[3]. А св. Иоан Богослов в своето Първо послание направо казва, че „кръвта на Иисуса Христа... ни очистя от всеки грях”^[4], подразбира се от първородния грях и личните грехове. Тази мисъл е изказана и в книга Откровение, където пише, че ние сме изкупени чрез кръвта на Христа като заклан Агнец^[5]. За това учи и св. ап. Петър в своето Първо послание, където се казва: „Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос”^[6].

Много свидетелства за това, че сме изкупени от греха чрез кръвта на Христа намираме у св. ап. Павел преди всичко в неговото Послание до Евреите: „Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва”^[7]. В девета глава намираме следните слова: „Христос... нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Кръвта на Христа... ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог! И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство”^[8].

А в десета глава е казано: „Всесъжения... за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: ето, ида... да изпълня, Боже, Твоята воля... По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло... Като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път... и като имаме велик Свещеник над Божия дом... нека държим неотклонно изповеданието на надеждата”^[9].

Това учение за изкуплението чрез кръвта на Христа намираме и в други послания на ап. Павел. Желаейки да привлече нашите сърца към Христа като наш Изкупител, апостолът в своето Послание до Римляните пише за Него: „Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове”^[10].„След като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева”^[11]. За тази истина свидетелства апостолът и в Посланията си до Ефесяни^[12] и до Колосяни^[13].

Не биха могли да учат по друг начин за нашето изкупление и светите отци на Църквата, защото основа на тяхното догматическо учение е същото това Божествено Откровение. Затова те свидетелствали, че изкуплението ни е извършено чрез кръстната смърт на Иисус Христос. „Господ, казва св. Атанасий Велики, всички привел към Себе Си, а чрез Себе Си всички привел към Отца. И чрез Неговата смърт се извършило спасение на всички, била изкупена всяка твар. Той е общ Живот за всички и в изкупителната жертва за спасение на всички като агнец, предал тялото Си на смърт, макар иудеите да не вярват в това”^[14]. „Той (Христос) се именува Избавление, казва св. Григорий Богослов, защото освободил нас, които сме били под властта на греха и дал Себе Си в откуп за нас като очистителна жертва за вселената”^[15]. „Той бил Жертва, но и Архиерей; Жертвоприносител, но и Бог; принесъл в дар Богу Кръв, но и очистил целия свят; бил възнесен на кръста, но на кръста приковал греха”^[16].

При изяснението на осмия стих от четиридесет и осми псалом от свети Василий Велики намираме следните слова: „Какво толкова ценно може да намери човек, което да даде за изкупление на своята душа? Но намерило се едно нещо равно по цена на всички хора взети заедно и дадено като цена за изкуплението на нашите души – светата и многоценна кръв на нашия Господ Иисус Христос, която Той пролял за греховете на всички нас”^[17]. В своето тълкувание на единадесетия стих от първа глава на пророк Исаия този свети отец казва: „Тъй като множеството подзаконни жертви са отхвърлени като нещо безполезно, то приета е едната жертва, принесена в последните времена за прошка на греха. Защото Агнецът Божий взе върху Себе Си греха на света и „предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание” (Еф. 5:2)”^[18].

Така учили за извършването на нашето изкупление не чрез някакво друго средство, а само чрез кръстната смърт на Господа, чрез Неговата честна кръв и други свети отци^[19].

Те посочвали, че заради това, че принесъл Себе Си в изкупителна жертва и само по тази причина Иисус Христос станал и се нарекъл първосвещеник. „Кога, пита св. Атанасий Велики, станал (Иисус Христос) Светител на нашето изповедание? Не от това ли време, когато принесъл Себе Си за нас...”, за да може „със собствената Си кръв всички нас да очисти от греховете и да ни възкреси от мъртвите”^[20]. Според думите на св. Епифаний Кипърски „Той (Господ) се нарича Архиерей, защото бидейки в тяло, принесъл Самия Себе Си в жертва на Отца за човешкия род; Сам бидейки Свещеник и Сам жертва, Той принесъл Себе Си, свещенодействайки за целия свят”^[21].

Както посочихме по-горе, има още един благодатен извор, откъдето можем да черпим истинно познание по дадения догматически въпрос. Имаме пред вид богослужебните книги на нашата Православна Църква. В последните е отразено богооткровеното и светоотеческото учение. И те също свидетелстват, че изкуплението или спасението ни е дарувано чрез кръстната смърт на Христа. В полза на тази истина от богослужебните книги могат да бъдат приведени безброй свидетелства. Ще посочим само няколко.

В службата от Октоиха, в една от стихирите на Господи воззвах намираме следните слова: „Стоейки до кръста... говореше Мария... защо така страдаш неправедно, Слово Божие? – За да спасиш човечеството”^[22]. „Доброволно прие с плът да се издигнеш на Кръста”, се казва в тропара на Неделя Православна, „за да избавиш нас, които създаде, от робството на врага. А в една от песните на канона е казано: „Човешкият род поробен от грехолюбивия мъчител, Христос изкупи с Божествената Си кръв”^[23].

И в богослужебните книги светата Църква ни посочва от какво именно ни изкупва кръстната смърт на Христос.

