„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Как да се кае мирянинът. - Самоопрелестяване. – Наставление към спасение.
С Божия помощ отговарям на писмото ви. Господ е казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил” (Иоан. 6:44). И тъй, макар оръдието на призоваването да е човек, но призивът е от Бога, от призоваващия Бог. Ако усетите този призив, чут вече много пъти по пътя на земното странстване, не ожесточавайте сърцето си. А то се ожесточава от греховната лъстивост, както е казал свети апостол Павел: „Гледайте, братя, да не би у някого у вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог” (Евр. 3:12).
Не бих ви съветвал да навлизате в подробно и тънко изследване на греховете и греховните си навици. Всички тях съберете в един съд на покаяние и хвърлете в бездната на Божието милосърдие. Тънкото изследване на греховете не е за човек, водещ светски живот, то само ще го хвърли в униние, недоумение, смущение. Бог знае нашите грехове, и ако ние постоянно прибягваме в покаяние към Него, Той постепенно ще изцели дори самата наша греховност, тоест греховните навици на сърцето.
Греховете, извършени със слово, дело, също и с помисли, трябва да се кажат на изповедта на духовния отец, а в тънкото изследване на духовните качества, светският човек, повтарям, не бива да се впуска; това е капан, поставен от ловците на нашите души. А той се разпознава по настъпващото у нас смущение и униние, макар и наглед да е облечен в благовидната одежда на доброто. Това черно покривало е необходимо за иноците, за да скрива лъчите на благодатта, сияеща от умовете и сърцата им; необходимо е за преуспелите вече иноци, чието зрение за греховността им не би ги привело в безнадеждност, но единствено в смирение. Така някога Боговидецът Моисей носел покривало на своето сияещо лице.
Трябва да признаем, и това ще бъде напълно справедливо, трябва да признаем, че всички ние, хората, повече или по-малко се намираме в самоопрелестяване, всички сме измамени, всички носим измама в себе си. Това е вследствие от нашето грехопадение, извършено с приемането на лъжата за истина; затова така падаме винаги и днес. Оттук е и това непостоянство у нас! Сутрин съм един, по обяд – друг, следобед – още по-друг и т.н. И двата свята ми въздействат, подчинен съм и на двата, в плен съм и на двата. Духовният свят въздейства чрез помислите в сърдечните чувства, материалният – чрез телесните чувства. И двата примамват към вкусване на забранения плод. Посредством телесните ни чувства, зрението, слуха, усещането, този плод ни се представя прекрасен: помисълът, който е словото на невидимите същества, ни внушава, като казва: „вкуси, узнай!” Съблазняват чрез любопитството, подстрекават чрез тщеславието.
Гласът на изкусителя се разнася в душата ни, гласът, който нашите прародители първи чули в рая: „ще бъдете като богове”. Разнася се и съблазнява, съблазнява и убива.
Затова на човека е дадена нова добродетел: „смирение”, дадено е ново вътрешно делание: „покаяние”. И деланието, и добродетелта са наистина чудни! Те са коренно противоположни на това, чрез което сме паднали. Чрез покаянието се умъртвява пагубното влияние на телесните чувства, а чрез смирението се унищожава високоумието, тщеславието, гордостта житейска, накратко, всичко онова, от което човек, простичко казано, си губи ума.
Какво да правим тогава? – Не трябва да се смущаваме от настъпващите промени като нещо необикновено; не трябва да се впускаме в тънко изследване на греховете, но да прекараме живота си, като постоянно се каем и се признаваме за грешни във всичко, вярвайки, че милосърдният Господ ще приеме в обятията на Своето милосърдие, в лоното на спасението всеки, който само признае своята греховност. Това не се отнася за смъртните грехове, за които Бог приема покаянието само тогава, когато човек остави смъртния грях.
Задълженията у дома и в домакинството са много полезни: отстраняват безделието и облекчават ума от неговата невидима борба. Борбата при безделие ни възвежда на изключителен подвиг, позволен само ако сме принудени от обстоятелствата, или ни е даден от Бога. Благоразумието изисква да не излизаме на борба, надвишаваща силите ни, а напротив, колкото е възможно да я облекчаваме.
Вярвайте на Всемогъщия Бог, надявайте се на Него, живейте в търпение и в постоянство, живейте в простота, в покаяние и смирение, предавайте се на Божията воля, ако се случи да се отклоните от правия път, отново се върнете на него и ще се спасите.
Святитель Игнатий Брянчанинов, Аскетические опыты, том 2, Письма к мирянам.
Превод: Светла Георгиева