„Божествени пророче, с молитва и милост ти пак отваряш небесата и богатно обдаряваш с дъжд жадуващите люде.”

Малка вечерня, втора стихира на стиховните, гл. 2

Преди празника на св. пророк Илия по стар стил (2-ри август) винаги вали. В чест и памет на онзи, който за три години и половина затвори небето заради нечестието на цар Ахав и Божия народ, а след това отново изпроси дъжд за земята.

Аха­в бил идо­ло­по­клон­ни­к и се покланял на Ва­а­л, за­став­яйки своя на­род да прави същото. За царя не било трудно да накара из­ра­ил­тяните да изоставят истинския Бог и да започнат да се покланят на немите идоли, защото слу­же­нието Богу изисквало пост и молитва, добродетелен живот и съ­кру­ше­ние за гре­ховете, а поклонението на идо­лите не само било лесно и не изисквало никакви усилия, но дори напротив – обикновено се съпровождало с танци, пир­ше­ства­, пиян­ство и дру­ги чув­ствени наслаждения.

Тогава пророк Илия отишъл при Ахав и му казал, че ако заедно с народа не се объ­рне към истинския Бог, Той ще накаже земята. Царят не по­слу­шал Божия пратеник и той му казал: „Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума” (3 Цар. 17:1). И наистина по думата на пророка Господ заключил небето и в продължение на три години и половина не капнала и капка дъжд на земята, поради което настъпила суша, а с нея настанал голям глад.

През първата година свети Илия очаквал, че при това тежко наказание Ахав ще осъзнае своето за­блуж­де­ние, ще се обърне към Бо­га с по­ка­я­ни­е и заедно със себе си ще върне на истинския път и развратения от него на­род. Това обаче не станало - Ахав, оже­сто­чавайки сърцето си като египетския фараон, не само не се отказал от своето нечестие, но дори започнал да пре­сле­два и уби­ва­ онези, които бла­го­уго­ждавали на Бо­га. Тогава пророкът продължил наказанието и през следващите две години и шест месеца.

Виждайки обаче страданието на хора, добитък и на цялата земя, св. Илия отново отишъл при царя, за да го убеди да изостави идолопоклонството и да се обърне към истинския Бог. За тази цел той предложил на Ахав да направят два жертвеника на планина Кармил – един на Бог и един на Ваал, да принесат на тях телци и върху чийто жертвеник падне огън от небето и изгори жертвата, то този бог ще бъде признат за ис­тинския Бог и Нему ще трябва да се покланят всички.

Така и сторили. Събрал се целият народ, направили два жертвеника и поставили на тях телци. Цял ден чак до вечерта жреците на Ваала призовавали своето божество да прати огън от небето, но това не станало. Тогава пророк Илия се помолил на своя Бог да стори чудо, за да повярват всички, че Той е истинският Бог, а Илия – Негов пратеник. И в същия миг от небето паднал огън и изгорил не само жертвата, но и самия жертвеник заедно с дървата, камъните и пръстта. Дори водата, с която преди това пророкът заповядал да залеят жертвеника и околовръст, била погълната от огъня. Виждайки станалото, целият народ паднал ничком и силно извикал: Господ е Бог, Господ е Бог!

Св. Илия се обърнал към слисания цар и му казал бързо да се прибира, защото силен дъжд идвал да се излее на земята. Едва сега Ахав осъзнал своето заблуждение и по целия път на обратно оплаквал своите грехове. А пророк Илия тичал пред колесницата му, ра­двайки се за сла­вата на своя Бо­г.

За пламенната си ревност, вярно служение и богоугоден живот този Божий служител бил взет жив на небето, както в дълбока древност преди него бил взет жив и светият праведен Енох. На Преображение Господне пророк Илия се явил заедно с Моисей и беседвал с Господа Иисуса Христа на планина Тавор. Според преданието на Светата Църква той ще се яви с праведния Енох и в края на времената, като Предтеча на страшното Второ Христово Пришествие, за да проповядва, както се пее в службата му, края на всичко^[1], да предупреждава хората да не се покланят на лъстящия ги антихрист и да останат верни на Господа Иисуса Христа. И както във времето на Стария Завет, така и преди свършека на света, изобличителят на беззаконните управници и на лъжливите пророци отново ще призовава от­стъпилите от Бо­га хора да се обърнат към истинския Бог. Тогава и ще приеме телесна смърт за пламенното си служение на Бога и огнените си изобличителни речи срещу царуващия антихрист.

В чест и памет на славния Божий пророк Илия обикновено по време на суша се извършва молебен за дъжд, в който се изпросва застъпничеството на светеца.

За отбелязване обаче е фактът, че всяка година малко преди своя празник или в навечерието му пророкът отключва небето и праща дъжд. Това неизменно става винаги по стар стил (2-ри август). Въпреки обичайната суша и горещини, характерни за този период, преди празника на св. Илия обезателно вали. Дали ще е силен дъжд, придружаван от гръмотевична буря, дали ще е градушка, дали ще е тих, кротък и напоителен дъжд или само за кратко ще преръси, но винаги вали! През своя съзнателен християнски живот пишещата тези редове си спомня само един-единствен път, когато пророкът не прати дъжд в навечерието на своя празник, а отново заключи небето. Това се случи в период на излишно и вредно многодъждие и тогава дори само един ден без дъжд се яви като милост Господня за земята.

Използвана литература: Чети-Минеи на св. Димитрий Ростовски

Четете още: Свети пророк Илия посрамява папския календар

[1] Миней юли, Служба на св. славен пророк Илия, Велика вечерня, пета стихира на Господи воззвах, глас 2.