„Нашият Спасител Христос, казва светата Църква с думите на Октоиха, прикова на кръста нашите грехове”^[24]. „На дървото с гвоздеи прикован, се казва в канона от петък на Сирната седмица, приковал си лукавото ръкописание на греха”^[25]. „Моето сърце омрачено от грехове, чрез Твоето избавление умий, Христе мой, чрез изтеклата от ребрата Ти кръв”^[26].

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Рим. 5:12.

[2] Ис. 53:5, 12.

[3] Иоан 1:29, срв. 1:36.

[4] 1 Иоан 1:7.

[5] Откр. 5:8-9; срв.: 1:5.

[6] 1 Петр. 1:18-19; срв.: 2:21-24; 3:18.

[7] Евр. 7:26, 27.

[8] Евр. 9:11-15.

[9] Евр. 10:6-7, 10, 19, 21, 23; срв.: 2:9; 3:1; 4:14-15; 6:20; 9:22-28; 10:4-5, 29; 13:12, 20.

[10] Рим. 3:25.

[11] Рим. 5:9.

[12] Ефес. 1:7.

[13] Кол. 1:14.

[14] Твор. св. Афанасия Вел., ч. 1-я, стр. 238.

[15] Твор. св. Григория Богослова, т. 1-й, стр. 441-442.

[16] ibid., т. ІІ-й, стр. 22.

[17] Твор. св. Василия Великаго, т. I-й, стр. 194-195. СПБ. 1911.

[18] ibid., т. 1. Толкование на Пророка Исаию, стр. 240.

[19] М. Макарий. Догматическое Богословие. Т. II, стр. 142-144; 150-154. СПб, 1883.

[20] Творения св. Афанасия Великаго, ч. II, стр. 270.

[21] М. Макарий. Догматическое Богословие. Т. II, стр. 135.

[22] Октоих, Гласъ 1-й, лист 46, Москва, 1896.

[23] Октоих, ч. I, служба 3-го гласа, л. 171. Сравни: Октоих 7-го гл.: Седал. воскр. 1-й. л. 18 на обороте; канонъ воскр. песн 4-я, тропар 2-й, л. 21 на об.; песн 5, тр. 1, л. 22; кан. крестовоскр., п. 5, тр. 2, л. 22; п. 6, тр. 1, л. 22 на об.; недел. утр. 1 стихира на хвал., л. 25; нед. блаженна 1-я; Богородичен по утр. еванг. стихир, л. 26; вторн. веч. на Госп. воз.стихира 4-я, л. 46; сред. утр.седал. 1-й, л. 49 на об.; сред. утр. кан. кресту, п. 1, тр. 1, л. 5; тр. 2, л. 52; п. 6, тр. 1, л. 52 на об.; п. 7, тр. 1 и 2-й, л. 53; четв. веч. на Госп. воз. стихир. 2, л. 55; пят. утр. кан. п. 1, тр. I.л. 69 на об.; п. 7, тр 1, л. 72. 2-го гл. суб. на вел. веч. на Госп. воз. стихиры 1 и 2, л. 92 на об.; нед. утр. кан. воскр. п. 1, тр. 1, л. 100; п. 4, тр. 1 и 2, л. 101; кан. крестовоскр., п. 7, тр. 2, л. 102 на об.; п. 8, тр. 1, л. 103; тропарь по вел. славословие, певаемый при гл. 2, 4, 6 и 8, л. 105; сред. утр. седал. 1-й, л. І 28; сред. кан. п. 4, тр. 1, л. 129 на об.; п. 5, тр. 1 л. 130; четв. веч. стихира 3 на Госп. воз., л. 143; тропар: Пречистому образу Твоему покланяемся... л. 146 на об.; кан. утр. пяток п. 3, тр. 2, л. 147 на об.; п. 4, тр. 2, л. 148; Блаженна 3-я пятка, л. 152. 3-го гл.: нед. кан. крестов., п. 1, тр. 1, л. 171; кан. воскр. п 3, тр. 1, л. 171 на об.; п. 4, тр. І л. 172; и многия другия песнопения 4, 5, 6, 7 и 8-го гласов подобнаго содержания. См. Октоих. М. 1896.

[24] Октоих, ч. I, служба 1 гл., стихира на вел. веч., лист 12. М. 1896.

[25] Постная Триод. Утр. сырн. пятк., трипесн., 8-я п., тр. 4, л. 44 на об. М. 189.

[26] Ibid., п. 8-я утр. трипесн., тр. 3, сред. 2-й седм. Вел. поста, л. 134. Сравни: Октоих, М. 1896; гл. 1-й: нед. утр. кан. крестов., п. 1, тр. 1, л. 20; п. 3, тр. 1, л. 21; п. 4, тр. 2, л. 21; п. 4, тр. 2, л, 21 на об.; п. 6, тр. 2, л. 22 на об.; сред. утр. кан. крест., п. 4, тр. 1, л. 51 на об.; п. 8, тр. 1, л. 53 на об.; п. 9, тр. 2, л. 54 на об.; пят. утр. кан. п. 7, тр. I, . 72; гл. 2-й: нед. кан. утр. воскр., п. 1, тр. 1, л. 100; п. 6, тр. 1, л. 102; сред. утр. кан., п. 6, тр. 2, л. 130 на об.; гл. 3-й: суб. на вел. веч. на Госп. воз. стихира 1, л. 163 на об.; кан. недел. воскр. п. 1, тр. 2, л. 171, и многия другия песнопения 4, 5, 6, 7 и 8-го гласов подобнаго содержания.