За изопачаване на Православното вероучение в съчиненията на дякон Андрей Кураев

Кръстоборческата ерес

Грехопадението и изкуплението са две точки, около които се върти цялото християнско вероучение. За това говори още бл. Августин. Изопачавайки догмата за грехопадението, не е възможно да се учи православно за изкуплението. За пореден път това потвърждава и дякон Андрей Кураев, който изобщо отхвърля понятието изкупление, като начин на нашето спасение, извършено от нашия Господ Иисус Христос. За него изкуплението на човешките грехове от Христос чрез принасяне на Бога и Своя Отец храма на Своето Тяло, извършено от Него на Голготския Кръст, са просто представи на средновековен човек.^[1]

Тези „средновековни“ представи отхвърля „прогресивният“ Кураев, който „постигнал“ Православието благодарение четенето на окултна литература. „В края на краищата, казва той, възниква въпросът: а справедливо ли е вместо действителния престъпник да страда невинен? Справедливо ли би било следното: ако някой човек се е подиграл със своя съсед, който обзет от пристъп на човеколюбие след това изведнъж реши: добре, аз няма да се гневя на моя съсед, но за да бъде всичко според закона, ще отида и ще заколя своя син, и след това ще смятаме, че сме се помирили?“^[2]

По такъв начин дякон Кураев вижда несправедливост в това, че за греховете на хората страда безгрешният Христос, а традиционното учение на Църквата за грехопадението и изкуплението за свой срам представя пред читателите си като свада между съседи, единият от които (Бог!), който след като бил внезапно обзет от пристъп на човеколюбие, за да се примири със съседа си (човечеството), заколил своя син (Христос!).

Кураев явно предполага, че представяйки в такъв кощунствен вид учението на Църквата за нашето спасение чрез кръстната жертва на Христа, по този начин вече го е опровергал. Но Кураев не е първият, не е и последният кощунник, нападащ учението на Църквата. Вярата на православните християни не може да бъде разколебана от подобни кощунствени образи, възникнали в помраченото съзнание на окултисти и безбожници, защото тази вяра е основана не на пясъка на човешки разсъждения, а на твърдата основа на Свещеното Писание и Свещеното Предание. За това, че ние сме спасени именно чрез изкупителната жертва на Христос за греховете на целия свят, са учили и пророците, и апостолите, и светите отци.

Ето как пророчествал за жертвата на Христос за греховете на целия свят пророк Исаия: „А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. Той […] като овца биде Той заведен на клане […] за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. […] Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай“ (Ис. 53:5-6, 7, 8, 12). И ако Исаия пророчествал за предстоящия да се яви в света Агнец, Който ще бъде предаден на смърт за греховете на света, то Господният Предтеча Иоан, посочвайки на всички идващия към него Спасител, казал: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху си греха на света“ (Иоан. 1:29). Ето го този същия Агнец, казва Кръстителят, за Когото пророчествал пророк Исаия. Същия този Агнец, чийто предобраз били безбройните безсловесни агнеци, заклани от старозаветните свещеници за греховете на Божия народ!

За това, че Христос дошъл в света, за да пострада за греховете на хората, говори Сам Спасителят: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:28); „това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:28). Това постоянно напомняли и апостолите на християните. Апостол Иоан в книга Откровение нарича Господа Агнец, Който „бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе” (Откр. 5:9). Апостол Петър заповядва на християните „със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос” (1 Пет. 1:17-19); „понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни” (1 Пет. 3:18); „Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте” (2 Пет. 2:24). За изкуплението на всички човешки грехове чрез смъртта на Христа постоянно напомня на християните и апостол Павел: „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията” (1 Кор. 15:3); „Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове” (Рим. 3:25); „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25); „Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание” (Еф. 5:2); „Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина” (Евр. 9:28).

