Казват, в любовта. Не, почакайте. Любовта е цветна и плодоносна градина. Преди всичко трябва да се почисти земята, да се изоре, да се посее и чак след това да израсне и даде плод.

Какво е казал Господ за Своето пришествие? Защо е дошъл? Да подири и да спаси погиналото. А подирените как се спасяват? Събличат всичко старо и се обличат в новото. Преди всичко трябва да се съблече, да се захвърли и отхвърли цялата ветхост на страстите и греховете, после от това да се роди новото. Идва страхът Божий и ражда покаянието, покаянието води към труда на добротворството и чак след това от тях се ражда любовта. Свети Исаак Сирин казва така:

„Както е невъзможно да се преплува голямо море без кораб или лодка, така и никой не може без страх да постигне любовта. Смрадното море, което ни отделя от мисления рай можем да преминем само върху ладията на покаянието, чиито гребци са гребците на страха. Но ако тези гребци на страха не направляват кораба на покаянието, на който, пътувайки по морето на този свят, дохождаме до Бога, ние потъваме в това смрадно море. Покаянието е кораб, а страхът е негов кормчия, любовта пък е Божественият пристан. Затова страхът ни въвежда в кораба на покаянието, превозва ни по смрадното море на живота и води пътя ни към Божествения пристан, който е любовта. Към този пристан прииждат всички трудещи се и обременени посредством покаянието” (слово 83).

Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).

Превод: прот. Божидар Главев