„Не трябва да се увличаме по популярното човешко мнение, макар това мнение да е мнение на значителното мнозинство. Трябва да се ръководим от светлината на Свещеното Писание и от писанията на светите отци.”

Св. Игнатий Брянчанинов

Ако трябва да определим с две думи отношението на светите отци към книга Откровение и нейното тълкуване, то те са: изключителна предпазливост. Малцина са се осмелили да тълкуват тази книга и тълкуванията им се отличават с това, че в тях липсва познатата категоричност на изказа, която присъства в разясненията на останалите книги на Свещеното Писание. А стиховете, в които се говори за белега на антихриста (13 гл. 17 и 18 ст.) според много тълкуватели са може би най-тайнствените в цялата книга. При тяхното изясняване светите отци се ограничават единствено до това да изкажат някои предположения относно тяхното значение.

Новите тълкуватели

Днес, както си му е „редът”, всичко се обърна наопаки. Прелисти днешният потребител книга Откровение и това, което привлече погледа му в нея бяха точно въпросните стихове. Защото единствено тук той откри нещо познато: в тях се говори за купуване и продаване. Така днешният потребител смело се впусна в тълкувания, без много да се церемони. Не остана и помен от предпазливостта, с която светите отци са пристъпвали към нейното изясняване. И не щеш ли, смисълът изведнъж се оказа пределно ясен за днешните „екзегети”. Днес напук на апостол Павловите думи всички станаха пророци, всички станаха учители, всички станаха тълкуватели (срв. 1 Кор. 12:28-30).

Днес вече и най-празноглавият човек може да ти изнесе лекция за трите шестици, които били печатът на антихриста и как цялото християнство се заключава в това да разпространяваш страха от Системата, основана на този сатанински, както твърдят, символ. Защото нека не се лъжем, но освен страх от Системата, никаква реална съпротива срещу нея днешните есхатолози не успяха да предложат, никакви разумни способи, с които да може ефективно да й се противодейства. Насаждането на този страх обаче продължава с нестихваща сила, а последствията са или дълбока депресия и униние, или разгорещяване и болнава възбуда на съзнанието. Печатът та печатът! Такива хора дори не са видели очевидното в свещения текст, че там се говори за белег, а не за печат, но пък вече са на ти с невидимото и тайнственото.

Новото тълкувание

Казаното дотук касаеше само подходът на въпросните тълкуватели и тяхната духовно-ментална нагласа. Нека видим обаче какъв е плодът на техните трудове – самото тълкувание.

Ако приемем структурата на текста и изложението на тринадесетата глава на книга Откровение като едно здание, то за потребителя-тълкувател последните стихове от главата, където се споменава препятстващият купуването и продаването „печат на антихриста”, са началото и основата на зданието, а отричането от Христа и поклонението на антихриста са следващите етапи или етажи. Тоест смисълът и редът на въпросната глава е обърнат наопаки. Защото в свещения текст първо е поклонението на антихриста (13:3), което по същността си е отречение от Христа. Вследствие на това, антихристът получава изключителна власт, в резултат на което хората губят своята свобода, и едва най-накрая (13:16) идва „печатът”, по-точно белегът. Тоест началото и основата е поклонението на антихриста, а белегът е завършекът на сградата – покривът. При новите есхатолози всичко е с главата надолу.

Подобен опак прочит на свещения текст виждаме в такъв авторитетен^[1] документ като „Окръжното послание на Свещения Синод на Еладската Църква № 2641 от 9 февруари, 1998 година”. Окръжното е издадено по повод смутовете около влизането на Гърция в Шенгенското споразумение, но и досега се ползва като авторитетна обосновка от борците срещу „Системата на идещия антихрист”. В този документ се твърди следното: „Печатът”, независимо дали това ще бъде името на антихриста или числото на името на антихриста, когато дойде моментът на неговото поставяне, самото това поставяне ще повлече след себе си отречение от Христа и съчетаване с антихриста, когато този печат бъде приет доброволно от човека”.

