Вход

Православен календар

Патриарх Вартоломей I

 

180216

Патриарх Вартоломей (Димитриос Архондонис, 1940) — известен деец на икуменическото движение, модернист, представител на течението „екологично съзнание”, борец с Православието в името на толерантността.

През 1961 г. завършва богословската школа в Халки. В същата година е ръкоположен за дякон. От 1961 до 1963 г. служи в турската армия. От 1963 до 1968 г. се обучава в Папския институт за Изтока в Рим, в Икуменическия институт в Босе (Швейцария) и Мюнхенския университет. В Папския Григориански институт защитава докторска дисертация на тема „За кодификацията на свещените канони и канонически постановления в Православната Църква”. Преподава в Григорианския институт.

През 1969 г. е ръкоположен за свещеник от патр. Атинагор І и започва да преподава в богословската школа в Халки. Назначен е за помощник декан. През 1970 г. патр. Атинагор го възвежда в сан архимандрит към патриаршеския параклис „Св. Андрей”.

През 1972 г. по времето на патр. Димитрий става личен секретар на патриарха, а през 1973 г. – Филаделфийски митрополит. От месец март 1974 г. е член на Синода на Константинополската патриаршия и на много синодални комисии. От 1990 г. е митрополит Халкидонски. На 22 октомври 1991 г. е избран за Константинополски патриарх, интронизацията му се е състояла на 2 ноември.

На този пост патр. Вартоломей следва пътя на икуменическото сливане на Православната Църква с друговерците, на глобалисткото въвличане на Православието в политическите, икономическите и екологичните проблеми на този свят. Активен участник е в „православно”-католическия, „православно”-ислямския и „православно”-иудейския диалог. Представлява Константинополската патриаршия на многобройни икуменически форуми, придружава патр. Димитрий във всички негови задгранични пътувания в това число и пътуването до СССР. Взема участие в Генералните асамблеи на Световния съвет на църквите (ССЦ) в Упсала (1968), Ванкувър (1983) и Канбера (1991).

От 1975 г. е член на комисията на ССЦ „Вяра и църковно устройство”, а в продължение на осем години е вицепрезидент на тази организация. През 1991 г. оглавява делегацията на „православните” икуменисти на Седмата асамблея на ССЦ в Канбера, където е избран за член на ЦК и изпълнителния комитет на ССЦ. Организатор и участник в междурелигиозната световна конференция „Религия и мир” (Рива дел Гарда, Италия, ноември 1994). По време на конференцията призовава православните, католиците, протестантите, иудаистите, мохамеданите, езичниците-индуисти, будистите и конфуцианците „не просто към примирие, а към съюз и съвместни усилия в името на духовните принципи на икуменизма, братството и мира, тъй като всички сме единни в Духа на Единия Бог”.

Под ръководството на патр. Вартоломей през 1993 г. в Атина и през 1998 г. в Израел се провеждат консултации с представителите на иудаизма.

Участва в междурелигиозната молитва в Асизи през 2002 г.

Участник в „православно”-монофизитския диалог. През 1992 г. признава т. нар. „Египетски документ” от 1989 г., провъзгласяващ отсъствието на разногласия между православните и монофизитите. Обвинява Иерусалимския патриарх Диодор в „намеса в делата на Константинополската патриаршия”, когато последният се изказва против унията.

През 1995 г. е на посещение при монофизитския етиопски патриарх, по време на което е извършено съвместно празнуване на Богоявление. В Етиопия патриарх Вартоломей заявява: „Ние дойдохме тук като братя при братя в Христа, като членове на едното древно и неразделно Източно Православно семейство, което за нещастие изгубило това единство преди петнадесет века, а сега търси и намира единството по Божията благодат”.

При патриарх Вартоломей е сключено т. нар. Баламандско съглашение (1993 г.) или уния, което признава католическата църква за „църква-сестра” и легитимира дейността на униатските латински църкви. Той е почетен член на униатския Фонд Pro Oriente.

От 27 до 30 юни 1995 г. патриарх Вартоломей е на посещение при папа Йоан Павел ІІ в Рим. По време на срещата е обявено решението на Константинополската патриаршия да продължи братското общение и сътрудничество с католическата църква. Патриарх Вартоломей и папа Йоан Павел ІІ подписват съвместна декларация за перспективите и задачите на двустранния диалог на Константинопол и Рим.

