Мистичните корени на сквернословието се простират до далечната езическа древност
В медицинската практика е известно такова явление: при паралич, при пълна загуба на говор, когато човек не може да каже нито „да“, нито „не“, той въпреки това може да произнася цели изречения, които са съставени изключително от ругатни. Явление, което на пръв поглед е много странно, но което говори много.
Излиза, че ругатните се движат по съвсем други нервни вериги, за разлика от останалата нормална реч. Какви са тези вериги? Какво (или кой) стои зад тях? Кой показва по този начин своята власт над парализираното тяло? На този и много други въпроси, засягащи такъв, привидно „невинен“ грях, като ругатнята, ще се опитаме да отговорим в тази статия.
Всеки знае, че първата фраза от Евангелието от Иоан е следната: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Именно чрез словото Бог създаде всичко съществуващо. Но много скоро също чрез словото дяволът изкуси Адам и Ева и първите хора изгубиха рая, създаден за тях от Бога. Така в началото на битието словото се оказало и съзидателно, и разрушително. И от тогава така си върви.
В Библията много пророци, апостолите и Сам Иисус Христос говорят за особеното отношение към словото. В Притчи Соломонови, например, е казано: „Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему“ (Прит. 13:3). Пак там е казано: „От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен“ (Прит. 10:31).
Апостол Петър предупреждава: „Не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте... Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи“ (1 Петр. 3:9-10). И накрая апостол Павел казва направо: „Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра“ (Ефес. 4:29). „А блудство и всяка нечистота … дори и да се не споменуват между вас“ (Ефес. 5:3). „Хулители … няма да наследят царството Божие“ (1 Кор. 6:10), посочва апостолът.
Но може би най-ярко за силата на словото пише апостол Иаков. Думите му са толкова силни, че не можем да не ги дадем изцяло: „Защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода“ (Иаков 3:2-12).
Всички тези думи са били казани, след като Бог вече бил възстановил общение с хората чрез Своя Син Иисус Христос. По това време обидите и сквернословието вече били разпространени навсякъде по земята. Руският православен свещеник Сергий Николаев предполага, че мистичните корени на сквернословието се простират до далечната езическа древност. Хората от дохристиянската епоха влизали в контакт с демонския свят, за да се предпазят от неговите нападения. Демоните или били умилостивявани с принасяне на жертви, или били плашени. А плашенето ставало с използване на скверни обиди. Но демоните били и призовавани със същите думи, когато се показвала готовност за единение с тях.
„Ругатните, пише отец Сергий, са език за общуване с демоничните сили. Не случайно те се наричат инфернална лексика. Инфернален означава адски, такъв, който идва от преизподнята.“
Сквернословието действително било добре познато на славяните. Нецензурните обръщения към жените с леко поведение се срещат още в новгородските записки, правени на брезова кора. Само че там това има съвсем друг смисъл. Това било името на демона, с когото древните магьосници общували. В неговите „задължения“ влизало да наказва провинилите се жени за това, което в съвременната медицина се нарича „лудост на утробата“ или „нимфомания“. И другите руски ругателни думи имат същия демонски произход.
Представителите на нечистата сила при славяните са езическите богове, а ругатнята се отнася към езическите молитви, баене или заклинания. Ругатнята при славяните се използва и като проклятие. За подобна употреба има свидетелства и в южнославянската, и в западнославянската писменост. В българската хроника от 1296-1413 г. думата „изматерили“ означава не просто „обругали“, а точно „проклели“.
Още в първите векове на християнството се появяват много поучения против ругатните. В едно от тези поучения („Повест на Светите Отци за душевна полза на всички православни християни“, приписвана на Иоан Златоуст), се казва, че псувните на майка на първо място обиждат Божията Майка, след това майката на самия човек и накрая „третата майка“ – майката-земя. В един от вариантите на това поучение пише, че ругатнята към майката се наказва със стихийни бедствия: „Бог праща наказания, мор, кръвопролитие, наводнения, много беди и напасти, болести и скърби.“
Тогавашните православни свещеници разглеждали ругатните направо като белег на бесовско поведение. Показателно е изобличаването на сквернословието в молбата на нижегородските свещеници до патриарх Иоасаф І през 1636 година: „И още, господарю, лаят се един друг с позорен лай, отците и майките си позорят с блудни ругатни, ... оскверняват езика и душите си с безсрамна и най-позорна нечистота.“
Активно се борел с ругатните и цар Алексей Михайлович. В указ от 1648 г. той подчертава, че е недопустимо да се сквернослови по време на сватбените обреди: „по време на брак да не се пеят бесовски песни и да не се говорят никакви срамни думи“. Обичаят да се събират „за непристойни разговори и бесовски песни“ в дните от Рождество до Ивановден[1], е осъден в постановленията на Стоглавия събор през 1551 г. За използване на мръсни думи се налагало жестоко наказание, дори смърт. Всичко това в края на краищата довело до там, че преди 200-300 години проблемът с масовите псувни в Русия изчезнал. По времето на цар Алексей Михайлович да се чуе на улицата ругатня било просто невъзможно.