По този начин за изкупителната жертва на Христос за греховете на целия свят свидетелства цялото Свещено Писание. Старият Завет – пророчески и предобразно, Новият – като изпълнила се на дело велика тайна на нашето спасение – спасението ни чрез кръстната смърт на Христа и Неговото славно възкресение. Затова и светите отци, чиято вяра е вярата на пророците и апостолите, единогласно ни учат, че нашето спасение било извършено на Голгота и че Христовият Кръст не е оръдие на екзекуцията на Христа, а оръдие на нашето спасение, Свещен Жертвеник, чийто предобраз бил ветхозаветният жертвеник.

Св. Кирил Иерусалимски: „Ние бяхме врагове на Бога по причина на греха и Бог определи съгрешаващите да умират. Затова трябвало да се случи едно от двете: или неизменният в истината Бог всички да предаде на смърт, или човеколюбивият Бог да отмени присъдата. Виж тук Божията премъдрост! Спазил истината в присъдата и действеността в човеколюбието. Христос „с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото”, та чрез Неговата смърт, „като умрем за греховете, да живеем за правдата” (1 Пет. 2:24). „Не бил незначителен Умиращият за нас; не чувствен агнец, не прост човек, не дори ангел, но въчовечил се Бог. Беззаконието на грешниците не било такова, каквато била правдата на умрелия за нас. Ние сме били съгрешили не толкова, колкото извършил правда положилият за нас душата си, положил, когато пожелал и пак приел я, когато пожелал”^[3].

Св. Атанасий Велики: „Тъй като подобавало всички люде да заплатят своя дълг (а дългът се състоял в това – всички хора да са виновни за смърт, което най-вече било причината за пришествието на Иисус Христос на земята), затова Той, доказвайки Своята божественост със Своите дела, накрая принесъл и жертва за всички люде, предавайки на смърт храма на Своето тяло, за да може чрез това от една страна да ни направи невинни и свободни от древното престъпление, а от друга - да яви Себе Си победител на смъртта и нетлението на Своето собствено тяло да направи начатък на всеобщото възкресение. [...] Смъртта била необходима; непременно трябвало да има смърт за всички хора, защото трябвало да бъде платен общият дълг, тежащ върху всички хора. И тъй, безсмъртното по природа Слово възприело смъртна плът, за да принесе тази плът като Своя собствена плът в жертва за всички хора и по плът да претърпи за всички смърт”^[4].

Св. Григорий Богослов: „За всеки наш дълг е въздадено особено на Оногова, Който е по-високо от всички нас; и се открило ново тайнство – човеколюбивата Божия грижа за падналите поради непослушание. [...] Било въздадено възнасяне на кръст за падението, жлъчка за вкусването, трънен венец за злото владичество, смърт за смърт”^[5]. 

Св. Василий Великий: „Какво толкова ценно може да намери човек, за го даде в откуп за душата си? Но намерило се нещо равноценно на всички люде взети заедно, което е и дадено като цена за изкупление на нашите души – светата и многоценна кръв на нашия Господ Иисус Христос, която Той пролял за всички нас. Затова и ние сме скъпо купени (1 Кор. 6:20)”^[6].

Св. Иоан Златоуст: „Христос заплатил много повече, отколкото ние сме били длъжни – толкова повече, колкото морето е безпределно в сравнение с малката капчица. И тъй, не се съмнявай, човече, виждайки такова богатство на блага, не питай как е потушена искрата на смъртта и греха, и колко скоро върху нея се е изляло цяло море от благодатни дарове”^[7].

Св. Симеон Нови Богослов: „Тъй като Адам попаднал под проклятие, а чрез него и всички произлезли от него хора, и тази Божия присъда по никакъв начин не можела да бъде унищожена, то Христос станал за нас клетва, като бил повесен на кръстното дърво, за да принесе Себе Си в жертва на Своя Отец, както е казано, и да унищожи тази Божия присъда чрез преизобилието на жертвата”^[8].

