1. Амма Теодора казвала: постарайте се да влезете през тесните врата. Както дърветата не могат да принесат плод, ако не претърпят зима и сняг, така и за нас този живот е зима и сняг, и ако не се подхвърлим на множество скърби и напасти, не ще можем да наследим Царството Небесно.

2. Тя казвала: душеполезно е да се безмълвства, както говори и Писанието: „мъдър мъж пази безмълвие” (Притч. 11:12 – слав.). Трябва да се знае следното: ако някой започне да безмълвства, то незабавно идва лукавият, като започва да навява на душата тежест, леност, малодушие, множество помисли, а на тялото болести и люта изнемога, разслабване на коленете и всички членове; той заставя безмълвника да си казва: аз съм немощен и не мога да извършвам молитвеното си правило.

Но ако безмълвникът бъде мъжествен, то всички козни на врага се разпиляват. Някой си безмълвстващ инок точно започнал молитвеното си правило и бил обхванат от треска и огън, при което получил и силно главоболие. Когато станало това с него, монахът си казал: ето, болен съм и смъртта се приближи. Ще стана и преди да ме е постигнала, ще си направя молитвеното правило. С тези думи той се принудил да изпълни правилото си. След като свършил, болестта отстъпила от него.

Братът се борел и с унинието при помощта на същия помисъл: като не пропускал да си извърши правилото, той победил унинието.

3. Амма Теодора разказвала: някой си инок, оборван от множество скърби, си казал: ще се махна оттук. С тези думи той започнал да си обува сандалите, когато изведнъж видял в ъгъла на килията си друг човек, който също се обувал и който му казал: заради мене ли се махаш оттук? Ето, където и да отидеш, аз ще съм там преди теб.

Свт. Игнатий Брянчанинов, Отечник.

Превод: Десислава Главева