В Една Света Съборна и Апостолска Църква
Пътници, ето ви и кораб! Когато станал потопът Ной се спасявал на надежден кораб. Потопът на безумието и греха трае безкрайно. Затова Човеколюбецът е създал кораб на спасението. Разпитайте къде е този кораб и бързо влизайте в него.
Нека не ви привличат погледа множеството шарени кораби, нагиздени и украсени отвън. Поинтересувайте се за мощността на мотора и изкусността на капитана. Христовият кораб е с най-мощен двигател и най-изкусен кормчия. Този кормчия е Сам Светият Дух, Всевиждащият и Всесилният.
Не се мамете по онези, които ви канят в своите малки и нови гемии и по онези, които ви предлагат лодка точно за вас. Пътят е дълъг, а бурите опасни.
Не се мамете и по онези, които казват, че от другата страна на морето няма друга земя, че няма друг свят и че не е нужно да се предприема дълго плаване. Канят ви на риболов на плиткото близо до брега. Дотам са техните опит и познания. Наистина те са тръгнали към пропаст и към пропастта зоват и вас.
Не се поддавайте на измамата, а питайте за Неговия кораб. Нищо че той не хваща окото от пръв поглед, само че е як и сигурен. Ако на него няма множество шарени знаменца, а само знамението на Кръста, знайте, че на него вашият живот е в безопасност. А при морското пътешествие първото и главно условие е сигурността на живота на пътниците.
Щом вярвате в Спасителя Христос, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А Негово дело е Църквата, корабът на спасението. На него пътува армията на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал на вярата, яка като камък. Както Той е рекъл и предрекъл: „На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). И наистина досега не са й надделели, няма да й надделеят и занапред.
Църквата се нарича тяло Христово. „Вие сте тяло Христово” (1 Кор. 12:27; Рим. 12:5). Затова Църквата е една единствена, защото не може да има две тела под една глава. А Христос е наречен и глава на Църквата (Кол. 1:18). Оттук – един Христос, една глава, едно тяло – една Църква.
Ако и да има отпадания и ереси, защо вас това ви смущава? Всичко това е предвидено и предсказано, защото изкусният кормчия предвижда и съобщава на пътниците за предстоящи бури и несгоди. „Трябва и ереси да има сред вас, казва апостолът, за да бъдат явени изкусните от вас” (1 Кор. 11:19 – слав.). Ако една група от пътниците си направи корито и се спусне в морето, за да плава отделно, съжалете такива. И толкоз. Техният пример, отчаян, като безумно хвърляне в погибелта, нека да утвърди вашата вяра в кораба на спасението, в единствения кораб.
Църквата се нарича свята. Ясно ви е защо се нарича свята. Първо, защото е основана от Най-Светия от светиите. Второ, защото Господ я е придобил, изкупил, очистил и укрепил със Своята свята и пречиста кръв. Трето, защото още от начало тя бива ръководена, вдъхновявана и оживявана от Светия Дух Божий. Четвърто, защото всички нейни членове са призовани да бъдат свети, да бъдат отделени от всичко несвято в този свят, в който растат и сред който преминава техният път. Пето, защото светите небеса са предназначени за нейно вечно обиталище. Шесто, защото в нея са всички богодадени средства, с които хората се освещават и се готвят да станат небесни граждани. Затова Църквата се нарича свята.
Църквата още се нарича и съборна. Защо? Първо, защото събира живеещите в Бога чеда от всички земи, от всички племена и от всички народи. Тя не е ограничена в рамките на една раса, на едно племе или на една държава. Като човек, който стои на кръстопът и призовава всички пътници на царска трапеза (Мат. 22:9), така е и църквата. Така и светата съборна Църква призовава и събира всички свои синове и дъщери човешки за спасение. И тя не отхвърля никого, освен онези, които отхвърлят нея, отхвърляйки по този начин самите себе си. Това е разликата между новозаветната всеобхватна църква и старозаветната подготвителна църква, ограничена в рамките само на един народ.