Св. Григорий Палама: „Той (Христос) предал Себе Си на смърт, на която не бил длъжен, но на която се предал заради нас, та да може нас - предадените на смърт - по силата на дълга да освободи от робството на дявола и смъртта; на смъртта имам пред вид и по дух и по тяло, във времето и във вечността; защото за нас – виновните - по причина на греха, давайки в изкупление Своята невинна - по причина на безгрешността - Кръв, Той ни изкупил от вината, отпуснал ни греховете и тяхното ръкописание разкъсал на Кръста, изкупил ни и от тиранията на дявола”^[9].

И тъй, светите отци следвайки апостола, който ни учи, че „платката, що дава грехът, е смърт” (Рим. 6:23), единогласно ни учат, че всички ние, бидейки грешници сме и длъжници на смъртта. Този дълг, лежащ върху всички хора, заплатил нашият Господ Иисус Христос, Който, бидейки безгрешен и по тази причина не длъжен на смъртта, пожелал от любов към човешкия род да умре за греховете на хората. „Смъртта била необходима, казва св. Атанасий Велики, непременно трябвало да има смърт за всички хора, защото трябвало да има заплащане на общия дълг, лежащ върху всички хора”. Ние сме съгрешили и всички сме били длъжници на смъртта, вечни длъжници на смъртта. Защото „какво толкова ценно може да намери човек, за го даде в откуп за душата си?” – пита св. Василий Велики. Нищо, защото „Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Дори един ден да е живял на земята” (Иов. 14:4-5 - слав.), и затова няма човек, който да не е бил длъжник на смъртта. „Но намерило се нещо равноценно на всички люде взети заедно, казва св. Василий Велики, което е и дадено като цена за изкупление на нашите души – светата и многоценна кръв на нашия Господ Иисус Христос, която Той пролял за всички нас. Затова и ние сме скъпо купени (1 Кор. 6:20)”. „Давайки в изкупление Своята невинна по причина на безгрешността Кръв, казва св. Григорий Палама, Той ни изкупил от вината, отпуснал ни греховете и тяхното ръкописание разкъсал на Кръста, изкупил ни и от тиранията на дявола”.

Със своята кръв Христос заплатил дълга, лежащ върху всички хора. Христос унищожил „тази Божия присъда чрез преизобилието на жертвата” (св. Симеон Нови Богослов). „Христос заплатил много повече, отколкото ние сме били длъжни” (св. Иоан Златоуст). „Не бил незначителен Умиращият за нас, казва св. Кирил Иерусалимски, не чувствен агнец, не прост човек, не дори ангел, но въчовечил се Бог. Беззаконието на грешниците не било такова, каквато била правдата на умрелия за нас”. Именно затова, че на Голготския Кръст смърт вкусил въчовечилият се Бог, смъртта на Богочовека Христос изгладила всички наши беззакония и не само унищожила греховете, но и открила за примирилото се с Бога човечество потоците на освещаващата и възраждаща Божия благодат, за което и апостолът говори на християните: „И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си” (Кол. 1:21-22).

Учението за нашето изкупление от греха, проклятието и смъртта на Голготския Кръст така подробно и ясно е изложено в Свещеното Писание, че в древността не се намерил еретик, чрез когото дяволът да се осмели така да извращава това учение. И ето че две хилядолетия след Рождество Христово дякон Кураев пише: „Тайната на Голготските страдания на Христа хората се опитвали да обясняват по различни начини. Според една от най-простите схеми Христос принесъл Себе Си в жертва вместо нас. Синът решил да умилостиви Небесния Отец, за да може Той, като види безмерната жертва принесена от Сина, да прости на всички хора. Така смятали западните средновековни богослови, често така говорят популярните протестантски проповедници, такива съображения могат да се видят дори у апостол Павел”^[10].