През ноември и декември 2006 г. по покана на патр. Вартоломей папа Бенедикт ХVІ посещава Истанбул. Папата взема участие в съвместни молитви, присъства на Божествената литургия в храма „Св. Георги” във Фенер, прочита молитвата „Отче наш”. Папата и патриарх Вартоломей се молят заедно, разменят си „целувката на мира” и благославят молещите се. По време на това посещение патр. Вартоломей присъства и участва молитвено в католическата меса в храма на Светия Дух в Истанбул.

През юни 2008 г. патр. Вартоломей извършва официално посещение във Ватикана. През ноември 2008 г. се моли заедно с папата в Сикстинската капела по време на междурелигиозната среща свикана с цел борбата с фундаментализма и в подкрепа на религиозната търпимост.

Важно място в дейността на патр. Вартоломей заема пропагандата на идеите за толерантността, „правата на човека” и религиозната търпимост. Той се изказва пред Европарламента (1994, 2008), на Генералната Асамблея на ЮНЕСКО (1995), на международните форуми в Давос (1999) и на Пражкия “Форум 2000” (1999). Награден е със Златен медал от Конгреса на САЩ.

Той е организатор и участник в Конференцията „Мир и толерантност” (Истанбул, 1994 г.), събрала заедно християни, мохамедани и иудаисти, по време на която е приета т. нар. „Босфорска декларация”. В нея се твърди, че „престъплението извършено в името на религията е престъпление против религията”. Организатор (заедно с президента на Еврокомисията Романо Проди) и участник в междурелигиозната (християнство, мохамеданство и иудаизъм) среща в Брюксел „Мир в Божия свят” (2001). Конференцията отхвърля твърдението, че религията способства за сблъсъка на цивилизациите и посочва ролята на вярата „в качеството на конструктивна платформа за диалог между цивилизациите” („Брюкселска декларация”).

Патр. Вартоломей се изказва и на Световната конференция на ООН против расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и нетърпимостта (Дурбан, ЮАР, 2001). Под негово ръководство протича „Православно-ислямската среща в Бахрейн през 2002 г. На нея била призната необходимостта от преодоляване на предразсъдъците и предубежденията, съществуващи между различните религии (“Бахрейнска декларация”).

През 2005 г. съвместно с равина Артур Шнайер се изявява в качеството на организатор на Истанбулската „Конференция за мир и толерантност”.

Патр. Вартоломей последователно отстоява както общочовешки, така и естествени (екологически) ценности изобщо. Тъй като Константинополската патриаршия няма никакви реални лостове за въздействие върху ситуацията в Турция и където и да било по света, патр. Вартоломей изнамира начин да придобие евтина популярност като „зелен патриарх”. От 1992 г. на всеки 1-ви септември патр. Вартоломей обнародва Окръжно послание за състоянието на околната среда, в което прокарва идеята този ден да бъде провъзгласен за „ден на молитва за съхраняване на Божието творение”. През 1997 г. открито провъзгласява гностическата идея за връзката на духовността с екологията. Патр. Вартоломей напълно възприема алармисткия мироглед на еколозите. През 1995 г. той се изявява в качеството на инициатор на демагогската „Програма по интеграция на съвременните научни знания за океаните с духовния подход на световните религии към водата, особено океанската”. В хода на реализацията на тази антинаучна и кощунствена „програма” се провеждат международни екологични семинари на остров Халки - „Околната среда и религиозното образование” (1994), „Околна среда и етика” (1995), „Околна среда и СМИ” (1996), „Околна среда и справедливост” (1997), „Околна среда и бедност” (1998).

Взема участие в екологичните форуми в Япония и Великобритания (1995). През септември 1995 г. под председателството на патр. Вартоломей преминават тържествата на о. Патмос (Гърция) по случай 1900-годишнината на Откровението на св. ап. Иоан Богослов. Във връзка с това са свикани: Свещена асамблея на предстоятелите на православните църкви, която изпраща окръжно послание до целия свят; Международен симпозиум по проблемите за защита на океаните. Делегацията на Руската църква отказва да вземе участие в асамблеята във връзка с разколническите действия на Константинополската патриаршия на каноничната територия на Руската църква.

