След дългогодишно отсъствие посетих живописното село, в което съм се родил. То отдавна принадлежи на нашата фамилия. Величествено гробище се намира там под сянката на вековни дървета. Под широкия им клонак е прахът на тези, които са ги насадили.

Отидох на гробището. Над могилите се разнесоха песни плачевни, утешителните песни на свещената панихида. Вятърът бръснеше върховете на дърветата, шумяха листата им и този шум се сливаше с гласовете на пеещите свещенослужители.

Чувах имената на починалите — живи в моето сърце. Бяха изброени тези на моята майка, братя и сестри, на моите починали предци.

Какво уединение на гробището! Каква чудна, свещена тишина! Колко спомени! Какъв чуден, многолетен живот!

Заслушах се във вдъхновените божествени песнопения на панихидата. Отпърво ме обзе печал, но после тя постепенно започна да ме напуска. Към края на панихидата тиха утеха замени дълбоката скръб: църковните молитви разтвориха живите спомени за умрелите с духовна наслада. Те възвестяваха възкресението, което очаква починалите, възвестяваха живота, привличаха към този блажен живот.

Гробовете на моите праотци са оградени от вековни дървета, чиито разпрострели се клони хвърлят сенки върху тях. Под тези сенки почива моето многобройно семейство. Тук лежи прахът на много поколения.

Земя, земя! Сменят се връз теб като листа на дървета поколенията човешки. Нежно зелени, младите, чисти листенца утешително шумят, задвижвани от тихото дихание на пролетния вятър. Ще дойде и за тях есента, ще пожълтеят и ще се отронят от дърветата върху гробовете, над които ще изтлеят. А с настъпването на пролетта други листенца ще хубавеят на клоните, но на свой ред и те ще повехнат през краткия си живот и ще изчезнат. Какво е нашият живот? Почти същото, каквото и животът на един лист!

20 Мая 1844 года. Село Покровское, Вологодской губернии.

Святитель Игнатий (Брянчанинов), Аскетические опыты, Том 1

Превод: Десислава Главева