Но после времената се променили. Великият реформатор на Русия Петър I въвел пиянството в обичаите на руския народ. Грубите обиди първоначално се чували в кръчмите, а после плиснали по улиците на града. През XIX век сквернословието от ругатня постепенно се превърнало в основен език на работниците от фабриките и работилниците. А след революцията ругатнята влязла в речника на политическите дейци. Преди перестройката ругатнята се изкачила на още едно стъпало – започнала да се употребява от интелигенцията. Днес на езика на бесовете говорят и политиците, и актьорите от подиумите на театрите и телевизията, и певците, и особено така наречените хумористи.
В древност руският народ наричал псувните на майка сквернословие – от думата „скверно“. В речника на живия великоруски език на Владимир Дал е казано: „Скверно – мерзост, гадост, мръсотия, всичко гнусно, противно, отвратително, развратно, което безчести плътски и духовно; нечистота, кал и гнилота, тление, мърша, изпражнения, тор, смрад, воня, разврат, нравствена поквара, всичко богопротивно.“
Обърнете внимание на последното определение – „богопротивно“. Ето накъде води една „обикновена“ псувня на майка. А напоследък науката доказа, че от употребата на ругатни страда не само нравствеността, но и здравето на човека. В истинското, физическо значение на думата. Един от първите учени, обърнали внимание на тази страна на нещата, бил Иван Белявски. Според него всяка произнесена или чута от човека дума носи енергиен заряд, който му въздейства.
В продължение на няколко години ученият и няколко негови съмишленици провеждали наблюдения над две групи хора. Първата група била съставена от хора, които не можели да говорят, без да употребяват псувни, а втората принципно не използвала в ежедневието си ругатни. Какво показали наблюденията? При хората, които често псуват, много бързо се появявали възрастови изменения на клетъчно ниво и различни хронични заболявания. Във втората група, обратно, общото състояние на организма на участниците било с 5, 10, а понякога и 15 години по-младо от официалната им възраст.
Буквално всяка година науката намира нови потвърждения на отрицателното въздействие на ругатните върху човешкия организъм. Например, неотдавна ръководителят на белгородския Център за екологично оцеляване и безопасност Г. Чеурин заяви, че борбата с ругатните повишава не само културата на хората, но и … раждаемостта! Ученият опитно доказва, че ругаенето влияе на мъжката потентност и на женствеността. Според неговото заключение, честата употреба на нецензурни думи води до безплодие у мъжете. А организмът на жената, която псува на майка става като на мъж…
Генадий Чеурин посвещава 20 години в изучаване силата на псувните. И днес той е убеден, че сквернословието действа пагубно не само на човешкия организъм, но и на всичко живо. Ругатните обръщат човека към тъмните сили, а най-голямата опасност при това надвисва над децата. Учените са установили, че децата, които често чуват псувни на майка, забележително изостават в умственото си развитие. Колкото по-рано вниманието на детето се насочи към половата сфера, толкова по-бавно протича неговото духовно и умствено развитие. Сквернословието унищожава у детето чувството за срам и много често става мост към последваща деградация.
В това, че ругатните са езикът на сатаната и бесовете, е лесно да се убедим по време на т. нар. „отчитка“ в руските православни храмове. Ще припомним, че отчитка се нарича чинът за изгонване на бесовете от човека. Тези хора така се и наричат – бесновати. По време на отчитка с много от тях се случват ужасни неща.
Хората започват да лаят, да кудкудякат, младите момичета изведнъж започват да крещят с басови мъжки гласове. При докосване до светия кръст такива хора започват да се кривят по всевъзможни начини. А най-важното е, че почти всички те псуват ужасно. Псуват на майка свещеника, Църквата. Но извършващите обреда отчитка знаят, че крещи не самият човек, а бесът, виещ вътре в него. Той излива сквернословие. Това е и характерният начин на изразяване на беса.
Руският народ отдавна е нарекъл хората, които ругаят, богохулници. Самият факт на псувня срещу майката е хула срещу Всевишния. Творецът на Вселената е дал на хората красиви, богати на изразяване, чудесни езици. А ние се отказваме от тези езици. И често използваме жалкия набор от гнусни и не дадени от Бога думи. Думи „подсказани“ от вечния враг на човешкия род.
Няма да говорим за липсата на духовна култура у любителите на хулни изрази. Ще кажем друго: ругаещите съзнателно повреждат в себе си Божия образ, което е началото на богоотстъпничеството. Чрез Словото Бог е сътворил всичко. Помните, че „И каза Бог: да бъде светлина!“ Словото е инструмент и за хората. Словото трябва да носи благодат – благи дарове, добро, да служи за назидание във вярата. С други думи – да ни приближава към Бога, а не да ни отделя от Него.
А чрез сквернословието се сее само тъмнина.
Газета «МИР», № 9/92 сентябрь 2010 год.
Превод: Даниела Димитрова
[1] Светостта на тези дни нерядко се е нарушавала и от гадания и други суеверни обичаи, оцелели от езическите обреди – бел. прев.