Не е тайна, че с началото на поста при свещеника по правило идват възрастни хора с молба за облекчаване на поста във връзка с някакво заболяване. И често свещеникът, без да вникне в същността на болестта, благославя дошлия при него да облекчи поста в мяра, каквато той сметне за необходимо.

Захарен диабет

Една от най-разпространените заблуди се явява мнението, че спазването на поста е противопоказно при захарен диабет. Само че въз основа на научните данни се констатира обратното. Съществуват достатъчно свидетелства, потвърждаващи профилактичния и противодиабетния характер на растителната храна. Нейната употреба снижава риска от заболяване от диабет. Това се касае основно за диабет втори тип, който възниква предимно в зряла възраст при наднормено тегло и се среща по-често от диабет първи тип. Освен това при вече възникнал диабет преимуществата на постната храна са неоспорими и за това има множество свидетелства.

Изобщо може да се каже, че използването на зърнените храни, бобовите растения и булгура води до намаляване на захарта в кръвта при диабетиците. Дълговременните изследвания еднозначно са показали намаляване на риска за възникване на диабет и сърдечно-съдови заболявания при хранене с несмлени зърнени храни. Употребата на орехи, богати на растителни масла продукти като овес, ечемик, а също и соя, има огромно положително влияние върху състоянието на сърцето и кръвоносните съдове и предпазва от развитие на усложненията свързани с кръвоносната система, появяващи се при захарен диабет, защото намалява съдържанието на холестерола и мазнините в кръвта.

Освен това замяната на белтъците с животински произход (месо, птици, млечни продукти) с растителни еквиваленти способства за намаляване на наднормената бъбречна филтрация, за прекратяване на отделянето на белтъците с урината и образуването на камъни в пикочните пътища, предотвратявайки по този начин пораженията на бъбреците при диабет. Тоест неживотинската диета съдържа в себе си цял комплекс от мерки, способстващи за нормализацията на въглехидратния и мастния обмен при диабета и може с успех да се ползва за неговото предотвратяване, лечение, а също и снижаване на риска от негови усложнения.

Ето виждате, че ние сме привикнали да мислим по един начин, а реалността се оказва съвсем противоположна. Искрено се надяваме, че количеството диалози като: „Отче, имам диабет, благословете да не постя! – Ама какъв ти там пост при диабет, разбира се, благославям!” значително ще намалее и вярващите, болни от диабет, ще получат възможност както да поправят здравето си, така и да израснат духовно.

Хроничен панкреатит

Основен способ за намаляване болките при обостряне на хроничния панкреатит се явява ограничаването обема на храната до пълната й отмяна за срок от три до седем дни и преди всичко намаляване количеството на мазнините и целулозата в храната.

Тоест постът е един от главните способи за лечение на панкреатит. Що се касае до употребата при панкреатит на животински или растителни продукти, то изключая обострянето на панкреатита, ако той не е съчетан със захарен диабет, не съществува някаква специфична диета, която при всички случаи да предотврати обострянето.

Главно условие се явява недопускането на преяждане, намаляване приема на храна, способстваща повишаването на секрецията на панкреаса (пържено, пикантно, кисело) и приемане на панкреатични ензими, при което успешно се предотвратява обострянето при около 80 процента от пациентите. А какво по-добре би могло да предотврати преяждането от съзнателното ограничаване на храната изисквано от поста?

Анемия

Анемия при чисто растителен режим на хранене възниква заради недостиг на витамин В12. Основен източник на този витамин се явяват говеждите субпродукти: дроб, сърце, бъбреци, в малки количества той се съдържа в рибата, мидите, сиренето, яйцата, пилешкото месо, в най-малко количество – в млякото. Затова на строгите вегетарианци се препоръчва да приемат този витамин допълнително. Той се абсорбира през червата и може да се приема през устата, а само при тези, у които е нарушена абсорбацията на този витамин (поради заболяване на червата или вроден недостатък в чревната стена на определено вещество, което способства абсорбацията му), е необходимо да се прилагат инжекции с него.

Но най-добрата новина за православните християни е, че витамин В12  се натрупва в черния дроб в запас и само две-три годишна строга вегетарианска диета може да доведе до развиване на В12-дефицитна анемия. Значи подобно усложнение не заплашва спазващите църковния устав.

Постът за бременните жени и децата

Това е още един животрептящ въпрос – въпросът за спазването на поста от бременните и кърмещите жени. Общо казано бременната жена се явява здрав човек; бременността е физиологично състояние и в постната храна се съдържа всичко необходимо за детето и майката. Като правило тази категория вярващи свещеникът благославя да спазват поста посилно, с разсъждение. Например да се изключи месото в сряда и петък, или да се яде месо в събота, неделя и на празник.

Многобройните наблюдения върху бременни вегетарианки са показали само незначително намаляване масата на плода и при по-строгите вегетарианки по-ранно настъпване на раждането, при отсъствие на сериозни отклонения както при майката, така и при детето. Умерените вегетарианки износват и раждат деца не по-зле, а често и по-добре от непостещите жени. По-добре, защото е по-лесно за жената и по-безопасно за бебето, ако неговото тегло е по-малко, докато бременността при едър плод се счита за патологична и изисква повече внимание от страна на акушера.

И накрая нека се спрем на въздействието на растителната храна върху организма на растящото дете. Съблюдавайки поста дори не в пълнота (макар в някои семейства той да се спазва изцяло), детето привиква към благочестивата традиция да се ограничава в лакомствата, бонбоните и пр.

Научните наблюдения свидетелстват, че спазването на някои ограничения, дори на постоянна вегетарианска диета не оказва вредно въздействие върху децата. Следва да се обърне внимание на употребата на растителни масла с понижено съдържание на линолова и линоленова киселини (напр. соево и рапично масло), тъй като тяхното изобилие може да доведе до нарушение на зрението.

И, разбира се, да не забравяме, че постът не е цел, а средство, което подпомага молитвата и очистването на душата от страстите. В аскетиката (а всеки църковен човек се явява аскет), е ценна не работата върху тялото, но работата върху душата, тъй като телесните трудове без трудовете на душата по думите на преп. Исаак Сирин са „безплодна утроба и пресъхнала гръд, защото не могат да доведат до познание на Бога”, а това е целта на подвижничеството. Както душата оживява тялото, така и духовният подвиг с разсъждение оживява и придава стойност на телесните подвизи – пост, носене кръста на болестта или грижа за болен.

Сайт на Ставрополската и Невинномиска епархия

Превод: прот. Божидар Главев