Роден през 1963 г. скандален деятел на „мисионерството” , знакова фигура на масовата култура за периода от 1990 до 2000 година, шоумен, търсен от руските масмедии на постсъветския период; „Жириновски” в Църквата.

Завършил философския факултет на МДУ (Московския Държавен Университет) в катедрата по научен атеизъм. След завършване на университета става секретар на ректора на Московската Духовна Академия (МДА).

През 1990 г. става референт на патриарх Алексий ІІ.

Професор на МДА. Старши научен сътрудник в катедрата по философия на религиите и религиознанието към философския факултет в МДУ. От 1993 до 1996 година е декан на философско-богословския факултет на Руския Православен Университет (РПУ) „Св. Иоан Богослов. От 1997 г. – професор в Свято-Тихоновския православен богословски институт.

През 1994 г. в Института по философия към Руската Академия на Науките (РАН) защитава дисертация и получава научна степен кандидат на философските науки. В 1995 г. защитава дисертация по богословие в МДА. В 1996 г. по предложение на учебния съвет на РПУ патриарх Алексий му присъжда званието „професор по богословие”. С решение на Синода от 12 март 2002 г. е включен в редколегията на сборника „Богословски трудове”. От 2004 г. е член на Синодалната богословска комисия.

Член на експертния-консултативен съвет по проблемите на свободата на съвестта към комитета на Държавната Дума на Руската Федерация по въпросите на обществените организации и религиозните обединения.

Дякон към храма на св. Иоан Предтеча на Красная Пресна. От 2009 г. – протодякон към храма на св. Архангел Михаил в Тропарево.

Последователно провежда в Църквата мисия, пропагандираща ъндърграунда и постмодернизма. Обосновава епатажните си¹ и абсурдни дефиниции, които се възприемат от СМИ като позиция на Православието, с необходимостта от разрушаването в съзнанието на хората на традиционния образ на Църквата.

Основен негов антимисионерски метод е да провокира с антихристиянски оценки и действия, като ги облича в ефектната и привлекателна за масовия потребител словесна опаковка, служейки си както с църковната лексика, така и с езика на булевардните издания и криминалния жаргон.

През 1992 г. открито заявява, че преди да постъпи в МДСеминария е бил завербуван от органите на КГБ за работа в Църквата. При това Кураев прави и неотговарящото на истината изявление, че на практика всички семинаристи са сътрудничели на органите на КГБ.

Същата година се противопоставя на канонизацията на Царското Семейство, твърдейки че Император Николай Втори е виновен за „кръвта на милиони”, отричайки се от Върховната власт на 2 март 1917 г. По такъв начин Кураев изкуствено въвежда нехристиянския извънправов принцип на обективното вменяване, като с това декларира своя антиюридизъм.

Участник и активен пропагандатор на идеята за „проповеди” от страна на свещенослужителите на рокконцерти. Прокарва идеята „презумпция за виновност” на Църквата пред „съвременната младеж”, по силата на която църковните хора са длъжни да доказват своята лоялност към нея (младежта, бел. прев.). По такъв начин разделя Църквата на възрастов принцип.

Привърженик на обновленческите идеи за изменение на Православното богослужение и пропагандатор на въвеждането на руския език в него. Подписал Обръщението от 10 април 1994 г., призовавайки към дискусия по въпросите за богослужебния ред.

Поддържа разпространението сред децата и подрастващите на книгите и филмите за „добрия магьосник” Хари Потър.

По време на информационния скандал относно текстовете на „Шулхан Арух”², излиза със заявлението за антисемитизма на Светите Отци, в частност на св. Иоан Златоуст. Прави изказването, че както антихристиянските, така и антииудаистките текстове са еднакво разрушителни за „общия стъклен дом” на руското общество.

Пролетта на 2008 г. прави богохулното си заявление за фалшифицирането на Благодатния Огън на Гроба Господен.

В хода на агресията на Грузия против Южна Осетия обвинява осетяните в национализъм и мародерство. Прави изявления в подкрепа на националистическите заявления на Грузинския патриарх на основанието, че „грузинския народ има недостиг на земя и от тази гледна точка Илия ІІ е постъпил като истински патриот.”

Твърди, че е невъзможно свикването на Поместен Събор по следните обективни причини: „Би било много интересно да се свика Поместен Събор, но разберете, че ако бъде свикан сега, това ще бъде фарс.Когато в страната се готвят избори първото, което се прави е: а) обособяване на избирателните секции и б) съставяне на списъците с избирателите. Така че, за да се изберат делегатите на Събора е нужно във всяка енория да се въведе поименно членство.”

По време на подготовката за Поместен Събор през 2009 г., за първи път в историята на Църквата Кураев публично допуска като необходимост и достойнство на православния Първоиерарх да има не основани на Свещеното Писание и Предание на Църквата възгледи по много въпроси от църковния и светския живот, а лични такива, които не съвпадат с общата за цялата Православна Църква вяра, която сама може да даде решителен отговор на всички проблеми.

Ще искат ли епископите, пита Кураев, да поставят над себе си човек, у когото наред с общата за всички Православна вяра има и свои лични възгледи по много проблеми от църковния и светски живот, както и очевидна жажда за работа?

Цитати на дякон Андрей Кураев:

Най-сериозно ви съветвам да сложите настрана творенията на св. Игнатий Брянчанинов. Православието е далеч по-радостно, човечно, умно и богато.

Апостолите не са се занимавали с изобличаване политиката на Римската Империя. Колкото до инцидента с Иоан Предтеча, то оттук е произлязла една от незадължителните, дори твърде странни трагедии в историята на християнството. Иоан Предтеча пострадал не затова, че изобличил деспотизма на Ирод, а заради опитите да контролира семейния му живот.

Всяка година бивам поразен от безсмисленото и безвкусно съчетание на дивните молитви на Петдесетница, изпълнени с дълбок богословски смисъл, с прикрепените механически към тях обичайни молитви преди сън. Да, несъизмеримо е това, което се проси в молитвите от Цветния Триод с това, за което се молим в обичайните вечерни молитви. И откъде накъде, в този тъй велик празник по обяд, трябва да се стои на колене и да се четат молитви за спокоен сън?

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

Четете още:

• Апологет на ереста
• Истинската гной
• Човешкото слабоумие срещу Божието всемогъщество – част 1
• За свободата да богохулстваш
• Може ли вярващ православен християнин да твърди: «Св. Николай не е удрял плесница на Арий»?
• Има ли митарства според Свещеното Предание на Църквата
• Протодякон Андрей Кураев отстранен от Московската духовна академия

1. скандалните, извън общоприетите норми – бел. прев.(обратно в текста)

2.Шулхан Арух представлява основният кодекс от правни и религиозно-етически норми, регулиращи отношенията, както вътре в еврейското общество, така и връзките на евреи с иноверци, включително и с християни. През 2005 г. в Русия 5000 човека, в това число и депутати от държавната Дума, представят пред Генералната прокуратура на Руската Федерация Обръщение, с което я призовават да възбуди дело срещу издателите на съкратения вариант на това писание, наречено Кицур Шулхан Арух (малък Шулхан Арух), като подбуждащо към национално разединение, религиозна ненавист, и като оскърбяващ националните, културни и религиозни чувства на нееврейското население. Под силен вътрешен и външно-политически натиск така и не се стига до дело, а проверката по случая бива прекратена – бел. прев.(обратно в текста)