Животът е изменчив като море. — Любовта към ближния е най-великото наслаждение, благодарение Богу за дара на дружбата
Писмо до едно семейство
В тихото уединение на брега на величествената Волга често си спомням за Вас, благословена двойка! И Вие сте на брега на морето, което понякога е тихо и чисто като огледало, а понякога – разтревожено от бури, покрито с мътни вълни и сива пяна.
Такъв е нашият живот! В него тишината и бурята се сменят една с друга, а времето си заминава, заминава, стремително потъвайки в бездната на вечността.
Блажен е оня плувец в житейското море, който често устремява взор към небето. По небесните светила намира той своя път, по време на буря не унива, не се доверява на тишината в морето, което е така изменчиво!
Взорът, за който е достъпно небето, е вярата; чрез нея ние съзираме духовното небе - учението Христово. На това небе сияе Евангелието като слънце, Старият Завет - като луна, писанията на светите Отци - като звезди.
Пиша Ви направо от сърцето, пиша това, което му бе внушено да Ви каже. Моето сърце е изпълнено с такава сладостна простота към Вас, както и Вашето към мен. Такива отношения са истинско съкровище. Любовта към ближния е най-великото наслаждение!
И това, което особено ме утешава в дружеските отношения е, че причината за тези отношения е Бог. Той — както говори Писанието — е свят и всичко освещаващ (срв. Евр. 2:11). Той е източник на всяко истинско благо, всяко истинско, чисто наслаждение.
Той ме съхранява във Вашата памет, а Вас - в моята. От Него е талантът на дружбата и Той го умножава.
Ето какво желая: желая при встъпването си във вечността да се сподобим да застанем пред Господа в сонма на добрите и верни раби и да Му кажем: «Ти си ни дарувал прекрасния талант на дружбата, а ние ти принасяме спечеления с него друг талант — талантът на драгоценното спасение».
2 септември 1847, Николо-Бабаевски манастир.
Святитель Игнатий (Брянчанинов), Письма к мирянам.
Превод: Десислава Главева