„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Главният плод на молитвата е не топлина и сладост, а страх Божий и съкрушение
Монахът от N-ската обител добре прави, че се труди в Иисусовата молитва. Но не забравя ли той, че работата не е в думите и не в количеството на Иисусовите молитви, а в навика да имаш винаги памет за Господа? Количеството е добре да се спазва, за да не се разлениш, но главното е при това мислите и чувствата да бъдат свети. Главният плод на молитвата е не топлина и сладост, а страх Божий и съкрушение. Тях постоянно трябва да възгряваме, с тях да живеем, с тях да дишаме.
Този брат казал, че дори не разбира що е то благоговение и страх Божий. Това е много лошо. Кой би могъл да стои без страх пред Царя?! А още повече пък пред Бога! В Киев, в Лаврата, имаше един брат, който казваше: „Гледай да не минеш на „ти” с Бога”[1]. Не е ли това бедата, която е постигнала този брат? Нищо чудно, че у него плодът на молитвата се определя само от топлината и сладостта. Това е духовно сластолюбие. Главното е страх Божий и дух съкрушен. Топлината и сладостта не са изключени в духовното дело, но не чрез тях трябва да се определя стойността на духовното делание.
Казвате, че понякога забравяте да се молите по броеница. Не е голяма беда. Когато припадаме пред Господа като пред реално присъстващ, със страх и упование, това е по-добро от всяко изпълнение на определен брой молитви.
Святитель Феофан Затворник, О молитве.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] В смисъл да не се установят с Бога отношения като равен с равен, като с приятел в чисто човешки смисъл – бел. прев.