„Вярваме, казват източните патриарси в своето „Послание за православната вяра”, че Божественото и Свещеното Писание е внушено от Бога; затова ние трябва да вярваме на написаното в него безпрекословно и при това не тъй, по своему, а точно както го е изяснила и предала католичната църква”^[11]. Значи учението на апостол Павел за нашето изкупление от греха, проклятието и смъртта чрез кръстната смърт на Христа, това не са „съображения” на апостола, както му се струва на дякон Кураев, а боговдъхновено учение. Светият Дух внушил на апостол Павел да съобщи това учение, при това точно това учение на християните. Свои „съображения” за нашето спасение изказва самият дякон Кураев, а не апостол Павел, който в своето Послание до Коринтяните ясно посочва: „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията” (1 Кор. 15:3). И тези думи на апостола били внушени от Светия Дух, за да не се съмнява никой, че Христос умрял, изкупвайки нашите беззакония; и за да не се съмнява никой, че това учение не е само учение на апостола, не са негови, както се изразява Кураев, „съображения”, а е общоцърковно учение. Апостолът казва, че той предал на коринтските християни това учение, което сам той приел от самовидците на Словото, от тези, които със собствените си уши са слушали поученията на Господа. Смъртта на Христа за греховете на света, казва по-нататък апостолът, е смърт, за която са пророчествали в своите писания светите мъже. Свои собствени „съображения” за кръстната смърт на Христа изказва не апостол Павел, а сам дякон Кураев, когато пише, че „ние придобиваме спасение не чрез смъртта на Христа, а с Неговото Възкресение. [...] Ние сме спасени чрез Възкресението на Христа, а не чрез Неговото Разпятие. Платката, що дава грехът, е смърт – свидетелства апостолът (Рим. 6:23). И нима може следствието да отстрани причината? Смъртта е следствие от греха и смъртта не може да отстрани греха. Спасява не смъртта. Спасява Възкресението на Господа. Затова и Църквата празнува възкресния ден, а не деня на наказанието”^[12].

С тези свои „съображения”, че на Голготския Кръст не станало нашето изкупление от греховете, а било извършено наказание на нашия Господ, дякон Кураев застава в реда на всички кръстоборци – иудеи, простестанти, сектанти, и със същите тези окултисти, за които Кръстът Христов не е Свещен Жертвеник, на който се извършило нашето спасение, а всичко на всичко оръдие за наказанието на Христа.

Разбира се, от гледна точка на правоверния иудеин на Голгота било извършена екзекуцията на Христос. Иудеите предали на смърт Христос, защото според тях Той се представял за Месия. Но дякон Кураев очевидно не е правоверен иудеин, за да изповядва, че на Кръста се извършила просто екзекуцията на Христос. Ако на Голготския Кръст се извършила само екзекуцията на Христос, а не била принесена Богу очистителната Жертва за вселената, ако Кръстът Христов е само оръдие на Неговата екзекуция, а не е оръдие на нашето спасение, тогава и Църквата не би прославяла Господния Кръст в своите песнопения: „Господи, Ти нам си дал Своя Кръст като оръжие срещу дявола, трепери той и се тресе, не можейки да изтърпи неговата сила, защото той мъртви въздига и смъртта унищожи. Затова се покланяме на Твоето погребение и възкресение”^[13].

Църквата не би се покланяла на Христовия Кръст, ако този Кръст би бил само оръдие за екзекуцията на Христос. Но Църквата се покланя на Христовия Кръст, на прославата на Господния Кръст е посветен един от дванадесетте празници и цяла седмица от Великия Пост е именувана кръстопоклонна. Църквата се покланя на Христовия Кръст именно като на Свещен Жертвеник, на който било извършено изкуплението на всички наши съгрешения. Ако старозаветната Църква се покланяла на жертвеника в Иерусалимския храм, на който се принасяли жертви Богу за греховете на Израиля, които били само предобрази на тази велика и преславна Жертва, която принесъл за всички нас Господ Иисус Христос, предавайки за нашите грехове на смърт храма на Своето тяло, то толкова повече Новозаветната Църква е длъжна да се покланя и се покланя на Новозаветния Жертвеник – Христовия Кръст. Ако Голготският Кръст е всичко на всичко оръдие за Христовата екзекуция, тогава излизат прави сектантите, които не се покланят на това оръдие на екзекуцията.

Разбира се, Църквата празнува Възкресение Христово, но Христовото Възкресение е преди всичко знак за победата на Христос над смъртта, образ на нашето бъдещо възкресение от мъртвите. Св. Атанасий Велики говори за това така: „Като особена цел на своето домостроителство Господ имал това да яви възкресението на Своето тяло. С това Той искал да яви знака за победата над смъртта и да увери всички, че чрез Него е изтребено тлението и на хората е дарувано нетление”^[14]. Но този светител казва, че „смъртта била необходима; непременно трябвало да има смърт за всички хора, защото трябвало да има заплащане на общия дълг, лежащ върху всички хора. Заради това Словото, Което по Своята природа е безсмъртно, възприело смъртна плът, за да я принесе като Своя собствена плът в жертва за всички хора и по плът да претърпи смърт за всички хора”. Разбира се, Църквата празнува Възкресение Христово и скърби в деня на Разпятието. Но скърбейки в деня на Разпятието, православните християни не забравят, че страшните Свои страдания Христос претърпява не защото иудеите са Го предали на екзекуция, а защото Сам Христос за нашето спасение пожелал да пострада и да вкуси смърт за нашите грехове:

„Ти, Който в шестия ден и час на кръста прикова извършения в рая Адамов грях, раздери и ръкописанието на нашите съгрешения, Христе Боже, и спаси ни” (тропар на шестия час по време на Великия Пост).

„Когато силите Те гледаха, Христе, оклеветен като Измамник от беззаконните, ужасяваха се от неизказаното Твое дълготърпение и от камъка на гроба с ръце запечатан. С тези ръце, които и Твоите нетленни ребра прободоха. Но силите, радвайки се на нашето спасение, викаха към Тебе: слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче” (стихира на стиховните от вечернята на Велики Петък).

„Като овца на заколение воден бил си, Христе Царю, и като незлобив агнец си се приковал на Кръста от беззаконните мъже, заради нашите грехове, Човеколюбче” (тропар от последованието на часовете на Велики Петък).

„Чрез Твоето Разпятие, Христе, погина мъчителството, потъпкана бе вражията сила. Не ангел и не човек, но Сам, Господи, спасил си ни, слава на Тебе” (тропар от последованието на часовете на Велики петък).

„Изкупил си ни от законната клетва с Твоята Честна Кръв, на кръста се прикова и с копие бе прободен, като източи безсмъртие за човеците, Спасителю наш, слава на Тебе” (тропар от утренята на Велики Петък).

По този начин, гледайки Христовите страдания на Голготския Кръст, православните християни, макар и да скърбят, в същото време са много далеч от мисълта, че на Кръста била извършена просто екзекуцията на Христос. На Голгота християните виждат своето спасение, което е още по-драгоценно с това, че то било постигнато с такива ужасни страдания на нашия Спасител. Заедно с приковаването на Христос на Кръста на него били приковани и всички наши беззакония. На Кръста станало развързването на Адам и на всички нас от законната клетва, защото Сам нашият Господ, възхождайки на кръстното дърво, „като стана заради нас клетва”, изкупи ни от нея, „защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"” (Гал. 3:13).

Вкусвайки смърт на Голготския Кръст, Христос ни дарувал безсмъртие. Доброволно приемайки на Себе Си смъртната човешка природа, Христос умря за нашите прегрешения, като ни изкупи от тях „чрез едно само принасяне” на Бога и Отца (Евр. 10:14).

Ако Христос беше предаден просто на екзекуция и бе страдал на Кръста, изцелявайки Своята склонна към грях природа, както за това баснословят дякон Кураев и неговият учител проф. А. И. Осипов, то за това непременно биха свидетелствали, при това многократно, пророците, апостолите, светите отци, богослужебните книги. Но няма нито едно такова свидетелство. От това не е трудно да се заключи, че учението за нашето изкупление от греха, проклятието и смъртта чрез кръстната Жертва на Христа, е боговдъхновено учение, което са призвани да следват всички православни християни, за да стане за тях смъртта на Христос източник на безсмъртие.

<< предишна || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: свещ. Божидар Главев