Историята на Църквата свидетелства, че християните често са били обземани от есхатологически очаквания и страхове и тези явления имат дълга история. Още св. ап. Павел писал на солунските християни: „Молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. Никой да ви не прелъсти по никой начин” (2 Сол. 2:1-3).

За съжаление, такива поколебавания в мислите и дохождания в ужас са се случвали и в по-късни времена. Както пише св. Иполит Римски, един предстоятел на сирийска църква „убедил много от братята заедно с жените и децата си да отидат в пустинята и да посрещнат Христа. И те блуждаели из тамошните планини и пътища, та малко останало да бъдат заловени като разбойници и подложени на телесно наказание от местния управник. Добре че жената на този управник се оказала вярваща и изпросила от мъжа си да остави това дело без последствия, да не би по вина на такива да бъде възбудено гонение на всички християни”^[1].

От по-скорошните такива дохождания в ужас следва да споменем старообрядческия разкол от 1666 г. и следреволюционните бягства в „катакомби”. Старообрядците виждали антихриста в руските императори, а „катакомбниците” - в болшевишките вождове. Но и първите и вторите явно сбъркали при определянето на антихриста. В Русия вече отдавна няма императорска власт. Последният руски император, който според представите на старообрядците е антихрист, църквата причислила към лика на светиите. Изчезнала и властта на болшевиките. Останала само вечната погибел на онези, които самоволно напуснали спасителната ограда на Църквата по причина на възцарилия се, както мислели, в света антихрист.

Би трябвало от тези църковни разколи всички ние да сме се научили да се не поколебаваме тъй скоро в мислите си, според думите на апостола, нито да дохождаме в ужас във връзка с настъпващите, според някои, последни времена и да не бързаме да напускаме спасителната ограда на Църквата. Но не. Настъпва нова гвардия от „протопопове”^[2], архимандрити и иеромонаси, които са готови да причинят нов разкол в Църквата и отново се намират такива, които са готови докрай да следват своите наставници. Но къде този път новите „протопопове” съзират антихриста?

В тъй наречения „нов световен ред” или в „тайното световно правителство”, което използвало глобализационните процеси и трябвало вече да направи своята власт над света явна. Важна съставна част от този процес според протопоп-идеолозите се явявало присвояването на индивидуални номера на всички жители на земята. В Русия това е ИНН - индивидуальный налоговый номер (индивидуален данъчен номер). След като номерира всички жители на земята, тайното световно правителство щяло да изведе от обращение наличните пари и да ги замени с индивидуални пластмасови карти, които пък на свой ред щели да бъдат заменени с някакви чипове, имплантирани по хирургически път под кожата на челото и на дясната ръка на човека. Цялата информация от тези чипове щяла да се предава в централен компютър, намиращ се ту в Брюксел, ту в Страсбург. Цялата тази схема на готвещото се възцаряване над света на „тайното световно правителство” се свързва от протопоп-идеолозите с думите на книга Откровение: „И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му” (Откр. 13:16-17).

Според тази схема се оказва, че християнин, който желае своето спасение, по никакъв начин не бива да приема ИНН. Приемайки ИНН, той бил получавал, казват, ни повече, ни по-малко начертанието на звяра (печата на антихриста) и вечно осъждане (Откр. 14:10-11). В същото време отказът от ИНН гарантирал вечното спасение. „Настъпва такова удивително време, когато хората и без други заслуги пред Христа само с единия отказ да приемат номер ще влизат в царството небесно. И обратното, приелите „печата” със сатанинската символика ще се лишат от спасение независимо от всички заслуги пред Църквата”^[3].

Съгласете се, че звучи изкусително. Отказваш се от ИНН и хоп - в Царството Небесно! Обикновено гарантирано вечно спасение обещават презокеанските сектантски проповедници, а тук - наши доморасли такива.

Да се постави под тотален контрол човечеството с помощта на глобална масова компютъризация, е една абсолютно утопична идея. Също както и идеята за пълно извеждане от оборот на парите в брой по цялата планета. Що се отнася до Русия, забележително би било, ако в близките десет години в страната най-после бъде завършена поне електрификацията, тоест електричеството най-после да достигне до най-отдалечените краища на страната. В Русия и досега цели региони са без електричество, а ревнителите не по разум плашат християните с тотален контрол. Та нали без електричество и най-съвършеният компютър се превръща в купчина желязо, а Русия съвсем не е най-бедната държава на планетата. Има много държави, в които да имаш телевизор се счита за лукс. И всички тези държави с примитивна икономика трябва да бъдат изравнени с високоразвитите, иначе не би се получил никакъв тотален контрол. За да има такъв контрол, а също и за да се изведат от оборот парите в брой, трябва всеки местен жител на всяка бананова република да бъде винаги и навсякъде обкръжен от компютърни системи. При това на тези жители и през ум не би трябвало да им минава да предадат всички обкръжаващи ги компютри в най-близкия пункт за изкупуване на ценни метали.

