На 23 септември 1939 г. бил приспан (като куче) Зигмунд Фройд (Сигизмунд Шломо Фройд).

Според количеството погубени души, повярвали, приели учението му и последвали своя лъжеучител в ада, поставям Фройд наравно с Маркс, Мохамед, Лутер и Дарвин.

Фройд е враг на християнството, той пише, че религията е универсална обсебваща невроза и твърди, че „религиозните доктрини, добре замислени в психологическо отношение, са илюзии, т.е. проекция на инфантилните потребности, които успокояват хората, неспособни да устоят пред страданието, неувереността и смъртта.“

Всичките биографи на Фройд, например Ърнест Джонс, в своята тритомна биография, пише, че Фройд от началото до края на живота си е бил атеист. Дъщерята на Фройд Анна твърди, че баща й цял живот е бил агностик. Фройд е евреин, който приема своята еврейска етническа идентичност, но отхвърля всичко свързано с религията, той е песимист волнодумец, неразкаян атеист, учен-хуманист, скептичен реалист. И затова още по-странни и страшни ми се струват опитите на някои съвременни православни християни да намерят нещо християнско у Фройд. С тази цел те с маниакална прецизност подбират от писмата му всяко споменаване на Бога:

”… те като че ли … живеели със страх Божи.” (Писмо 6)

„… страх Божий… Божия любов… Божия любов… Божия милост…” (Писмо 7)

Библията... (Писмо 16)

„… той е жалък дявол, който живее поради благоволението на Божието търпение.” (Писмо 31)

„Те, слава Богу, … (Писмо 40)

Въз основа пък на писмата на Фройд за отношението между психоанализата и религията някои умопобъркани даже се опитват да създадат християнска психоанализа:

„Сама по себе си психоанализата не е нито религиозна, нито нерелигиозна; тя е безпристрастен инструмент, който може да бъде използван както от свещеника, така и от обикновения гражданин, за да се помага на страдащия. Поразен съм, че никога досега не ми е хрумвала идеята колко важен би могъл да бъде методът на психоанализата в пастирската работа, но това се обяснява с факта, че съм доста отдалечен от такъв род идеи.“

В друго писмо Фройд пише: „Нашите предшественици в психоанализата, католическите свещеници, не са отделяли особено внимание на въпросите свързани с половите отношения, макар често да им ги задавали… Твоята работа трябва да води до определен резултат, тъй като общите линии на религиозното мислене изначално са заложени в семейството. Бог е отец, Богородица е майка, а човекът е именно Иисус.“

А някои „православни“ автори стигат до там да правят паралел между идеите на Фройд и исихазма. Всъщност идеите на Фройд представляват открито богоборчество и антихристиянство. Фройд унищожава самото понятие за грях, осъзнанието на човека за вината му пред Бога.

В свое писмо до англичанката г-жа Н. от 9 април 1935 г. Фройд пише за нейния син хомосексуалист: „Що се отнася до ползата, която психоанализата може да донесе на вашия син, то, ако той е нещастен, ако се раздира от конфликти, ако е затруднен в отношенията си с другите хора, психоанализата може да му даде хармония, душевно спокойствие, пълна ефективност, независимо от това дали той ще остане хомосексуалист или не.“ Т.е. чрез психоанализата в този юноша ще бъдат премахнати нравствено доброто, макар и мъчително чувство на вина и стремежът да се избави от своя порок. В същото писмо Фройд пише: „В хомосексуализма няма нищо срамно, той не е порок и не е унижение, невъзможно е да го разглеждаме като болест, ние го смятаме за разновидност на сексуалната функция…“.

Своите заповеди Господ е записал в съзнанието на човека, в човешката съвест. Ето защо този английски юноша, за когото Фройд пише на майка му, се измъчвал от съзнанието за своята вина. Той едва ли е бил практикуващ християнин, даже и протестант, но естествено е имал съзнание, съвест. За този естествено-морален закон, заключен в съвестта, пише апостол Павел: „защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават“ (Рим. 2:14-15).

Точно от този записан от Бога закон в човешките сърца се захванал Фройд да „освободи“ човека, да го освободи от съвестта му. Това престъпление е много по-лошо от убийство. Ненапразно известният аржентински държавно-обществен деятел В. Валдивия в своята статия „Генерал Перон“ поставя вредата от влиянието на фройдизма наравно с влиянието на марксизма.

Открай време хората са нарушавали Божиите заповеди, но гласът на съвестта винаги ги е изобличавал. При езическите народи спазването на Божия закон, вложен в сърцата им, било неравномерно: при едни народи по-голямо осъждане предизвиква едно нарушение на Божия закон, при други – друго. Хомосексуализмът и кръвосмешението се осъждат наравно почти у всички народи, а многоженството почти никъде не е осъждано у езичниците. Но главното е, че принципът за съзнанието на собствената вина, а значи и възможността за покаяние и чрез покаянието – за примирение с Бога, винаги се запазвали.

Ето защо е толкова голяма вината на фройдизма пред хората, понеже той лишава човешките души от този спасителен път, от това отражение на Богоподобието: от нежеланието да се примирят със своя грях, жаждата да си възвърнат изгубеното Богоподобие и мъката по него, които са способни да очистят и възродят човека.

