50 изречения на светител Серафим Софийски

На 26 февруари 2016 г. светител Серафим Софийски беше тържествено прославен като светец на Православната Църква. Той е забележителен богослов, подвижник на благочестието и чудотворец, който намира мястото на своето упокоение в България, където служи от 1921 г. И ако в България той е познат повече като светец, комуто Господ изобилно е дарил благодат на чудотворство, в Русия той е известен на първо място със своите блестящи богословски съчинения, отстояващи истинността на православната вяра.

По-долу са дадени 50 избрани изречения на светител Серафим, казани от него по различно време както в книгите му, така и в писмата му или устните му поучения към неговите духовни чеда.

Православната вяра

1. Свято и неотклонно пазете нашата православна вяра както каноните, така и догматите. Не нагаждайте вярата към живота си, а живота си – към вярата. От истинно православната вяра черпете цялото си щастие. Тогава ще бъдете истински синове на Православната Църква и Господ ще излее над вас още тук Своите неизказани милости.

2. Без православната вяра няма благодат, няма и истинска любов към ближния, а има само гибелен егоизъм или празни думи за любов, както у еретиците и сектантите.

3. По всички догматически въпроси и особено при спорни богословски мнения трябва строго да се придържаме към светоотеческото учение. Само светите отци могат да ни дадат безгрешен и единствено истински мироглед за нашата вяра. За нас те са спасителният критерий за Православие.

Календарният въпрос и църковните канони

4. Божественият Дух заедно с Апостолите, Вселенските събори и светите Отци не е установил каноничните истини, за да може после ние да ги поправяме или отменяме, като несъвършени и погрешни. Такова отношение към светите канони е напълно недопустимо и кощунствено.

5. При новостилците никога не може да има съвпадение на празника Благовещение с дните на Страстната седмица, а също така не може да има Кирио-Пасха, т.е. съвпадане на Благовещение с празника Пасха, с което явно се нарушава църковният Устав.

6. Светата Църква така почита великите апостоли Петър и Павел, че предшества техния празник (29 юни/12 юли) с пост, който продължава от 8 до 42 дни. Но с въвеждането на новия стил този пост, въпреки Устава, винаги се съкращава. А когато Пасха се празнува в периода между 20 и 25 април включително, то Петровият пост съвсем изчезва: за него не остава време.

7. Като рожба на римокатолицизма и противоцърковно явление, новият стил не може да даде нищо друго на Православната Църква освен смут.

Православната Църква и еретиците

8. Ние, православните християни, изповядваме, че Църква, като организъм учреден от Самия Бог за нашето спасение, може да се нарече само едно общество от истинно вярващи християни. Да се нарича църква всяко от еретическите общества означава да нямаме правилно понятие за Църквата и да потъпчем вярата си и догмата за Църквата, изложен в деветия член на Символа на вярата.

9. Нашата Църква никога не е смятала, че еретиците влизат в нейния състав, в състава на самото Тяло Христово. А и как е възможно да смятаме тази икуменическа гледна точка за православна, когато вселенските събори винаги са предавали еретиците на анатема т.е. на отлъчване от Църквата?

10. Еретиците може да станат свети само след покаяние или отричане от всички свои ереси и след присъединяване към Православната Църква.

11. Православната Църква не бива да бъде обвинявана за това, че не се е смесила с еретиците и се е отделила от тях, а трябва да бъде облажавана за мъченическите подвизи на разделението, причина за което е въставането на еретиците срещу Църквата, срещу нейните богооткровени и светоотечески истини и даже срещу самия Бог.

12. Сектантската мистика е тайно общение с бесовете, а нашата православна мистика е тайно общение с Бога.

13. Окултизмът и спиритизмът не са шарлатанство, а реално общуване с бесовете и водят към погибел.

14. Заради своите страдания и добри дела езичниците няма да отидат в най-страшните адски мъки, за тях на Страшния съд ще има едно по-прохладно място. Те няма да познаят Божието Царство, но няма да вкусят и страшните адски мъки.

Житията на светиите

15. Ако те нападне униние, чети житията на светиите. Опитай се да прочетеш поне няколко реда. За душата те са като благодатен дъжд, който освежава, ободрява и радва.

16. Чети житията на светиите. В тях ще намериш всичко, те на всичко ще те научат. Сравнявай се не с ближните си, а със светиите – това сравнение ни открива колко сме грешни.

