Пустословещите умници. Насърчение в борбата с неверието. Всеки си има свой кръст. По повод известието за кончината на преосвещ. Александър
Божията милост да бъде с вас!
Задлъжнях спрямо вас с отговорите на две писма. Леността ме надви.
Благодаря за новогодишните пожелания. Приемете, моля, и вие моите.
Тъжни неща пишете за насочеността на нашите учени. Какво да се прави? Умът е двуостър меч, отсича лъжата от истината, но и окастря истината.
Нищо чудно, че нашите умници са започнали да пустословят. Какво ли ни чака? Това още е само началото. Всичко ще извратим. По-зле от протестантите ще станем. Когато се е зараждало протестантството, тогава все още църковното чувство е било силно и реформаторите били удържани от това чувство. Днес самите протестанти вече далеч не са това, което са били в началото, тоест сто пъти по-зле са. Точно тази тяхна най-зла злост ние взимаме сега от тях[1]. И каквито сме си хора със замах – „вие знаете ли кои сме ние?” – всяка глупост ще представяме като светлина на светлините. А може пък Господ да ни прати спасение заради нашата простота.
Первухин ми изпрати вашите статийки. Подвизавайте се, подвизавайте се! Само средства да имаме. Такова трябва да бъде словото – силно и убедително опровергаващо схващанията на заблуждаващите се. Подбирайте всякакви неща, с които могат да се опровергаят противниците и като подберете нещо, провъзгласявайте го гласно. Този глас навсякъде ще намери отзвук.
Вашата скръб за неудобствата в живота в чужд край ми е отчасти понятна. Нали сте слушали за търпението на Иов? Е, приравнявайте се към него. Какво да се прави? Всеки си има своето кръстче. Това се е паднало на вас, носете си го. И вашият труд ще бъде също като този на Симон Киринеец.
Каква е целта на живота? Целта е Господ да зачете нашите трудове. Слава Тебе, Господи, че има какво да понасяме! Ако не бе това, какво бихме правили, за да угодим на Бога? Където всичко тече по мед и масло, там е трудно човек да си спасява душата. Ободрете се!
Да бъде Божията воля над Преосвещения Александър. Спаси го, Господи, и го помилвай! Нормално е да скърбим, че един си отива час по-рано, друг час по-късно. Макар че дори и сто години, и те са един час.
Желая ви всички блага от Господа. Да благослови Господ вас и вашата съпруга, също и децата. Повече се молете на Господа и Той ще изправи това, което е нужно.
Предайте поклон на познатите. Молете се за мен.
Ваш богомолец:
еп. Теофан
Свт. Феофан Затворник, Письма. Выпуск 2.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Възгледите, които и тогава (по времето св. Теофан), и днес разпространяват „православните” модернисти, на практика са възгледите на либералното протестантство от края на ХІХ век – бел. прев.