Църквата се нарича съборна още и защото не е ограничена във времето. Тя включва в себе си не само всички верни от времето на Христа насам, но и всички онези свети и праведни души от Адам до Иоан Кръстител, заради които Господ слезе в ада.
Църквата се нарича съборна още и защото включва в себе си всички живи и починали. Починалите в Господа са нейни точно като че и сега са живи на земята. Те са пътници, които корабът на спасението е превозил до новата земя, до безсмъртното царство, както и онези, които превозва днес, които ще превозва утре, всички те са членове на едната света съборна Църква.
И тъй, Църквата се нарича съборна, защото не е ограничена нито от раса, нито от език, нито от място, нито от времето, нито от смъртта. Поради всичко това Църквата е съборна и по своето учение, и по своето устройство.
Светата Църква се нарича апостолска. Така се нарича Църквата първо защото Христовите апостоли са били нейните първи членове, първите преки свидетели на чудесните живот и действия на Сина Божий на земята и първи Негови последователи. Второ, защото апостолите са я устроили и са я разпространили по света. Трето, защото светите апостоли първи след Господа са пролели кръвта си в нейните основи. Четвърто, защото нейното апостолство и до ден днешен не е прекъснато. Апостолството на Църквата днес се вижда в две направления: нейната апостолска мисия в света и апостолското приемство на нейната йерархия. И по своето служение в света, както и поради своите служители, Църквата е истинна, православна и непрестанно носи върху себе си печата на апостолството.
Църквата като Божествено установление не е замислена да властва, а да служи. Да служи на Божия народ до мъченичество по примера на Христа Господа. Да освещава човешките души, да ръководи духовно-нравствения живот на хората, да дава светлина. Да не заробва, а да освобождава. Защото всички хора са призвани от Христос към свобода – свободата на синове Божии. Както е писано: „Затова не си вече роб, а син” (Гал. 4:7). И пак: „Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува” (5:1). Като кораб на спасението Божията Църква превозва не роби, а свободни деца, царски деца към безсмъртното небесно царство. Няма по-драгоценен товар, няма по-радостно пристанище!
Това е вярата на мъжествените и дружелюбните. Нея трудно я приемат страхливите и саможивите. Мъжествени са онези, които имат храбростта да се опълчат срещу езическото устроение на своята душа и да въведат евангелски порядък в нея. Дружелюбни са онези, които желаят да пътуват дружно със своите ближни и които виждат своите спътници във виделината на вечната светлина. И се радват на своите спътници като на свои братя, както сами на себе си, както на тази вечна светлина, която освещава всички тях, ласкае ги и ги привлича.
Мъжествените и дружелюбните ценят реда у себе си и около себе си. Те ценят чуждата помощ и не отказват своята. Предпочитат да стеснят себе си, за да дадат място на другите. Подобно на Бог те горят от желание да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината. Признавайки величието на живия Бог, себе си те не смятат за нещо велико. На себе си те гледат като на малки членове на тялото на Църквата, чиято глава е Христос.
Те не се натискат и не се домогват до първенство. Не се боят от този живот и не се страхуват от смъртта, похваляват добрите дела на своите спътници, а своите утаяват. И така в хармония, ред и радост пътуват като птиче ято към топлите страни, към царството на Божествената светлина и родителската топлина.
Това е вашата вяра, христоносци, вярата на мъжествените и дружелюбните ваши предци. Нека тя бъде и вяра на вашите деца от поколение на поколение, чак до края на пътуването до пристана в тихото пристанище. Тази вяра е непосрамваща, православна и спасителна. Наистина, това е вярата на образованите хора, тези, които носят в себе си образа Божий. В Деня на Въздаянието, във великия Ден на Божията Правда, когато Христос ще съди по правда, те ще се нарекат благословени.
Потоп. Кораб. Спасение.
Свети Николаj Жички, „Вера образованих људи”, Тумачење Символа вере.
Превод: прот. Божидар Главев