В свещения текст обаче е точно обратното. Виждаме, че белегът ще бъде поставен след това отречение^[2], следователно печатът не може да „повлече след себе си отречение от Христа”, тъй като по време на неговото поставяне отречението вече ще е налице.

Същата грешка при тълкуването се тиражира и в „Обръщението на Свещения Кинотис на Света Гора Атон по повод проекта на закона за защита на човека от събиране и използване на сведения от личен характер от европейската шенгенска информационна система от 24 февруари, 1997 година”, в което се твърди: „Опасността от скорошно появяване на подобна европейска, а после и на световна информационна система от типа на шенгенската, съвсем не е плод на нечия фантазия, впрочем както и възможността тя да бъде използвана с антихристиянски цели с цел налагане в бъдеще на единна световна политико-икономическа, а след това и духовна диктатура, както това е описано в 13-та глава на Апокалипсиса”.

Само че написаното в 13-та глава на Апокалипсиса гласи точно обратното. Според свещената книга „духовната диктатура” предшества „политико-икономическата” като в началото на всичко е поклонението на антихриста, което е отречението от Христа. Поставянето на печата представлява сатанинско посвещение, което ще копира модела на християнското кръщение, в което първо е отречението от сатаната, следвано от кръщението и накрая е запечатването с даровете на Св. Дух.

В тълкувания като горните две е налице такова разбиране за свободата, което е изцяло плод на елински и либерални духовни нагласи, а не на християнско съзнание. Всъщност и двата документа са стъпили здраво на елинска и либерално-демократична идейна основа. Християнската лексика в тях изпълнява само камуфлажна функция, прикриваща при това твърде нескопосано истинската идейна насоченост на написаното, а декларираните опасения носят светски и съвършено бездуховен характер.

Гъркът е елин и демократ в кръвта си^[3]. В Църквата и в средата на християнството тази болест е излечима посредством събличане на ветхия човек, пък бил той и елин. Но за да лекува човек въпросната болест, тя трябва да се припознае като такава. А гръцкото богословие, уви, не предлага трудове, в които да има такова припознаване. Напротив, пълно е с трудове, които представляват или открита апологетика на елинизма и демокрацията, или преобличане на тези две гръцки „прелести” в християнска премяна. Затова и тълкуването на книга Откровение в цитираните документи, а и в писанията на много гръцки духовници, е фундаментално материалистично и бездуховно. Изобщо за гръцкото богословие това е често срещано явление. Тъжното е, че много християни се увлякоха по този начин на разсъждение, а за християните такива нагласи на съзнанието би трябвало да са напълно чужди^[4].

Ще направим кратък преглед на съдържанието на 13-та глава, като посочим някои особености в тълкуването на новите есхатолози. В стиховете от първи до трети се описва явяването на звяра, който излиза от морето. Това според светите отци е самият антихрист. Змеят, за който става въпрос във 2-ри стих е сатаната, за който се споменава в 3-ти стих на 12 глава.^[5] Още тук е налице първото противоречие с тълкуването на новите есхатолози, за които приемането на антихристовия печат е самото отречение. В третия стих ясно се вижда как и защо огромното мнозинство от човеците още на този етап, преди поставянето на белега, загубват свободата си. „И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха (к.м.) на змея, който бе дал власт на звяра” (Откр. 13:3). И после в 5-ти стих: „Даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца”.

Несъмнено, когато някой придобие власт над другиго, последният губи свободата си: „от когото някой бъде победен, от него бива и поробен” (2 Петр. 2:19). В случая е налице класическата и известна още от райската градина „система” на придобиване на власт от сатаната и загубване на свободата от човека. Налице е пълна симетрия – в края на времената ще бъде същото, каквото и в началото. Първите хора загубиха свободата си в райската градина. По същия начин и накрая причина за отречението от Христа няма да бъде някаква политическа, икономическа, технологична или друга система. Причината отново ще бъде, както и в райската градина, доброволното човешко произволение към Божия противник, и това произволение накрая просто ще бъде зафиксирано от сатанинския белег („печат”). Системата е само декор, на който се случват отношенията на човека с Бога или с дявола. В този дух са и думите на ап. Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч” (Рим. 8:35)? За онзи, който иска да бъде с Христос, външните обстоятелства („системата”) не могат да бъдат пречка, както не са били и през всички гонения на християнството от първите векове до днес. Християни са оставали такива сред гонения, християни са отпадали от вярата в мирно време. Човешкото сърце е мястото, където става или отричането от Бога, или отричането от сатаната, и външните обстоятелства няма как да променят това. Печатът само ще скрепи и подпечата наяве един предварително сключен договор със сатаната върху плътените скрижали на сърцето.

Как се случват нещата всъщност. Според св. Андрей Кесарийски антихристът ще успее да спечели битката за сърцата на людете чрез някакво фалшиво, привидно чудо. Според други тълкувания на 3-ти стих антихристът ще представи пародия на Христовото Възкресение. Именно от това лъже-чудо хората ще попаднат под неговото силно очарование, ще тръгнат подир звяра и като резултат ще се поклонят на змея. Тоест доброволно ще преминат под робството на сатаната и антихриста. И много е важно да се отбележи – без политическа или икономическа принуда и употреба на високи технологии. Насилието съвсем не се изключва от схемата, разбира се, но то е следващ етап. Поклонението обаче предшества печата.

Съвсем очевидна е разликата с визията на новите есхатолози. Те очевидно виждат някаква магическа сила в самия „печат”, а освен това придават огромно значение на политиката, икономиката и технологиите.

В книгата „Фалшификация на учението за антихриста” на манастира Големия Метеор четем: „Начертанието ще разврати свободата на човека и дяволът с усърдие ще сграбчи волята на човека, като я направи неспособна за покаяние и в крайна сметка ще го доведе до отречение на Христа”. Книгата представлява неумел опит да се разкритикуват възгледите на Никополския митрополит Мелетий изразени в книгата му „Начертанието на антихриста в православното предание”. Митрополит Мелетий се явява един от малкото критици в Гърция на вижданията на новите есхатолози. В цитирания откъс отново личи познатият, преобърнат образ на реалността, отречението се представя като следствие на „печата”. Няма да спрем да повтаряме, та дано чуе някой, че в текста на Откровението първо е отречението, а начертанието - накрая.  Освен това в цитирания пасаж и изобщо в есхатологичния модел на новите „екзегети” Вседържителят Бог по някаква непонятна причина отсъства и съответно сатаната е оставен да прави, каквото си ще. И всичко зависи от всемогъщия „печат”!

Дяволът не може да подчини волята на човека, ако това не бъде допуснато от Господа. За да бъде допуснато от Господа обаче трябва човекът вече да се е отрекъл от Христа. Тогава Божията благодат отстъпва и човекът става подвластен на сатаната. Натрапва се усещането, че свещеният текст се тълкува от истински безбожници. Те смятат, че поради една невинна грешка, примерно, поради незнание или неинформираност, човек би могъл да приеме някаква карта, в която не знае, че е въведен тайнствен и зловещ код, в който скрито е вграден знакът на антихриста, и тъй да загуби свободата си, че повече да не може да се покае. Получава се така, че Бог като Промислител е изхвърлен от този есхатологичен модел. А ние не можем да скъсаме с убеждението, че Бог е Бог както на добре информираните, така и на недотам информираните, и неведнъж е доказвал, че може да се грижи за едните и за другите^[6].

Ако се усъмним, че може да има отречение от Христа, което да става неизвестно и тайно за самия отричащ се и че би могло с някакъв хитър трик дяволът да придобие човека, новите есхатолози обикновено имат готов отговор: „Бащата на лъжата не би играл честно и открито. Вие явно забравяте, че дяволът е извънредно зъл и лукав и не би се спрял пред нищо, за да овладее и погуби човека.”

Не, не забравяме това. Но новите есхатолози забравят един твърде основен принцип, който е много добре формулиран от преп. Макарий Велики: „Бидейки подчинено Божие създание, дяволът изкушава и мъчи хората не така, както на него му се ще и смята за нужно, но до степента, до която бъде допуснат от неговия Създател”^[7]. Да, дяволът е велик измамник и душегубец, но действа в периметър и по начин допуснат от Господа.

Да вземем например прелъстяването на нашите прародители в рая. Нима не би могъл тогава дяволът да им предложи салата от различни плодове, в която тайно да е сложил и плод от дървото за познаване на добро и зло? Такова външно, формално оскверняване обаче не представлява по същество съзнателно нарушаване на дадената от Господа заповед. Първо, това не би било допуснато от Господа, и второ, такава победа не би имала цена за дявола - той горделивият желае не просто да излъже човека, но да го прелъсти, да го преобърне и да спечели сърцето му. Именно това се случи с нашите прародители.

Според св. Григорий Палама прародителите ни са били удивени от това, че змията им е проговорила с човешка реч. Слухът им бил погъделичкан и с прелъстителното обещание, че ще станат като богове, а накрая сатаната се погрижил да разклати авторитета на Този, Който бил дал заповедта. Да, сатаната си послужил с измама, но прародителите направили напълно съзнателен и явен избор, като предпочели думата на тварта пред думата на Твореца. Нарушаването на заповедта също било явно и безспорно. Казано им било: не яжте, а те яли.

Сатаната е същият и в края на времената според описаното в книга Откровение. Виждаме как неговото оръдие антихристът чрез лъжливо чудо ще доведе хората до екзалтация: „Тогава се почуди цялата земя...”, което именно ще доведе до подчиняването им, както и до поклонение на сатаната и антихриста: „...и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея” (Откр. 13:3). Чрез това фалшиво чудо людете ще бъдат убедени, че именно извършилият го е Бог, а не е Бог Онзи, Който по всякакви начини и чрез много предупреждения е направил необходимото да не се поддават човеците на такива съблазни. Проповедта на пратените от небето в края на времената пророци Енох и Илия е част от тази Божествена грижа да не се съблазнят хората. Спомняме си как Христос удържа апостолите от излишна екзалтация дори когато те извършваха чудеса с Божествена сила. „Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата” (Лука 10:20).

За съжаление, днес сме свидетели как се полагат сериозни трудове в обратна на спасителния Божий план посока и човешкото съзнание, дори на православните, постоянно бива тласкано към именно такова екзалтирано състояние чрез сказания за старци и нови необикновени светии, каквито не е имало досега. В разказите за тях основен акцент пада най-вече върху умопомрачителен брой чудеса, множество видения, пророчества, подвизи, нечувани дори за древните светии, юродство и прочее екстремни прояви на святост. И вместо всичко това да ни накара да застанем нащрек, ние като омагьосани не се и замисляме що за пир по време на чума е този бум на светостта във времена на отстъплението. В тези времена, за които Господ предупреждава, че ще се подигнат множество лъжепророци и ще прелъстят мнозина, показвайки големи личби и чудеса. Нещо повече, те ще се опитат да прелъстят и избраните, т.е. вярващите, което означава, че изсред самите тях ще се явят множество лъжепророци и „чудотворци”. Една възможна причина Господ да не издигне пророци от земята, а да изпрати от небето Енох и Илия да предупреждават човеците за антихриста, е за да не могат самозванци и лъжепророци да пророчестват за края на времената, лъстейки хората с измамните си видения, че са Божии пратеници.

Запленен от приказни сказания за свети старци и старици, днешният човек на практика е в невъзможност да се научи в духовен смисъл да различава лява ръка от дясна, жито от плява. Прави впечатление, че чистотата на вероизповеданието и опазването на Православната вяра в тези старчески сказания като правило е второстепенна тема. Така стоят нещата и със сериозните въпроси, касаещи борбата със страстите и различаването на духовете по светоотечески. И когато хора със съзнание обработено от популярното забавно богословие на съвременни „подвижници”, подвизаващи се по-скоро като бъбриви баби, отколкото като въздържащи езика си монаси, се заеха да тълкуват книга Откровение, получи се именно дотук разглежданият от нас резултат – цялото тълкувание се преобърна с краката нагоре. Както някой някъде беше казал: хората днес са готови да повярват на каквото и да било, стига да не е написано в Библията. Или дори, както е в нашия случай, да приемат за чиста монета всичко, което говори обратно на написаното в нея.

В следващите стихове на 13-та глава (от 4-ти до 10-ти) се описват по-нататъшните действия на антихриста, неговите богохулства, и още веднъж се акцентира на това, че вследствие на отстъплението на хората от Бога, той е получил огромна власт – власт „над всяко коляно, език и народ” и власт дори „да воюва против светиите и да ги победи” (Откр. 13:7). Тази негова победа обаче според светите отци трябва да се разбира като победа над телата, а не като победа над душите на светиите. Защото както се вижда от 8-ми стих победата на сатаната в духовен смисъл не е пълна: „И му се поклониха всички жители земни”, обаче не всички, а само онези, „чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира” (13:8).

Ще използваме случая да припомним на новите есхатолози една заповед на Господа, която те изглежда са забравили: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:26). На база на казаното в тази заповед и на написаното в книга Откровение (13:8) можем да кажем, че трябва да се грижим не за това къде, как, по какъв начин някой може тайно от самите нас да ни запечата, а по-добре да се стремим съзнателно да не нарушаваме по гореизложения начин Божиите заповеди, та да не бъдем изличени от книгата на живота. Защото при такова положение сатаната и без печат поробва човека.

Някои от новите есхатолози стигат в увлечението си по новите технологии дотам да твърдят, че днес християнинът не може да се спаси, ако не се интересува живо от развитието и възможностите на тези технологии. Те бедните смятат, че могат да победят сатаната на негова (според тях) територия и с неговите оръжия. Каква наивност и в същото време какво заслепение и гордост! И в резултат – явно нарушение на заповяданото ни от Бога, а това при липса на покаяние води до загуба на Божията благодат и подчиняване на властта на дявола.

В стиховете от 11-ти до края на главата се описва появата на последния от сатанинската тройка – предтечата на антихриста^[8]. Особено важни тук са 14-ти и 15-ти стих, защото те на практика разрушават из основи тази нова есхатологична теория, която може условно да се нарече „популярна есхатология”, в която акцентът е върху политическите, икономическите и технологични възможности за узурпиране на човешката свобода, а не върху духовния начин на нейното загубване. Този акцент е толкова силен, че предизвиква слепота по отношение на всичко останало.

Въпросните стихове са: „И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ”.

Вижда се, че тук става въпрос за някакво изображение на звяра, което изображение (според някои тълкуватели статуя или кумир) ще притежава такава всеобхватна сила, че ще може да убие всеки, който не би се поклонил на звяра, така че тук няма никаква нужда от технологии, защото от текста се разбира, че тази сила в „зверовия образ” ще бъде в резултат на вложения в него дух. Следователно сатаната, предтечата и антихристът нямат съществена необходимост от някаква перфектно действаща система на някакъв нов световен ред, която според новите тълкуватели щяла да превърне света в такъв електронен концлагер, в който всеки човек без изключение ще бъде следен и принуждаван да постъпва според волята на управниците на този концлагер. Става ясно, че сатаната и антихристът ще имат на разположение доста по-надеждни средства, за да прилагат насилие при нужда.

