С Божия помощ отговарям на писмото ви. Господ е казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил” (Иоан. 6:44). И тъй, макар оръдието на призоваването да е човек, но призивът е от Бога, от призоваващия Бог. Ако усетите този призив, чут вече много пъти по пътя на земното странстване, не ожесточавайте сърцето  си. А то се ожесточава от греховната лъстивост, както е казал свети апостол Павел: „Гледайте, братя, да не би у някого у вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог” (Евр. 3:12).

Не бих ви съветвал да навлизате в подробно и тънко изследване на греховете и греховните си навици. Всички тях съберете в един съд на покаяние и хвърлете в бездната на Божието милосърдие. Тънкото изследване на греховете не е за човек, водещ светски живот, то само ще го хвърли в униние, недоумение, смущение. Бог знае нашите грехове, и ако ние постоянно прибягваме в покаяние към Него, Той постепенно ще изцели дори самата наша греховност, тоест греховните навици на сърцето.

Греховете, извършени със слово, дело, също и с помисли, трябва да се кажат на изповедта на духовния отец, а в тънкото изследване на духовните качества, светският човек, повтарям, не бива да се впуска; това е капан, поставен от ловците на нашите души. А той се разпознава по настъпващото у нас смущение и униние, макар и наглед да е облечен в благовидната одежда на доброто. Това черно покривало е необходимо за иноците, за да скрива лъчите на благодатта, сияеща от умовете и сърцата им; необходимо е за преуспелите вече иноци, чието зрение за греховността им не би ги привело в безнадеждност, но единствено в смирение. Така някога Боговидецът Моисей носел покривало на своето сияещо лице.

Трябва да признаем, и това ще бъде напълно справедливо, трябва да признаем, че всички ние, хората, повече или по-малко се намираме в самоопрелестяване, всички сме измамени, всички носим измама в себе си. Това е вследствие от нашето грехопадение, извършено с приемането на лъжата за истина; затова така падаме винаги и днес. Оттук е и това непостоянство у нас! Сутрин съм един, по обяд – друг, следобед – още по-друг и т.н. И двата свята ми въздействат, подчинен съм и на двата, в плен съм и на двата. Духовният свят въздейства чрез помислите в сърдечните чувства, материалният – чрез телесните чувства. И двата примамват към вкусване на забранения плод. Посредством телесните ни чувства, зрението, слуха, усещането, този плод ни се представя прекрасен: помисълът, който е словото на невидимите същества, ни внушава, като казва: „вкуси, узнай!” Съблазняват чрез любопитството, подстрекават чрез тщеславието.

Гласът на изкусителя се разнася в душата ни, гласът, който нашите прародители първи чули в рая: „ще бъдете като богове”. Разнася се и съблазнява, съблазнява и убива.

Затова на човека е дадена нова добродетел: „смирение”, дадено е ново вътрешно делание: „покаяние”. И деланието, и добродетелта са наистина чудни! Те са коренно противоположни на това, чрез което сме паднали. Чрез покаянието се умъртвява пагубното влияние на телесните чувства, а чрез смирението се унищожава високоумието, тщеславието, гордостта житейска, накратко, всичко онова, от което човек, простичко казано, си губи ума.

Какво да правим тогава? – Не трябва да се смущаваме от настъпващите промени като нещо необикновено; не трябва да се впускаме в тънко изследване на греховете, но да прекараме живота си, като постоянно се каем и се признаваме за грешни във всичко, вярвайки, че милосърдният Господ ще приеме в обятията на Своето милосърдие, в лоното на спасението всеки, който само признае своята греховност. Това не се отнася за смъртните грехове, за които Бог приема покаянието само тогава, когато човек остави смъртния грях.

Задълженията у дома и в домакинството са много полезни: отстраняват безделието и облекчават ума от неговата невидима борба. Борбата при безделие ни възвежда на изключителен подвиг, позволен само ако сме принудени от обстоятелствата, или ни е даден от Бога. Благоразумието изисква да не излизаме на борба, надвишаваща силите ни, а напротив, колкото е възможно да я облекчаваме.

Вярвайте на Всемогъщия Бог, надявайте се на Него, живейте в търпение и в постоянство, живейте в простота, в покаяние и смирение, предавайте се на Божията воля, ако се случи да се отклоните от правия път, отново се върнете на него и ще се спасите.

Святитель Игнатий Брянчанинов, Аскетические опыты, том 2, Письма к мирянам.

Превод: Светла Георгиева