Затова към Фройд могат да се отнесат думите на пророк Исаия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина“ (Ис. 5:20).

Фройд като съзнателен и завършен атеист, разбира се, не можел да разбере проблемите на греха. В своето писмо до еврейската организация „Бнай Брит“ Фройд пише: „Винаги съм бил невярващ и съм възпитан без религия.“ Но той не спира до тук. В писмото си до Л. Бинсвангер той злобно и високомерно отбелязва: „За религията у мен се намери място, след като се натъкнах на категорията колективна невроза.“

Да клевети и обижда религията днес може всеки*, но тази презрителна диагноза на Фройд лесно бива опровергана от това, че поколения вярващи хора все пак най-малко са страдали от невроза, а с увеличаване на неверието процентът невропатологични явления се умножи неизмеримо.  

Проблемите на греха не могат да бъдат разбрани без вяра в Бога. При отсъствие на вяра в Бога няма грях (или, по-вярно, всичко е грях). Още Достоевски отбелязва: „Ако няма Бог, всичко е позволено.“

Как трябва да се отнася православният християнин към учението на Фройд? Като към една от безбожните доктрини, които не трябва да се четат от неспециалисти, а само от православния психолог, точно както се отнася трезвият сериозен социолог-християнин към Маркс. Защото както не бива да работиш като психиатър без да знаеш в какво е лъжливо учението на Фройд, така не бива да бъдеш социолог без да знаеш в какво е грешал Маркс.

А живота си Фройд завършва печално:

Още през февруари 1923 г., той забелязал петно кръв на хляба, който дъвчел. След два дни кръвотечението се възобновило, а след няколко седмици забелязал, че кървавото петно зад последния зъб се е превърнало в оток, обхванал и небцето.

Доктор Дойч поставил диагноза рак и посъветвал да се изреже туморът. Лекарят се разтревожил от молбата на Фройд да му помогне „достойно да напусне този свят“, ако е обречен да умре в страдания. Дойч приел тези думи за пряка заплаха от самоубийство и казал, че това е обичайна левкоплакия, която е желателно да бъде отстранена.

Веднага след първата операция възникнали усложнения, създаващи определени неудобства на пациента: получило се толкова силно свиване на тъканите, че отварянето на устата било много ограничено и причинявало голямо неудобство при прием на храна. По-късно били проведени няколко сеанса облъчване (в това число и прием на радий на капсули), които били съпроводени с изразен токсичен ефект. Даже четири месеца по-късно Фройд пише, че не е имало нито един час, през който да не е чувствал болка.

В началото на октомври 1923 г. била направена радикална операция след откриване на злокачествена язва на небцето, която вече била поразила съседните тъкани, включително долната челюст и бузата. Операцията се извършила на два етапа с прекъсване от една седмица. Първата операция включвала превързване на външната сънна артерия и отстраняване на жлезите, намиращи се под челюстта, а по време на втората отстранили горната челюст и небцето откъм заразената страна, което съединило в едно цялата носна и устна кухина и наложило изработката на специална протеза.

За отделянето на устата от носовата кухина била направена протеза, която причинявала на болния изключителни неудобства през следващите 16 години. За да изпълнява своята функция, протезата трябвало да влиза плътно. Но колкото по-плътно била слагана, толкова повече се раздразвали съседните тъкани. Когато болката ставала нетърпима, трябвало да я свалят, но облъчените тъкани бързо се свивали, което крайно затруднявало повторното й поставяне на същото място. По-късно се наложило Фройд да претърпи още тридесет операции с различна сложност.

Няколко месеца след преместването му в Лондон през лятото на 1938 г., отново се наложило да му правят операция. В едно свое писмо след това той пише, че това била най-тежката операция след радикалната първоначална операция от 1923 г.

Дъщерята на Фройд Анна трябвало да става всяка нощ по няколко пъти, за да пръска устната кухина с обезболяващи препарати. Туморът окончателно бил признат за оперативно нелечим. Цялото лице на болния било покрито от множество шевове от разрезите, част от които оставали постоянно отворени, за да осигуряват достъп до разлагащия се тумор. Мрежичка, закрепена на бузата, прикривала незарастващите разрези от мухите. От раните се носела отвратителна миризма. Тази миризма била толкова силна, че когато при Фройд вкарали любимото му чау-чау, кучето избягало от стопанина си в най-отдалечения край на стаята.

На 23 септември 1939 г. в Лондон по молба на Фройд му била направена морфинова инжекция в потвърждение на неговия безбожен мироглед и като логичен изход от живота на всеки откровен атеист - да си припомним античните епидемии от самоубийства в Древна Гърция или Рим (Демостен, Сенека, Клеант, Сократ, Епикур, Катон, Касий, Брут, Сципион и др.), ритуалните самоубийства в езическа Япония и Индия (харакири и сати) и т.н., но това е тема на друга статия.

Лична страница на Андрей Юферев във VK

Превод: Даниела Димитрова

* Например "православните" модернисти също считат, че религиозността е невробиологично заболяване (вж о. Иоан Романидис и неговата студия "Болестта на религията и нейното православно лечение" - бел. ред.