17. Чети житията на светиите и Евангелието; четенето ще предизвика сълзи много по-бързо от молитвата.

Монашеството

18. Бог най-много обича монасите.

19. Монашеството е много трудно нещо. Монахът се бори със стихиите, с природата, със самия себе си. И все пак няма нищо по-добро от монашеството.

20. Дръж се за своето монашеско правило и Бог ще държи теб.

21. Подвижникът е подобен на славей. Славеят пее хубаво тогава, когато наоколо няма хора. Така и подвижникът тогава извършва своите подвизи, когато е отделен от хората.

22. Божията Майка е първата монахиня на Новия Завет. Затова Тя толкова обича монасите и им помага. Преди всяка работа чети „Богородице Дево, радвай се” и викай на помощ Божията Майка и всичко ще бъде наред. Аз съм забелязал това от собствен опит!

Духовната борба, борбата с греховните помисли и греховете

23. Трябва винаги да носим тефтерче в себе си и веднага щом се появи недобър помисъл да си го запишем, за да „смачкаме този паразит“.

24. Трите главни гряха, в които днес лежи човечеството са: 1) блуд; 2) гордост; 3) жестокост. Тези грехове влекат човечеството към погибел. Господ не понася блуда.

25. Чревоугодието е главната причина за блудната страст.

26. Щом почувстваш злоба, веднага чети прощалната беседа на Спасителя с учениците Му. Знай, че от злобата се пораждат униние и блуд.

27. Самоукорението е началото на спасението, а самооправданието за човека е погибел.

28. Винаги помни думите: „Люта е зимата, но раят е сладък“[1].

29. Покаянието е изправяне на живота. Повече слушай, по-малко говори и разказвай.

30. Най-важното е да не осъждаме. Осъждането е коренът на всички плътски грехове.

31. В своя брат трябва да виждаме Ангел, а на неговия грях да гледаме като на болест.

32. Дори някой да сгреши, трябва да търсим уважителни причини за тази грешка, а не да осъждаме ближния. Такава трябва да бъде нашата тактика!

33. В непослушанието се крие гордостта. В смирението се крие любовта. В гордостта няма любов. Всички твои нещастия идват от гордостта ти.

34. Не поучавай, ако не те питат!

35. Свободата в държанието и дързостта са по-лоши от всичко.

36. Когато те обидят, непременно премълчи и ще намериш смирение. Само че трябва да мълчим не само с устата, но и със сърцето.

37. Гордостта е целувка с дявола.

38. Себелюбието носи печал и се лекува с мълчание.

Любов, кротост, смирение

39. Любовта към Бога се състои в спазване на Неговите заповеди.

40. На злото трябва да се противопоставя любовта. Чрез любовта се определя кой е истинно вярващ човек.

41. Когато умрем ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Божията Майка.

42. Най-важното са кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи без любов и смирение Господ наказва с блудна похот, за да смири човека.

Молитвата

43. Молитвата спасява от всички беди.

44. Нито една наша молитвена сълза не е напразна.

45. Особено важно е всяка вечер преди сън да се покаем пред Бога за греховете, които сме извършили през деня.

46. Казвай Иисусовата молитва, наблягайки на думите „Господи“ или „Иисусе“, сякаш забиваш гвоздеи в сърцето. Тогава постепенно сърцето ще бъде обгърнато от благодатта и Иисусовото име ще изгони нечистите помисли от него.

47. Даже ако механично казваме молитва е по-добре, отколкото съвсем да не се молим. Ако на хиляда молитви кажа една от сърце, с истинска въздишка - и това е добре! И тази една сърдечна молитва ще заглади всички останали механични молитви.

48. Аз съм изпитал върху себе си, че от сълзите на сърцето става по-леко.

49. Забелязал съм, че Господ винаги слуша и изпълнява молитва по време на големи скърби.

50. Господ е близо: призовеш ли Го - веднага ще откликне!

Използвана литература:

А. Кострюков, "Пламень огненный. Жизнь и наследие архиепископа Серафима (Соболева)", изд. Сретенски манастир.

Доклад на Владика Серафим на Всеправославното съвещание, 1945 година.

Съставител Антон Поспелов

Православие.ру

Превод: Даниела Димитрова

[1] Из първа стихира на Господи воззвах от службата на свв. 40 мъченици – бел. ред.