Като добавим и описаните в Свещеното Писание бедствия от всевъзможен характер, които ще предшестват появата на антихриста, всеки сам може да си направи сметката какви са шансовете на една създадена от човека система да остане непокътната при подобни бедствия при това пратени от Господа. И ако новата световна война, гладът, морът и земетресенията са само началото на тези бедствия (срв. Мат. 24:7-8), то какво ли ще са средата и краят им? Накратко, тази система, от която се страхуват новите есхатолози нито може някога да бъде създадена в съвършен вид, нито би могла да оцелее при нечуваните в историята на човечеството катаклизми, които Бог ще допусне да се стоварват над света още преди появата на антихриста, нито пък е от съществена необходимост за сатаната и неговото оръдие.

Заключение

Да обобщим накрая основните пунктове на популярната, но лъжлива нова есхатология:

- неправилно и несъгласно с учението на Църквата разбиране за християнската свобода – разбиране, плод на светски нагласи и неверие във всеобхватността на Божия Промисъл;

- преувеличаване на възможностите на високите технологии дотам, че да се вярва във възможността за създаването на перфектно действаща и сто процента ефективна високотехнологична система за контрол в света; човек никога не е създавал нещо абсолютно съвършено и безупречно функциониращо, още повече пък в областта на политиката и технологиите;

- преобръщане на текста в 13 глава на книга Откровение така, че печатът предшества отречението;

- размиване смисъла на съвсем ясното понятие в християнството – отречение от Христа, като за такова се обявяват различни духовно неутрални действия: приемането на нов паспорт, сдобиване с кредитна или дебитна карта, приемане на граждански или данъчен номер, участие в преброяване на населението и т.н.

Дезориентираното и обработено по такъв начин от популярната есхатология човешко съзнание безропотно се оставя под властта на всякакви лъжепророци, „свети старци” или самозванци, които претендират да са на ти с „мистиката” на високите технологии и новостите в сферата на сигурността.

Как бихме могли да определим всичко това? Наречете го кибер-кабала, наречете го неогностицизъм, наречете го, ако щете, неомагизъм, неоокултизъм, техно-шаманизъм, полит-харизматизъм или светски мистицизъм… Няма шанс да сбъркате.

Можете да сбъркате само ако го наречете християнство.

Бележки:

[1] Авторитетен по линия на авторитета на институцията, която го издава, но напълно неавторитетен по линия на съдържанието си, което е в пълно противоречие с учението на Църквата.

[2] Поклонението на антихриста, което де факто е отречение от Христа, е описано още в 3-ти стих на 13 гл., докато поставянето на белега е чак най-накрая – в 13:16.

[3] Тавтологията е привидна, защото тук под грък се има пред вид гражданин на днешна Гърция.

[4] В същия дух звучи и заключителният документ от провелата се в края на юни тази година в Гърция конференция на тема „Общество без налични пари. Перспектива или кошмар”, организирана от Центъра за патристични изследвания под егидата на Пирейската митрополия. Начинът, по който в този документ се трактуват понятия като личност, образ и подобие и самовластие показва, че въпросният Център очевидно се занимава с всичко друго, но не и с патристични изследвания. Трактовката на тези понятия отново е в духа на либерализма.

[5] „След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони”. Според светоотеческото тълкуване явилият се от небето червен змей е сатаната, явилият се от морето (Откр. 13:1) е антихристът, а явилият се от земята (Откр. 13:11) – предтечата на антихриста.

[6] Пример за това е явяването на св. Теодор Тирон на Константинополския патриарх Евдоксий, за да предупреди християните да не купуват от храната на пазара, която тайно била поръсена с идоложертвена кръв по заповед на имп. Юлиан Отстъпник.

[7] Philokalia, vol. 3, St. Symeon the Metaphrast: Paraphrases of the Homilies of St. Macarius of Egypt, Patient Endurance and Discrimination.

[8] Може би това, че в текста неговото появяване се описва след това на антихриста, е довело до разлика в някои тълкувания, в които местата на двата звяра са разменени и се твърди, че предшестващият по време на описание звяр е предтечата (излизащият от морето), а антихристът е следващият описан. Но на база на написаното в ст. 12 „той действуваше пред него” и в ст. 14 „лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра”, приема се, че именно вторият звяр е предтечата.