Заедно с Жак Сантер се проявява като организатор на екологичния симпозиум „Черно море в криза” (Одеса, 1997). Под ръководството на патр. Вартоломей се провежда симпозиумът „Екологичният институт в Халки” (1999) и научна конференция в Истанбул (2000). С речи на тема екология патр. Вартоломей участва в Катманду, Непал, в конференция с красноречивото название „Свещените дарове на живата планета” (2000).

Заедно с Романо Проди е организатор и участник в серия международни междурелигиозни симпозиуми „Религия, наука и околна среда”, „научно-религиозния” круиз по р. Дунав „Реката на живота” (1999), „Адриатическо море в опасност” (2002), „Балтийско море – общо наследство” (Естония, 2003), „Арктика: огледалото на живота” (2007). Тези „научни” симпозиуми имат характер на морски круизи, по време на които патр. Вартоломей и другите „православни” еколози съвместно се молят „за планетата” с иудаисти, мохамедани и будисти.

През 2002 г. заедно с римския папа Йоан Павел ІІ подписва т. нар. „Венецианска декларация”, в която се съдържат лозунги в духа на неразчленената духовност на New Age: „Сега все още не е късно. Божият свят обладава невероятни (само-)изцеляващи сили. Затова „сега е благоприятно време”, решаващ момент в историята на човечеството, когато ние можем всичко да променим. Защото „сега е времето” за нас да спасим душата на нашата планета”.

Лауреат на премията на ООН „Борец за защита на планетата Земя” (2005).

В руслото на традицията на „източния папизъм” патр. Вартоломей претендира за първенство в Православния свят. Това рязко контрастира с незначителното международно влияние и изключително унизеното положение на Константинополската патриаршия в Турция. Патр. Вартоломей напълно неоснователно заявява за себе си, че той представлява цялото църковно единство, че оглавява всички православни вярващи в света, че координира и инициира действията на поместните църкви. Под това се разбира първенстващата роля на Константинопол при свикването на събори и на междуцърковни и междуконфесионални срещи.

На това основание патр. Вартоломей продължава политиката на разколнически действия на Константинополската патриаршия по отношение на поместните църкви. През 1996 г. той признава „автономията” на Естонската църква и отделянето й от Руската. От средата на деветдесетте години активно се намесва в църковния разкол в Украйна на страната на разколниците. В заявлението на Свещения Синод на РПЦ по този повод е констатирано, че приемането в пълно общение от страна на Константинополската патриаршия на разколническите групировки на каноничната територия на РПЦ в Естония и Украйна е нанесло сериозен ущърб върху перспективите на взаимоотношенията между църквите (1995).

През 2006 г. патр. Вартоломей извършва нов неканоничен акт на вмешателство в делата на поместната Руска църква, приемайки излезлия в разкол бивш управляващ Сурожката епархия еп. Василий (Озбърн) (лишен впоследствие от свещен сан и монашество поради встъпването му в брак) и неговите последователи. Председателят на ОВЦС митр. Кирил Смоленски (сегашният патриарх Кирил) по този повод заявява: „Ние отхвърляме възможността на Константинополската патриаршия да се намесва в юрисдикцията на другите църкви. Именно тази идея сега ни разделя с Рим”. Без да уведоми Руската църква патр. Вартоломей извършва посещение в Естония (октомври, 2000 г.) и в Украйна (юли, 2008 г.).

Във връзка с това, че Константинополският патриарх не известява Московския патриарх за своето намерение да посети каноничната територия на Московската патриаршия, каквато се явява Естония, пресслужбата на Естонската православна църква, част от Московската патриаршия, заявява през 2000 г., че „нито самият предстоятел на нашата Естонска православна църква, нито духовенството, нито народа на нашата поместна църква няма да вземат участие в мероприятията по време на визитата на патр. Вартоломей и няма да имат с него по време на това посещение никакво общение”.

Съгласно разяснението на митр. Кирил Смоленски, в началото на ХХ век в Константинопол започва да се развива нетрадиционен прочит на ролята и значението на Константинополския патриарх, което „по никакъв начин не е свързано с каноничното предание на Православната Църква”. В резултат на това в Прибалтика, Финландия, Полша и в редовете на руската емиграция в Православната Църква произлиза разкол. „Ние не считаме, че Константинополският патриарх има пълномощията да властва над другите поместни Православни църкви. Смятаме, че няма такъв център, където биха могли да се обръщат с апелации. Такова място може да бъде само Всеправославният Събор”, заявява митр. Кирил.

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев

Четете още:

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти