Ако ти си решил да се кръстиш – част 8

И така, ти си се кръстил. Какво да правиш след това? Много хора мислят, че всичко завършва с Кръщението. Но това изобщо не е така. С Кръщението всичко едва започва. В теб е посято семето на Вечния Живот и ти трябва да се грижиш за него. А как става това на практика? Семето не се сее върху бетон, а в разорана почва. Т.е. Божията благодат трябва да влезе в сърцето и да преустрои целия живот на човека. За да расте, то се нуждае от поливане – причастяване със светите Тайни, обработване – търпене на скърби заради Христа…

Често след Кръщението човек бива нападнат от различни скърби, изкушенията се засилват, макар те никога да не са непосилни. Понякога в началото има еуфория. На новоначалните Господ обикновено по-често изпраща обилна благодат, за да подкрепи, да укрепи, да вдъхнови още слабите намерения. Христос като че ли носи човека на Своите ръце… А след това настъпва някакво охлаждане. При някои хора това може да доведе до униние: на мен ми стана толкова зле от това, че се кръстих… Но така Бог проверява дали наистина човекът Го обича или просто иска да Го използва.

Освен това за скърбите и изкушенията може да има и друга причина. Човекът трябва да преодолее последиците от безгрижния греховен живот, така да се каже, да преживее следоперационен период, а той никога не минава леко.

Скърби може да се появят и защото кръстеният човек се е успокоил и нищо не е променил в живота си. Естествено в такава ситуация на мястото на бесовете, изгонени по време на Кръщението, ще дойдат други седем още по-зли, намирайки душата на човека подредена, но празна – тоест незаета с духовна работа над себе си.

Най-доброто лекарство е постоянно да се трудим, без да се смущаваме от неуспехите. Не бива да губим първоначалното усърдие, а да го поддържаме с постоянна молитва (дори правилото ни да не е много голямо), пост, постепенно, но упорито преодоляване на греховните навици, наклонности, а накрая и страсти. Как да правим това?

Да се върнем към образа на растението. Трябва да се плеви – от сърцето да се изтръгват лошите навици и мисли. Около растението трябва да има чист, незамърсен въздух – църковна атмосфера в живота, изразяваща се особено в съхранение на неповредената вяра. Необходим е надзорът на градинар – помощ от свещеник. Трябва и оранжерия – надежда на Бога. Растението трябва да се пази от паразити и болести – от ереси, разколи и духовни страсти (гордост, тщеславие, сребролюбие, униние). Трябва му много светлина – Свещеното Писание и четене на светоотеческа литература. Често трябва да се отстраняват излишните листа – фарисейско увлечение по външни правила за сметка на вътрешния растеж. И тогава ще дойдат плодовете на наистина добрите дела.

Но тогава пък се усилват изкушенията. Това е разбираемо. Ако спортистът скочи много високо, треньорът повдига летвата, за да подобри резултата. Така прави и Бог. Често като награда за някое наше добро дело Той ни дава възможност да извършим нещо още по-голямо и по-трудно. Това е знак за Неговата любов към нас. И когато узреят плодовете, тогава Бог взема човека при Себе Си и го увенчава като победител.

Има различни етапи на растеж на душата: в началото е робският страх пред Бога, после желанието на наемника за награда. И накрая е върхът – синовната обич към Отца. Но всяко нещо има свое време и място. Не бива да се опитваме веднага да скочим на върха на Стълбата, водеща към Небето. Трябва да се изкачваме постепенно. А отците на Църквата и духовникът ще ни помагат. Но най-важното е да помним, че духовният растеж на човека зависи не просто от делата, а от благодатта на Светия Дух, която идва при смирените.

От отците на Църквата може да се започне с творенията на св. Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов, беседите на св. Йоан Златоуст. Съветвам да се прочете и книгата „Моят живот в Христа“ на св. Йоан Кронщадски, а за по-задълбочен духовен живот да се изучават творенията на Авва Доротей и Григорий Богослов, както и „Лествицата“ на преп. Иоан.

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: Даниела Димитрова