За тоталния контрол на антихриста над човечеството, какъвто, разбира се, ще настъпи, когато това допусне Бог, съвсем не е нужна някаква компютъризация. Антихристът ще бъде човек, в който ще се всели сам князът на тъмнината – сатаната. Говорейки за християните, против които в последните времена ще води борба антихристът, св. Кирил Иерусалимски пише, че те „ще водят битка със самия сатана”, тъй като „сатаната ще се възползва от антихриста като от оръдие, действайки чрез него самолично”^[4]. Сатаната знае всичко за всички хора живеещи или някога живели на земята и не му е нужно никакво събиране на информация с помощта на компютри. Цялата информация достига до него посредством подчинените му демони. Сатаната не само контролира човечеството в смисъл на най-пълно събиране на информация за него, но по Божие допущение оказва и силно влияние на текущи събития.

Един тиваидски старец разказвал, че бил син на идолски жрец. Още като дете бил в храма, когато неговият баща принасял жертва на идолите. „Веднъж, след като бащата излязъл от храма, синът тайно влязъл там и видял сатаната. Той седял на трон и пред него стояло многочислено войнство. Приближил се един от сатанинските князе и му се поклонил. Сатаната го попитал: „Ти откъде си?” Князът отвърнал: „Бях в една страна и причиних там голям смут и война, предизвиках кръвопролитие и дойдох да те известя за това.” <...> Дошъл друг, поклонил се и сатаната го попитал: „Ти откъде си?” Демонът отвърнал: „Бях в морето, подигнах буря, потопих кораби, умъртвих много хора и дойдох да те известя за това.” <...> И трети дошъл и му се поклонил, а сатаната го попитал: „Откъде си?” Демонът отвърнал: „Бях в един град. Там имаше сватба, аз предизвиках свада и голямо кръвопролитие, убих самия младоженец и дойдох да те известя за това.” <...> И още един демон дошъл и му се поклонил, а сатаната попитал: „Ти откъде идеш?” Демонът отвърнал: „От пустинята. Изминаха четиридесет години, откакто се боря с един монах и едва сега удържах победа над него: тази нощ го хвърлих в прелюбодейство.”^[5]

Ето този сатана, когото видял в детството си тиваидският старец, ще се всели в антихриста и лично с него ще водят борба православните християни в края на времената. Нищо чудно, че великите Божии угодници молели Бог да ги избави от това време, когато на земята ще действа антихристът. Сатаната и сега води битка с нас, но последните седем години преди края на света той ще действа, използвайки човек като свое оръдие. За събиране на информация на сатаната му е достатъчен огромният брой демони, които му служат. И тази информация никога не се унищожава поради безплътността и безсмъртието на демоните. Изключение е налице само в случаите, когато с Божията благодат се заличават в бесовските списъци изповяданите от грешниците грехове. Нима може да става сравнение с пълнотата и степента на съхранение на информацията събрана с помощта на компютър и други човешки средства?!

На новите „протопопове”, които са готови да завлекат в разкол част от православните християни, трябва да бъде обяснено, че брюкселският „звяр”, с който вече двадесет години плашат православните християни чрез различни листовки и книжки, не е истинският антихрист.

Забележително е, че всички рупори на пропагандата срещу ИНН приеха ИНН и украсиха с този номер издателските данни на своите издания. На забележка по този повод редакцията на „Руски вестник” отговори, че тях точно този ИНН, който те са приели не ги заплашва. ИНН бил опасен само когато се приемал от физическо лице, тоест от конкретен човек, а не от организация – юридическо лице. Организацията, казват, нямала богоспасаема душа. Наистина организацията няма душа, но пък не може да се каже, че членовете на редакцията на „Руски вестник” нямат души, на които ИНН приет от редакцията би могъл да навреди. Когато отделни храмове и манастири се възпротивиха да приемат ИНН именно в качеството си на юридически лица, тогава „Руски вестник” вместо да сподели с тях своите йезуитски извъртания, всячески поддържаше тяхното противопоставяне на църковните власти.

Разбира се, редакциите на "Руски вестник", "Сръбски Кръст", "Завтра" и т.н. разбират, че проблемът не е в ИНН или в това, че този номер може да увреди богоспасаемата душа. А в това, че зад тези и други редакции стоят интересите на различни политически групи - евразийци, комунисти, монархисти, православни сталинисти и т.н., недоволни от курса, който е поела съвременна Русия. Тези групировки имат интерес Русия да се развива по друг начин. И в случая Църквата за тях е просто сила, една от силите според тях, способна да повлияе на ръководството на страната.

Сайт на прот. Пьотр Андриевски

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] Св. Ипполит Римский. Творения. Свято-Троицкая Сергиева Лавра. 1997. Вып.1.С.128.

[2] Протопоп Авакум бил един от водачите на старообрядческия разкол. Отличавал се с нечувана гордост и буквално бил обзет от дух на непрестанна критика към държавната и църковната власт. Царете и патриарсите, разбира се, били любимата му мишена. Признавал самозапалването, тоест самоубийството, като форма на борба срещу антихриста и служение на Христа. Тази готовност за самоубийство вероятно е и поводът за аналогията, по силата на която о. Пьотр нарича днешните борци с новия световен ред „протопопове”. Накрая на живота си получил това, което тъй силно желаел - бил изгорен като хулител на Църквата – бел. прев.

[3] «Русский Вестник», 2000, №43-45.

[4] Св. Кирилл Иерусалимский. Творения. М. 1885. С.261, 258.

[5] Св. Игнатий Брянчанинов. Отечник. СПб..1903. С..479.