Поучение на празника Благовещение на Пресвета Богородица

„Еже от века таинство открывается днесь, и Сын Божий, Сын человечь бывает; ... Человек бывает Бог, да бога Адама соделает.”^[1]

Слава и ныне на хвалитните, глас 2

Дивно и непонятно за умовете на смъртните тайнство възпоменава и празнува днес светата Църква: въплъщението и въчовечаването на Твореца на вековете и световете – Сина Божий.

Невместимият Бог се вмества в чистата утроба на Богоотроковицата, Безплътният се въплъщава, Безначалният се зачева, Непристъпният става достъпен, Словото възприема плът, безкрайно Великият се умалява и Безпределният възприема пределност. Бог се съединява с човека и хората „не срамува да ги нарича братя” (Евр. 2:11).

Така от века, от начало утаеното и за ангелите непонятно тайнство се открива днес и Синът Божий става Син човечески, та да може, възприемайки по-лошото, тоест нашата природа, да ни дари несравнимо по-доброто – освещението, обновлението и обожението. Благовременно е да възкликнем възторжено: Да се весели тварта, да празнува весело цялата природа, тоест както целият човешки род, удостоен с такава чест от Бога, така и всяка твар, небето и земята, виждайки как Бог по Своята безмерна щедрост снизхожда към тварите и възприема върху Себе Си тварна природа заради нейното спасение.

О, тайнство непостижимо, тайнство прерадостно и будещо възхищение у всяка духовно разумна душа, но едновременно с това и тайнство страшно! Защото причината за такова снизхождение, за такова себеизтощение са нашите грехове. Само за всеблагия, премъдрия и всемогъщ Бог било възможно да изобрети такова изумително средство за спасението на погиналия човек и така да унизи Себе Си, за да ни изцели със Своя пример от гордостта и всички грехове и да ни научи на смирение, послушание и всяка добродетел. Тайнство, пак ще кажа, прерадостно и за душата възхитително!

Как всички ние, братя и сестри, сме почетени от въплъщението на Сина Божий от Пречистата Дева, как сме възвеличени, зарадвани и утешени! С нас е Бог: Той стана наш Ходатай, Изкупител и Спасител. Майката Божия стана наша Майка по благодат, Ходатаица, Застъпница и Покров. Представете си какво би станало с хората, ако Синът Божий не бе снизходил тъй дивно и тъй благостно към нас грешните, омрачените, хиляди пъти злополучните по причина на греха и враждата с Бога! Колко бедно, жалко, безотрадно и безутешно би било човечеството при безбройните беди, които го сполитат!

А сега, какво постоянно утешение за вярващите и каещите се идва от въплътилия се заради нас Син Божий! Той е надежда, очищение, освещение и спасение за всички каещи се грешници, защита на обидените, утеха за всички скърбящи, ободряване на униващите, покой за отрудените и обременените, награда за подвизаващите се, светлина за помрачените, сила за немощните, помощник в добрите трудове, съратник в духовните борби, утеха за всички праведни, вечен живот за всички вярващи в Него. „Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее”, казва Господ (Иоан 11:25).

Но въплъщението на Божия Син е едновременно с това и тайнство страшно и поучително, ако си помислим, какво е свалило и довело Божия Син до такова самоизтощение и какво се задължаваме да сторим ние хората заради въплъщението на Сина Божий. От страна на Бога причината за въчовечаването била Неговата безкрайна любов към нас, Неговите създания – любовта на Първообраза към живия, словесен Свой образ, паднал и погиващ, защото ние сме Негов образ; а от наша страна причина били нашите грехове, нашето ужасно падение, нашата неизбежна вечна гибел.

И тъй, какво изисква от нас въчовечаването на Сина Божий? Незабавно, искрено, нелицемерно и твърдо покаяние във всички грехове, изправление на сърцето и праведен свят живот. „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Лев. 19:2). „Излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема”; „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери”, казва Господ Вседържител” (2 Кор. 6:17-18).

Че точно това изисква от нас Господ Иисус Христос, тоест святост и правда, в това можете да се убедите всеки ден от самата Господня молитва „Отче наш”, в която Той, Господ, ни учи преди всичко да се молим за това да живеем свято и праведно по Божията, а не по своята собствена воля: „Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята” (Лука 11:2-4; Мат. 6:9-10).

И тъй, ето каква непременна обязаност възлага върху нас, братя и сестри, въплъщението на Сина Божий: да живеем праведно и свято, благоговейно и честно, като страним от всеки грях, от всяка неправда и нечистота. Иначе ние ще бъдем недостойни за Божия Син и Неговото Царство и ще приготвим за себе си най-тежко осъждане и тук, и във вечността. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 1-й. — Издание второе. — СПб.: Типография В. Ерофеева, 1893. — С 460-463.

Превод: прот. Божидар Главев
 

[1] „Днес се открива скритата от века тайна и Синът Божий става Син Човечески, Бог става Човек, за да направи Адам бог.”