Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За едно нарушение на Устава или как отец Рафаил се оказал ангел

 

 

Иеромонах Рафаил Огородников (1951-1988) е подстриган за монах през 1975 г. в Псковско-Печерския манастир, където по това време се подвизавал и архимандрит Иоан Крестянкин. През 1976 г. е ръкоположен за иеромонах и станал духовен син на архимандрит Иоан. В 1975 г. новият наместник на манастира Гавриил Стеблюченко, по-късно епископ Благовещенский, изгонил от обителта 70 от най-авторитетните свещеници и поставил в килиите подслушвателни устройства. Самият отец Рафаил също бил изгонен през 1980 г., защото отказал да сътрудничи на КГБ. След това навсякъде отказвали да го приемат. Едва в 1984 г. се устроил да служи в храма на град Порхов, Псковска област. Вземал участие в пресконференции, на които критикувал гоненията срещу Църквата. Загинал в автомобилна катастрофа, инсценирана от КГБ (в колата му се врязал КАМАЗ). Сред духовните му чеда и приятели били писателят Дм. Балашов, Георгий Шевкунов – бъдещият архимандрит Тихон, както и известният православен бард иеромонах Роман. Иеромонах Василий Оптински също познавал отец Рафаил, когото дълбоко ценял и много обичал и под чието влияние всъщност сам приел по-късно монашески подстриг.

Според Правилата на светите апостоли, свещеник, който удари човек, подлежи на каноническо наказание и се запрещава от свещенослужение.

Това се случило в 1977 г. Отец Рафаил тогава бил съвсем млад иеромонах, ръкоположен неотдавна в Псковско-Печерския манастир. В една прекрасна слънчева юнска утрин, в най-добро разположение на духа, той отишъл в Успенския пещерен храм, където трябвало да служи литургия. Ала първото, което видял там били трима пияни хулигани. Те стояли до иконата на Божията Майка, а един от тях под кикота на приятелите си, си запалвал цигара от кандилото пред иконата.

За това, какво станало по-нататък, отец Рафаил казва, че си спомня много смътно. Както разказват после миряните, присъствали на тази сцена в храма, младият иеромонах сграбчил кикотещия се пушач, (отец Рафаил обладавал изключително голяма физическа сила, тренирайки преди да се замонаши колоездене), повлякъл го към входа на храма и му нанесъл такъв удар, за който и до днес си спомнят очевидците...

И в този момент отец Рафаил дошъл на себе си.

Като в забавен каданс, той с ужас видял, как нещастният хулиган излетял във въздуха, прелетял над прага на храма и след като се проснал на земята, останал да лежи неподвижно...

Двамата уплашени до смърт приятели на падналия, се спуснали към него и, отправяйки кóси погледи към отец Рафаил, хванали приятеля си за ръцете и го повлекли далеч от храма към вратите на манастира. А отец Рафаил, осъзнавайки, че се е случило най-страшното и че вече няма да може да служи литургия, се хванал за главата и тичешком се втурнал в килията на своя старец - отец Иоан.

По това време отец Иоан извършвал, както обикновено, монашеското си молитвено правило. Влетявайки без да чука в килията на стареца, отец Рафаил се свлякъл пред него на колене. Той в отчаяние разказал за престъплението си и почнал да умолява отец Иоан да му прости, ако е възможно, този грях и да му каже, какво да прави оттук нататък.

Отец Иоан внимателно го изслушал и сурово смъмрил своя възпитаник:

- Какво си се заврял под епитрахила ми?! Не ти си го ударил, а Ангел!

Все пак обаче прочел разрешителна молитва, благословил го и го изпратил да служи литургия.

Православие.ру

Предговор и превод: Десислава Главева

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти