Наставления на авва Йоан Колов

 

Приснопаметният и блажен наш отец Йоан Колов — това прозвище на преподобния му било дадено заради ниския му ръст и означава малък — бил възпитаник на послушанието и оставил света в юношеска възраст. Заедно с родния си брат Даниил той се оттеглил в Скитската Египетска пустиня, където двамата приели монашество. Те се заселили в една килия и започнали да се подвизават в пост и молитва. Като минало известно време, Йоан казал на своя брат:

- Реших никак да не се грижа за тялото, не искам да употребявам храна и питие, приготвени на огън, но искам да пребивавам в пустинята без грижи подобно на безплътен ангел.

Като казал това, той веднага съблякъл дрехата си, напуснал гол килията и отишъл в пустинята. Същата нощ се случила много студена. Йоан не издържал на студа, върнал се в килията при брат си и започнал да чука на вратата. Брат му, искайки да го вразуми, дълго време не отговарял, после се помолил и казал:

- Кой там чука така настоятелно на вратата?

Йоан отговорил:

- Това съм аз — твоят брат Йоан. Не можах да издържа на студа и се върнах да ти послужа.

Даниил отвърнал:

- Не се опитвай да ме измамиш, демоне! Върви си, няма да ти отворя. Как смееш да говориш, че ти си моят брат? Нима не знаеш, че брат ми е ангел, който нехае за тялото и не се нуждае от храна? Върви си от мен!

Йоан се помолил и казал:

- Аз съм — твоят брат Йоан! Сега разбрах, като не можах да издържа на студа, че нося плът.

Когато той се покаял, брат му отворил вратата и го приел в килията, като му казал:

- Братко! Ти носиш плът и заради това си длъжен да се трудиш за храна и одежда.

За поста

Авва Йоан Колов казвал: ако царят иска да завземе неприятелски град, то първо прекратява доставката на хранителни припаси. За да не умрат, гражданите, принудени от глада, му се подчиняват. Същото става и с плътските въжделения - ако човек живее в пост и глад въжделенията в душата му отслабват.

Авва Йоан казвал: кой е по-силен от лъва? Но и той заради червото си пада в примката. Тогава каква полза от всичката му сила?

За помислите

Авва Йоан казвал: аз съм подобен на човек, който седи под високо дърво и като види, че към него се приближава множество зверове и змии, ако не може да им се противопостави, качва се на дървото и се спасява. Така и аз, като безмълствам в килията си, виждам злите помисли, които въстават срещу мен, и когато не мога да им се противопоставя — прибягвам към Бога с молитва и се спасявам.

За смирението

Авва Йоан Колов казвал: смирението е врата Божия. Нашите отци сред множество унижения с радост влязоха в Божия храм.

Той казвал: смиреномъдрието и страхът Божий са над всички добродетели.

Той казвал: оставихме лекото бреме, т.е. самоукорението, и възложихме на себе си тежкото — самооправданието.

Веднъж Йоан се намирал в храма и въздъхнал, без да види, че зад него стоял един брат. Като го видял, Йоан му се поклонил и казал: прости ми, авва, аз още не съм обучен на монашеските правила.

Авва Йоан разказваше: някой си духовен старец живял в затвор и бил знаменит в града, и в околността се ползвал с голяма слава. Нему било открито, че един от светиите се приближил към своята кончина и той трябвало да отиде и да се прости с него преди това. Старецът си рекъл: ако отида през деня, то към мен ще се стече народ и ще ми окажат голяма почест, най-добре да тръгна вечерта, тогава тъмнината ще ме скрие от всички. Като настъпила вечерта, с намерението да се укрие, той излязъл от килията и ето че се явили два ангела с горящи светилници, пратени от Бога да огряват пътя на стареца. Целият град се стекъл да види това зрелище. Колкото се опитвал старецът да избяга от славата, толкова бил прославен и над него се изпълнили думите на Писанието: „който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лк. 14:11).

За търпението

Авва Пимен разказваше за авва Йоан Колов следното. Той умолявал Бога да му бъдат отнети страстните въжделения и тогава бил обхванат от ненарушимо спокойствие. Сетне отишъл при някой си отец и му казал: виждам себе си спокоен и нямащ никаква духовна бран. Старецът му отговорил: иди и помоли Бога пак да се върне борбата и онова съкрушение на сърцето и смирение, които си имал преди това, защото именно поради борбата душата възхожда в преуспяване. Йоан изпросил от Бога да му върне духовната бран и когато това станало, той вече не се молел за освобождение от нея, но казвал: Господи, дай ми търпение в борбата!

За мира в душата

Авва Йоан разказвал: веднъж вървях по пътя към Скита със своето ръкоделие. Там срещнах един собственик на камили и като се заприказвахме, забелязах, че думите му могат да ме разгневят, затова тоз час избягах от него, оставяйки и кошниците си там.

Разказваха за авва Йоан, че отивайки в скитската църква, чул как някои от братята спорели, затова се върнал в килията си, но преди да влезе, три пъти я обиколил. Видели това някои братя и го попитали защо постъпва така. Той им отговорил: слухът ми беше задръстен от думите на спора и аз се разхождах, за да се очистя и тогава вече в безмълвие на сърцето да вляза в килията.

Свт. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Иоан Колов.

Превод: Десислава Главева