Истина и Дух
Не се прелъстявай от самомнение и от учението на прелъстените от самомнение, които, пренебрегвайки истината на Църквата и Божественото откровение, твърдят, че истината сама може да говори в теб без звуците на словото и сама да те наставлява чрез някакво неопределено и неясно действие. Това учение е учение на лъжата и нейните довереници[1].
Признаците на учението на лъжата са тъмнина, неопределеност, мнение[2] и идващото след него и пораждано от него мечтателно, кръвно и нервно наслаждение. То бива доставяно от тънкото действие на тщеславието и сладострастието.
Падналото човечество пристъпва към светата истина с вяра. Друг път към нея няма. „Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие” (Рим. 10:17), поучава ни апостолът. „Твоето слово е истина” (Иоан 17:17); „евангелските заповеди са истина” (срв. Пс. 118:86); „всеки човек е лъжа” (Пс. 115:2). Всичко това е засвидетелствано от Божественото Писание. Как мислиш, че от тогова, който е лъжа, ще чуеш гласа на светата истина?
Искаш ли да чуеш духовния глас на светата истина? Научи се да четеш Евангелието. От него ще чуеш истината, в него ще видиш истината. Истината ще ти разкрие твоето падение и твоите окови на лъжата, оковите на самопрелъстяването, с които невидимо е свързана душата на всеки човек, който не е обновен от Светия Дух.
Срам те е да се осъзнаеш като паднал горделивец, горд в самото си падение, срам те е и от това, че трябва да търсиш истината извън себе си и входът за нея в твоята душа е чрез слуха и другите телесни сетива. Но това е неоспорима истина, показваща колко дълбоко е нашето падение. А то е тъй дълбоко и страшно, че за да ни извлече от гибелната пропаст Бог Слово приел върху Себе Си човешка природа, за да могат човеците от ученици на дявола и лъжата да станат ученици на Бога и Истината и при посредничеството на Словото и Духа на Истината да се освободят от духовното робство и да се научат на всяка истина[3].
Ние сме тъй груби и тъй чувствени, че било нужно Светата Истина да се подложи на нашите телесни сетива; нужни били не само звуците на словото, но и изцеления на недъгави, осезателни знамения по водите, по дърветата и с хлябовете, та ние убеждавани с телесните очи да можем поне малко да прозрем Истината. Тъй се били помрачили нашите душевни очи!
„Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате” (Иоан 4:48), упреквал Господ чувствените люде, които просели от него изцеление за тялото и дори не подозирали, че душите им са поразени от несравнимо по-ужасен недъг, поради което несравнимо повече се нуждаят от изцеление и от небесен Лекар, отколкото тялото.
И човекът признал пред Господа, че знаменията виждани с телесни очи го довели до вярата, довели го до виждане чрез ума. „Знаем, казал той на Господа, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог (Иоан 3:2). А този човек имал земна ученост.
Много хора с очите си видели Спасителя, видели Неговата Божествена власт над цялата твар в извършваните от Него чудеса. Мнозина с ушите си слушали Неговото свято учение, слушали как самите бесове свидетелствали за Него, ала не Го познали. Възненавидели Го и прибягнали до най-ужасното злодеяние – богоубийство. Тъй дълбоко и тъй страшно е нашето падение и нашето помрачение.
Струва ми се, достатъчно е да прочетеш една глава от Евангелието, за да познаеш говорещия в него Бог. „Ти имаш думи за вечен живот”, Господи и Боже наш, Който ни се яви в смирения вид на човек, „и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий” (Иоан 6:68).
Този, Който Сам е Истина, вещае: „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоан 8:31-32). Изучавай Евангелието и от него ще ти говори неподправената свята истина.
Истината може да говори и вътре в човека. Но кога? Тогава, когато според думата на Спасителя, човек се облече „в сила отгоре” (Лука 24:49); „кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина” (Иоан 16:13).
А ако преди явното пришествие на Светия Дух, Който е делът на Божиите светии, някой реши, че може да чува в себе си говорещата истина, такъв се прелъстява само от своята гордост и мами себе си. Такъв по-скоро чува гласа на онзи, който говорел в рая: „Ще бъдете като богове"(Бит. 3:5). И този глас му се струва гласът на истината!
