(примерен спор на православен с модернист)

О. Александър Шмеман е доста известен и за православния християнин никак не е трудно да попадне на някоя дискусия в Интернет, където се обсъждат неговите отклонения от Православната вяра. Направи ми впечатление, че тези дискусии често протичат по точно определен начин, който е приложим към всички дискусии на православните с модернисти. По-долу прилагам схема на една такава дискусия, за да могат желаещите да се запознаят с нея и да не хранят прекалено големи илюзии за обръщането на модернистите, нито пък да се осланят на силата на доводите. Смисълът на тези дискусии е по-скоро в утвърждаването на православните, а при излагането на доводите – остава ни да се надяваме само на Бог. Тя звучи примерно така:

Защитник на Шмеман: Какво плещите и обиждате достойния човек? Та Шмеман това не го е казал!

Защитник на Православието: Как да не го е казал? Да не би ние да сме си го измислили?

Защитник на Шмеман: Къде го пише? Посочете! Книга, страница, ред, буква!

Защитник на Православието: Ето тук.

Защитник на Шмеман: Я да видим! Не, това не е същото издание.

Защитник на Православието: Добре, ето друго издание. И там това е казал.

Защитник на Шмеман: А бе, невежи идиоти, вие просто не сте разбрали какво е казал!

Защитник на Православието: Тогава, обяснете ни, моля, как вие разбирате това, което е казал!

Защитник на Шмеман: Това, което той е казал, трябва да се разбира ето така!

Защитник на Православието: Ама той точно ТОВА не е казал!

Защитник на Шмеман: Ух, че сте и вие! Казал, не казал, все за дреболии се хващате! Вижте, аз изобщо не признавам това, но даже и да го е казал, то съвсем не противоречи на светоотеческото учение.

Защитник на Православието: Че то съвсем не е съгласно с него!

Защитник на Шмеман: А къде и на какво точно противоречи? Дайте светоотеческия текст, цитат, всичко...

Защитник на Православието: Ами ето - тук така е написано.

Защитник на Шмеман: Преводът не е верен. Дайте гръцкия текст.

Защитник на Православието: Ето гръцкият текст. И там така е написано.

Защитник на Шмеман: Какви сте тъпаци! Пак нищо не сте разбрали!

Защитник на Православието: А как трябва да го разбираме?

Защитник на Шмеман: Трябва да се чете ето така...

Защитник на Православието: Да се чете така? Че тук, пък и изобщо никъде нищо такова не е написано!

Защитник на Шмеман: Е, и?

Защитник на Православието: !!!!!!!!!!!!!

.....

Какво да отговориш?! А и да отговориш. Е, и?! Мисля, че основният проблем се крие в особената позиция, която заемат модернистите не само при спор, а и въобще. Тази позиция и целия им мироглед си позволих да нарека: „богословие на кибиците”. Да, съгласен съм, че трябва да дам известно обяснение.

„Кибик” в българския език има две значения. Първото е вид жаба. Голяма жаба. Името й е станало нарицателно у народа заради един доста странен неин навик. Кибикът живее в блатата, намиращи се недалеч от наблизо течащата чиста рекичка. По причина, известна само на Твореца, един или два пъти дневно кибикът излиза от блатото, чучва на речния бряг, и, клечейки в характерната за него жабешка поза, забива тъп поглед в чистата повърхност на водата. След като поседи така около половин час, той плюва два-три пъти по посока на реката и се връща обратно в блатото. Това съм го виждал с очите си като дете.

Второто значение е преносно. Обикновено, когато някои играят на карти или табла, около играчите застават един особен тип хора, които винаги шумно коментират или оспорват действията на играещите. Сами никога не вземат участие в играта. Не мога да кажа защо. Дали защото играчите не ги пускат или защото кибиците не искат?... Това не е важно. Важен е принципът, а именно:

Кибиците винаги много знаят, но никога не играят. Винаги оценяват, но сами никога не биват оценявани. Което ме подсеща за една мисъл на Шотр Руставели: „Всеки се мисли за герой, когато гледа боя отстрани!” Същото отношение имат модернистите и към духовната борба и подвига – все много знаят, но никога не играят. Изказват се понякога, при това доста грубо по отношение на подвига, но по правило никога сами не запретват ръкави.

Същото кибическо отношение имат и като спорят – винаги оценяват, ала съвсем не искат да бъдат оценявани. Клечат на брега на чистия поток на Православието, не влизат в него, а само го гледат тъпо и плюват. Плюват, плюват, но никога не се хвърлят да плуват. Е, и?!