„Възлезе на планината Иисус да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.”

Лука 9:28-29

Още преди създаването на света във времето, в предвечния Божествен съвет било предвидено грехопадението на човешкия род. Затова и заедно със сътворението на света и човека било предопределено и спасението на човека посредством изкупителните страдания на Богочовека.

Когато настъпило предопределеното изпълване на времето, Синът Божий действително се въплътил и пострадал за човешкия род. Но за да могат тези страдания не само да се състоят, но и по подобаващ начин да бъдат възприети, отначало от учениците, а след това и от цялото човечество, Спасителят през времето на Своя земен живот постепенно подготвял Своите избрани ученици, а чрез тях и цялото човечество за подобаващото възприемане на тези страдания. Затова Той многократно се моли за Своите страдания на Своя Небесен Отец и затова многократно беседва за тях със Своите ученици.

Затова и сега Той възхожда на планината Тавор. Възхожда, за да се помоли, и по време на молитвата да яви на учениците Своята слава, та като Го видят разпнат, да разберат, че Неговото страдание е страдание доброволно, и Сам Той, макар да страда по човечество, по Божествената Си природа е сияние на Отца.

И вижте колко силна и действена е Неговата молитва!

Той се моли за Своите страдания и по време на молитвата Неговото човечество се озарява от славата на Неговото Божество. И това е съвсем естествено последствие от Неговата молитва. Духът на молитвата се слива с Божия Дух и изпълва със светлина душата на Иисус. Преизобилието на тази светлина не се удържа в душата и се излива по тялото, просиявайки в лицето. И тук не се вмества, а осиява и преобразява самата дреха. Разширявайки се, още повече обзема душите на апостолите и се отразява във възклицанието на Петър: „Добре е да бъдем тука” (Мат. 17:4). Преминава в областта на невидимия свят, привличайки оттам Моисей и Илия, достига самите недра на Небесния Отец, явявайки Неговата любов в тържественото свидетелство за Възлюбения: „Този е моят възлюбен син” (Мат. 17:5).

О, чудо на молитвата, която с едно действие обема небето и земята и самото Божество! Наистина величествен пример, о, братя!, представлява за нас тази молитва на Богочовека. Пример, който и нас призовава да го последваме и да го направим постоянно правило в нашия живот. Нека никой от вас да не мисли, че този пример не се отнася до нас, тъй като е дело на Богочовека. И до нас се отнася, защото в нас, макар и не в такава степен, трябва да се извършва това, което се извършило в Христа. „Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос” (Фил. 2:5).

Спасителят и Богочовекът имал нужда от молитва. Нима ти, човече, нямаш нужда от нея? Ако разглеждаме теб като твар, като Божие създание, какво значиш ти извън Божието сътворение и съхранение? Нищо. Както твоето нищожество няма никакво право на битие, тъй и твоето битие няма никакво право на блаженство. Само по Божията благост ти съществуваш и само по Божието милосърдие можеш да бъдеш блажен. И още: Ти не си просто син на първосъздадения Адам. Ти си син на съгрешилия Адам и затова си осъден от Божественото Правосъдие. Ти си един от неговите потомци, които всички се раждат в грях по думите на праведния Иов: „Кой би бил чист от сквернотата на греха? Никой, дори един ден да е живял на земята” (Иов 14:4-5 - слав.). За това ти имаш нужда не от Божия милост като Негово създание, а от помилване като грешно Негово създание.

Зная това, ще кажеш ти, но не мога да принудя себе си към молитва, тъй като нямам необходимото настроение. Истина говориш ти, човече, само че от тази истина правиш неправилен извод. Наистина в човешката природа има странна двойственост и противоречие в стремежите. От една страна, чувство на нужда от Божественото и желание да се общува с Бога, а от друга – някаква тайнствена неохота да се занимаваш с Божественото и склонност да се избягва събеседването с Бога. Не е трудно да се разбере, защо това е така. Първият от тези стремежи принадлежи на първосъздадената природа, а вторият - на природата повредена от греха. Това е продължаващото до днес движение, което се появило в прародителите след първото нарушение на Божията заповед. „И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога” (Бит. 3:8). Ако ти подобно на твоите прародители искаш да бягаш от Господа, бягай. Но знай, че за това бягство от Господа огнен херувим ще те изгони от чертога на райското блаженство. А ако искаш да блаженстваш с Господа, не бягай от Него, а напротив, прибягвай към Него, преборвайки в себе си греховното отчуждение от Него.

Аз се моля, ще кажеш ти, но молитвата ми е недействена и безплодна. Наистина случва се молитвата ни да бъде такава, но не по своето същество, а заради нашата немощ. Твоята молитва бива недействена и безплодна, защото ти се молиш не за това, за което трябва да се молиш, или защото се молиш не както трябва. „Бъди мъдър в твоята молитва, казва св. Исаак Сирин, не проси в нея нищо тленно и суетно, помнейки заповедта на Спасителя: „първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това – тоест всички потребности за временния живот – ще ви се придаде” (Мат. 6:33). А ако искаш моли се за земни неща, проси за себе си това, което смяташ за нужно и полезно. Но изпълнението или неизпълнението на твоята молитва предоставяй на Божията воля с вяра и упование на всемогъществото, премъдростта и благостта на Божията воля. Този превъзходен образ на молитва ни е дарувал Този, Който в Гетсиманската градина се молил да Го отмине определената за Него чаша. „Но нека бъде не Моята воля, завършил Той Своята молитва към Отца, а Твоята” (Лука 22:42).

Св. Иоан Лествичник казва: „Не употребявай в молитвата си високоумни изрази. За Небесния Отец простият и безхитростен детски говор е по-благоугоден от красноречието на мъдреците на тоя свят. Избягвай многословието в молитвата, помнейки, че една дума на митаря умилостивила Бога и едно изречение изпълнено с вяра спасило разбойника на кръста, а блудният син с една дума умилостивил своя баща. Не бъди дързък в молитвата дори да си придобил чистота. Напротив, пристъпвай към Бога с най-дълбоко смиреномъдрие. Дори да си достигнал върха на стълбицата на добродетелите, пак се моли като грешник, защото всички сме грешници, макар и в различна степен. Моли се с вяра, защото вярата окрилява молитвата, а без вяра молитвата не може да полети към небето. И накрая, ако дълго си пребивавал в молитва и не си видял плод от нея, не казвай: нищо не съм придобил. Защото самото пребиваване в молитва вече е придобивка. И кое благо е по-голямо от това да се прилепяш о Господа и да пребъдваш непрестанно в единение с Него?” (Лествица, Слово 28).

Ако ти се молиш, Господ няма да те отхвърли. Моли се в началото, както можеш, с несъвършена молитва, и Господ ще ти даде молитва съвършена. А тази последната ще те възнесе не само на Тавор, но и на самото небе! Амин.

Произнесено на 6 август, 1928 г. в гр. Варна

Святитель Феофан Полтавский, Жизнеописание, проповеди, письма.

Превод: свещ. Божидар Главев