"Големи води не могат угаси любовта и реки не ще я залеят..."

Песен на песните 8:7

Прието е да се казва, че жените са по-страхливи и по-слаби от мъжете. Поне така гласи клишето. Може и така да е... донякъде. Наистина, когато видят буболечка, обикновено надават сподавен писък или отскачат на безопасно разстояние, докато някой в панталони не реагира. Ако видят куче на улицата, пак гледат наблизо да има представител на „силния пол”, зад когото да се скрият. Ако трябва да се премести дивана или да се сложат плочки в банята, да се закарат децата на училище или да се хвърли боклука – моля, това е „мъжка” работа! Много неща са „мъжка” работа. Освен една - когато трябва без страх да се последва повика на сърцето. Тогава и с буболечката ще се справят и от кучето няма да избягат, особено ако трябва да защитят невръстния син, крачещ редом с тях. Откак свят светува женската любов и преданост не срещат никакви прегради, когато е нужно „смело сърце”. Всичко може да направи жената, която обича! Сърцето си дори ще изкара и от любов ще го дари!

Велика Събота. Спасителят лежал бездиханен в гроба, а наоколо бил непрогледен мрак. Апостолите от страх пред юдеите се били заключили в къщи и не смеели да се подадат навън. Всичките им приказки, че няма да изоставят Господа, че ще Го следват докрай земя, че няма да се отрекат от Него за нищо на света, били напълно забравени. Обхванати от недоумение и отчаяние, разочаровани и притеснени, те си стояли у дома със свити от страх сърца. Жените обаче, които не изоставили Господа нито за миг, които Го следвали, където и да отиде, които Му помагали с имотите си, с гостоприемството си, помазвали пречистите Му нозе с миро, а сами стояли в сянката на мъжете, не можели да постъпят така. Сърцата им горели от любов и се свивали от жалост и болка при мисълта за Мъртвия в гроба. Те не Го изоставили, когато тълпата ревяла „Разпни Го!”, следвали Го по скръбния път на страданието и плачели за Него, гледайки Го как се препъва и пада под тежестта на кръста. Сърцата им се късали, когато виждали как забиват пироните в ръцете Му и после докато стояли в подножието на Кръста, останали верни свидетели на страданията Му, без да могат по никакъв начин да ги облекчат. Голяма загадка е женското сърце! Всичко може да побере и пак да продължи да бие.

Жените, които обичали, останали с Него до края. Това били Самата Негова Майка, а също и Мария - майката на Иаков и Иосия, Мария Магдалина, от която Спасителят изгонил седем бяса и която после Го следвала навсякъде, убедена, че Той е дългоочакваният Месия. Саломия, една от дъщерите на светия праведен Иосиф Обручник, майка на Зеведеевите синове – апостолите Иаков Зеведеев и Иоан Богослов; Иоана – жена на Хуза, домакин Иродов, сестрите на праведния Лазар – Марта и Мария, Сусана, за която споменава св. евангелист Лука.

След като Христос бил снет от кръста, те наобиколили мъртвото Му Тяло, умили Го със сълзите си, помазали Го със смирна и алое, и оставили мъжете да Го положат в гроба, гледайки как тежкият камък затулва тясната пещера. После скръбни се прибрали у дома.

Рано сутринта на първия ден от седмицата, спазвайки иудейската традиция мъртвите да бъдат помазвани в определени дни след смъртта, те тръгнали в сутрешния сумрак, понесли съдовете си с миро, алое и смирна. По пътя притеснени се чудели къде да търсят мъж, който да премести тежкия надгробен камък, след като апостолите така и не пожелали да тръгнат с тях. Чудели се, но любовта в сърцата горяла и те вървели бързешком към гроба, докато сърцата им биели в надежда. А когато стигнали там били възнаградени за своята непосрамваща в надеждата любов. Камъкът вече бил отвален от гроба и двама ангели ги очаквали с вестта за Христовото Възкресение. После жените и сами се удостоили да видят Възкръсналия Спасител, новината за Когото бързо занесли на апостолите. Но апостолите, бидейки мъже, не повярвали на техните думи и, както пише св. евангелист Лука, „приказките на жените им се сторили „празни”. Празни приказки на жени! Само че, докато те, мъжете, смело си стояли в къщи, чакайки да мине опасността, жените презряли страха и от иудеите, и от нощния мрак, и от мъжете, на които можели да налетят, засрамвайки по този начин „смелите” ученици, които се криели заключени в къщи. Затова Христос първо се явил на тях, жените, защото всякога Сам е показвал, че който много обича, на него много се дава. А който малко обича, той и малко получава (Лука. 7:47). Разбира се, апостолите впоследствие компенсирали своята боязливост и малодушие, ставайки сами мъченици за благовестието Христово, но жените били тези, които дали пример за мъжество и показали силата на женската любов, която бликала от слабите им и в същото време така силни крехки женски сърца!

*****

45 години комунизъм. През това време храмовете стояха празни. Мъже почти не влизаха в тях, освен свещениците. Вярата беше преследвана, християните – унижавани и гонени. Но въпреки това имаше едни женици, които като древните мироносици, ходеха там и сутрин и вечер. Бояха се, разбира се, но въпреки това отиваха. Черкуваха се, чистеха храма, водеха внуците и тайно от родителите ги кръщаваха. Месеха пухкави питки за празниците и боядисваха яйца за Великден. И предаваха на другите след тях своята вяра, която като светулки носеха и пазеха в сърцата си. Но вярата на тези крехки женици мина през огън и вода, за да стигне до техните потомци. Винаги когато влезете в храма и видите някоя жена, която прегърбена търка уморено восъка от пода или шета забързана напред-назад, за да е чисто и уютно в Божия дом, не бързайте да я презирате и да си казвате, че това е някоя глупава баба, която е по-неука от вас. Вижте в нея жената, която зиме и лете отваря храма, труди се в него и тихо и незабележимо върши своето скромно дело. Вижте в нея жената с изпълняваща, а не мъдруваща вяра. Вижте в нея жената, която заделя от залъка си, за да даде на някой беден нещастник малко от своята прехрана. Тази, която макар и често пъти да не е съвсем наясно с истините на вярата, със свенлива усмивка ще ви каже как да се прекръстите и ще намери простички думи, с които да ви утеши. Тя може и да не е образована като вас, но в женското си сърце също носи от онази вяра, която са имали древните жени-християнки: онези, за които дори учените езически философи казвали: „Какви удивителни жени се срещат между християните!”

Тези скромни женици днес са като онези мироносици тогава. И в дома, и в Църквата, и в училището... Там са силни те, където мъжете се препъват. И не блестят със суетния блясък на светската слава, нито лъщят като порцеланови кукли на пазара, не разхождат прелестите си по модните подиуми, нито броят прелъстените от тях мъже, а после да тръбят пред цял свят за срамните си завоевания. Но тихо и кротко носят своята вяра, за да я пренесат до края на времената.

Desant.net