Да познаваш истината от Евангелието и писанията на светите отци, като посредством четене се приобщаваш към Живеещия в евангелията и светите отци Свети Дух, това е велико щастие. А за най-висшето щастие – щастието да слушам истината от самия Пресвети Дух, аз не съм достоен! Не съм способен на това! Не съм способен да го удържа и да го съхраня: моят съсъд не е готов, не е завършен и не е укрепен. Виното на Духа, ако би се изляло в него, той би се разпаднал и виното би изтекло (вж. Мат. 9:17), затова всеблагият Господ мой, щадейки моята немощ, проявява дълготърпението си към мен и не ми дава да ям твърда духовна храна (вж. 1 Кор. 3:2).
Стотникът признал, че е недостоен да приеме Господа в дома си, а просил в този дом да дойде всемогъщото слово на Господа, и словото изцелило отрока. То дошло, извършено било знамение, станало изцеление на отрока. Господ похвалил вярата и смирението на стотника (вж. Мат. 8:8-13). Говорили синовете на древния Израил на своя вожд и законодател, говорили, изхождайки от правилно понятие за величието на Божеството, изхождайки от понятие, от което в човека се ражда съзнаване и познаване на човешкото нищожество: „Говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем” (Изх. 20:19).
Такива смирени и спасителни слова са свойствени за всеки истински християнин. С такова сърдечно настроение християнинът се предпазва от душевна смърт, която поразява самопрелъстените с тяхната гордост и дързост. Обратно на истинския християнин - този духовен израилтянин, самопрелъстеният вика в изстъпление: „Синовете на Израиля някога говорили на Моисей: Говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем. Не така, Господи, Те моля, не така! Да не ми говори Моисей, или някой друг от пророците. Говори Ти, Господи Боже, Ти, Който си дарувал вдъхновение на всички пророци. Ти едничък без тях можеш да ме научиш на съвършено знание”[4].
Недостоен за Господа и недостоен за подражание е онзи, който цял е в сквернота и нечистотии, а с глупаво, горделиво и мечтателно мнение си мисли, че може да бъде в обятията на Пречистия и Пресвят Господ. Мисли, че Го има в себе си и с Него може да беседва като с приятел[5].
„Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават” (Пс. 88:8), се казва в Писанието. Той е страшен за самите небесни сили. Шестокрилатите серафими се носят около Неговия престол и в изумление и ужас пред величието Божие произнасят незамлъкващо славословие, като с огнени крила закриват огнените си лица. Това видял тайнозрителят Исаия (Ис. 6 гл.).
Човече! Благоговейно се покрий със смирение.
Стига ни, стига ни, ако Словото Божие, ако истината влезе в дома на душите ни посредством слушането или четенето, като изцели отрока, тоест теб, който още се намираш в младенческа възраст в отношението си към Христа, макар че по възрастта на плътта ти може и да си украсен с побелели коси. Няма друг достъп до Истината! „Как ще повярват, казва апостолът, в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие” (Рим. 10:14, 17). Замлъкнали са живите органи на Светия Дух. Истината се проповядва чрез изреченото от Светия Дух – Свещеното Писание.
Верни сине на Източната Църква! Чуй един съвет дружески, съвет спасителен. Ти искаш с основание да познаеш Божия път и по този път да стигнеш до вечното спасение. Изучавай светата истина в Свещеното Писание, преимуществено в Новия Завет и в писанията на светите отци. При това непременно е нужно упражнение в благочестието и чистота на живота. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога. Тогава в свое време и мяра ще станеш известен и угоден на Бога, ученик и довереник на светата Истина, причастник, неразлъчен от Нея, чрез преподавания от Нея Свети Дух. Амин.
Аскетические опыты, Том І
Превод: свещ. Божидар Главев
[1] Фомы Кемпийского «О Подражании Иисусу Христу», книга I, гл. 3, кв. III, гл. 2.
[2] Така светите отци наричат един много известен вид самопрелъстяване, поради което и ние спазваме това название – бел. рус. ред.
[3] Иоан 8:31; сравни с Иоан 16:13.
[4] Подражание, кн. III, гл. 2.
[5] Подражание, кн. III, гл. 1.