Милостта Божия да бъде с вас!

Не може да не поскърбите, това е присъщо на душата, но умерено и при това немного.

Кое е главното у човека - тялото или душата? Душата е главното. Когато душата е жива, човек е жив.

А при смъртта какво умира - душата или тялото? Тялото, а душата остава жива.

Ето значи, че умрелите са живи, живи са и вашите родители. Само че те са ви напуснали и са отишли да живеят на друго място. И вие ще отидете там в свое време и ще се видите с тях. Разлъката е само временна.

Затова и казвам, че не може да не се поскърби, само че мъничко, както се скърби, като се напуска дома и се отива на училище.

Обикновено си представяме умрелите така, както са изглеждали, докато са лежали в ковчега на масата, а после и в гроба, и дори нареждаме: колко ти е тъмно там, колко ти е влажно... Докато в същото време тези, които оплакваме, изобщо не са там. Те са на друго място, и даже около нас, само че изглеждат по съвсем друг начин.

Те и общението си с нас не са прекъснали, само че сега общуват направо с душата, а ние в залисията си не ги чуваме. Така вместо без полза да скърбите за вашите родители, с което можете да навредите на здравето си, моля ви, представяйте си ги живи и как водите с тях духовна беседа. И това не винаги ще бъде само представа, а понякога ще бъде и наистина, защото те са с вас...

Святитель Феофан Затворник, Письма, „Болезнь и cмерть”.

Превод: Десислава Главева